Евентуална война Русия-Украйна и санкции срещу Русия ще доведат до шокова инфлация в Европа. Войната би се отразила и на доставките на газ, а това ще доведе до значително поскъпване на петрола. Ако напрежението обаче спадне, това ще се отрази и на цените на енергоносителите, и на инфлационния натиск, заяви в интервю за "Дарик радио" вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.

Тази година очакванията са средногодишната инфлация да е между 5% и 6%, а ръстът на заплатите - между 15% и 18%.

Планът за България при негативен развой по думите му е използването на български енергоизточници и ограничаване на износа на електроенергия. За това обаче трябва да бъде получено позволение от Европейската комисия. "Водим разговори и за общоевропейски отговор на рязък скок на цените на енергоносителите", каза Василев.

Бюджетът за 2022 г. е разчетен при 5,6% годишна инфлация. Очакванията са пикът на инфлацията да е през март-април, а през втората половина на годината инфлацията да е по-ниска, посочи Василев.

Василев коментира и идеята за намаляване на ДДС за хляба - по повод предложението на президента Румен Радев за намаляване на ДДС на хляба. Според финансовия министър идеята за намаляване на ДДС върху храните не е добра, тъй като това не би се отразило на крайната цена. Василеви даде пример с ресторантьорския бизнес, където данъкът бе намален антикризисно на 9%, но цените не поевтиняха.

Финансовият министър не е съгласен и че инфлацията изяжда ръста на доходите. "Дори и при по-високата инфлация ръстът на доходите е изпреварващ", посочи той. И цитира, че през 2021 г. средногодишната инфлация е около 4% при 13% ръст на доходите, а за тази година при 5,6% средногодишна инфлация се очаква 17-18% ръст на доходите.

Василев дори похвали фирмите, че реагирали адекватно на поскъпването на живота. В държавния сектор обаче нямало да има увеличение на доходите, преди да е извършена структурната реформа, стана ясно от интервюто.

В следващите няколко седмици България очаква да получи от Брюксел одобрение на коригираните проекти в секторите енергетиката, транспорт и дигитализацията, каза още Василев.

Според финансовия министър е напълно реалистично проектите, заложени в плана, да бъдат изпълнени до средата на 2026 г. По тази причина в Плана не са включени "тежки инфраструктурни проекти", които изискват по-дълъг период на реализация. Разширението на столичното метро към зала „Арена Армеец“ е един от проектите, който отпадна за сметка на изграждането на интермодален терминал в Русе и модернизацията на жп линията Русе-Каспичан. Един от новите енергийни проекти в плана е изграждането в Маришкия басейн на мощности за съхранение на електроенергия. По думите на Василев вече има силен интерес от американски и европейски компании към този проект.

"Това не е нещо, в което сме пионери. Прави се и в други европейски държави. "Фолксваген" например планира до 2027 г. да изгради 8 такива мощности за 1 гигаватчаса годишно", каза Василев.

Самите батерии за съхранение на електроенергията също ще бъдат произвеждани в България. Ще се ползват и подстанциите на ЕСО, така че включването в електропреносната мрежа ще е много лесно. Планираните мощности от 600 хил. мегаватчаса ще служат да се покрива пиковата консумация на ток в страната с продължителност до 12 часа, обяви Василев.

Новост в плана са два пилотни проекта за бинарни централи, които използват геотермална енергия. По време на визитата си в САЩ през миналата седмица са водени разговори точно за такива енергийни проекти. От американска страна са искали да знаят дали България смята да диверсифицира и ядрената си енергетика.

"Отговорихме им: Бихме работили с всеки, който може да предложи по-добра цена, стига да си вземе отработеното гориво обратно", каза Василев.

"Изграждането тепърва на хранилища е неразумно скъпо. А и искаме да гарантираме, че няма да се създадат предпоставки за екологична катастрофа. Това е ключов въпрос в преговорите за нови ядрени мощности", посочи той.