Наистина само трима от директорите в ДФЗ са на работа. Ситуацията е наистина шокираща. Имаме кардинален проблем, който надявам се, още днес да бъде решен. Това каза новият изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” Васил Грудев в сутрешния блок на Нова телевизия.

Той заяви, че заради специализираната акция и обвиненията във Фонда служителите били в стрес.

„Не забравяйте, че се намираме и в летен сезон, но аз се надявам, че и тази ситуация, която доведе до едно голямо стресиране на служителите в ДФЗ, ще бъде преодоляна. От работата на всички тези хора зависи разпределянето на целия бюджет”, добави той.

Грудев обясни, че ДФЗ получава най-големия бюджет на европейски пари в България.

„Не само е най-големият, но той и кумулативно, сравнен с всички други европейски фондове, представлява около 45% от целия бюджет”, каза още той. 

„Това, което е открито в дома на служителя на Фонда, е било абсолютно шокиращо и аз не знам какво прави той в ДФЗ, каква е идеята му за работа и какво кариерно развитие очаква. Говорейки си за този служител, ние не бива да обобщаваме с работата на всички служители във фонда”, обясни Грудев.

Васил Грудев отрече да познава служителя, но обясни, че той е работил в оторизацията на плащанията на ниско експертно ниво.

Новият изпълнителен директор на Фонда коментира и повдигнатото обвинение на действащия заместник-изпълнителен директор Калоян Костадинов.

„Аз го познавам като един изключително добър професионалист и съвестен и честен експерт. Аз не разполагам с данни и не знам какво е конкретното обвинение”, заяви той.

Грудев отрече да има връзка между разследванията на къщите за гости и обвиненията във Фонда.

600 000 лева са върнати към момента от собственици на къщи за гости, финансирани по европроекти, които обаче не ги използвали по предназначение. След многобройните проверки и констатираните нарушения, стана ясно, че общата сума, която трябва да се върне е в размер на 10 милииона лева.

Новият изпълнителен директор на ДФЗ обясни и схемите с къщите за гости.

„Става дума със създаване на изкуствени условия, за да се надхвърли лимитът за даден бенефициент. Представете си, че един бенефициент е допустим да получи подпомагане по една мярка в рамките на 1,3 млн. или 3 млн., но когато имаме огромни стопанства, а тук очевидно става дума за опит за изкуствено разделяне на тези стопанства на 5 или 10 бенефициента и всеки един от тях да кандидатства за този лимит. Така се нахвърля единичният лимит на стопанство и се заобикалят правилата на различни програми. Накрая получаваш в пъти по-голяма сума”, обясни той.