Добавка гума гуар в месото ни, лютеницата от китайско пюре

Чистото месо, било то пилешко, свинско или от други животни, спокойно можем да отделим от българския (или Московия) еквивалент на junk food. И да консумираме продукти, без да се притесняваме толкова за здравето си, колкото, ако поглъщаме чипсове, бисквити и всичко друго, което ни трови според здравния министър.

Доколко, обаче, това, което купуваме е полезно? 

В месото безконтролно се влагат хранителни добавки, които значително намаляват цената му, за сметка на качеството, категоричен е Румен Караманов, собственик на свинеферма край Равда. По образование той е ветеринарен лекар, освен това е научен сътрудник, бивш заместник - генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, бивш директор на Хибридния център по свиневъдство в Шумен.

„Безконтролното ползване добавки е изключително вредно за здравето, трайно уврежда метаболизма и води до лоши последствия. Ако един продукт е натъпкан хранителни добавки и консерванти, с оглед да не се разваля, тъй като е влошено неговото качество и да има по-висок срок на годност и те са използвани над допустимите стойности, тогава той е изключително вреден. Всички тези продукти са разрешени за употреба, но в определени граници“, казва Румен Караманов.

За негативен пример относно добавките, той посочва забранената в някои държави гума гуар, която се влага и в месото.

„Разрезната повърхност на едно такова месо, съдържащо този продукт, изглежда като пластмаса. Обикновено, това е пилешко или свинско, което се предлага като варено – пушено, като деликатес“, посочва пример Караманов.

Употребата на подобни добавки целят ниска стойност на продукта, която рефлектира върху качеството.

„Как си представяте кренвирш, който струва 3 лв. Тя сланината струва 2 лв.“, посочва Караманов.

Той е категоричен, че вместо да се мисли за данъци върху т. нар. „вредни храни“, трябва да се контролира употребата на такива добавки в месото. Както и да се стимулират производителите.

Какво остава за зеленчуците?

Едва около 2 % от свежите зеленчуци у нас, се подсигуряват от родния пазар. 100% от тези, които се преработват, пък са вносни, казва председателят на браншовата организация в Бургас Николай Недялков.

„Салатите в Гърция се произвеждат по системата хидропоника. В едни химически лаборатории, в едни басейни, едни стиропорени табли, които плуват в хранителен разтвор от химикали. Цената на това да унощожим българския зеленчукопроизводител е цената децата ни да ядат сурогати, произведени в химически лаборатории някъде по света“, посочва Недялков.

Той подчертава, че не е по-различен и случая с доматите, които се произвеждат на същия принцип, обикновено – в Йордания, а в близки държави се препакетират.

„Доматеното пюре, например, от което се произвеждат 100% от лютениците в България, се прави в Китай. А Китай е държава, която има хилядолетни традиции в торенето с фекалии“, посочва Николай Недялков.

А производителите настояват държавата да влезе в контролните си функции и да се следи какво и как се предлага на пазара. Данъците върху други продукти, няма да решат проблема с храненето на българина и здравословното му състояние.

Още по темата

22/10/2015 Нашите автори

Кой ще плати данък "вредни храни"?

22/10/2015 Общество

Ваньо Шарков: Данък "вредни храни" не цели събиране на пари, а опазване на здравето

21/10/2015 Здраве

Москов се похвали, че медици и пациенти харесват данък „вредни храни“

20/10/2015 Здраве

След данък "вредни храни" бисквитите и пържените картофи поскъпват с 1 лев