В България гледаме сериал на националното унижение. Какво точно прави служебното правителство и защо София така се самоунижава пред Москва?

Коментар от Веселин Стойнев за Дойче веле:

Безкраен сериал на националното унижение е очакването на служебното правителство да се договори с Газпром. Първо обяви курса към връщане на газовата зависимост за неизбежен, без да убеди обществеността, че няма други възможности да осигури по-евтин газ. И вече цял месец не дава нито едно число как точно руският газ би бил по-евтин и ако изобщо - с колко. Енергийният министър Росен Христов пък - в опит да се оправдае, че и в Европа плащат в рубли на Газпром - очевидно не прави разлика между частни и държавни компании и дори не знае, че Булгаргаз, на която е принципал чрез Българския енергиен холдинг, е държавна.

После военният министър, без изобщо тъкмо на него да му е работа, заяви, че България ще загуби евентуален арбитраж с Газпром за неполучените количества газ от май досега. За същото в Русия полковник Димитър Стоянов веднага би отишъл на военен трибунал.

Епизоди на самоунижението

За да се доведе предателската работа докрай, премиерът Гълъб Донев каза, че правителството водело разговорите с Газпром без тази клауза - тоест, арбитражът е въпрос на бъдеще, ако изобщо го има. И в стремежа си да получаваме газ до края на договора, който даже да разсрочим с още няколко месеца заради пропуснатите доставки, премиерът изобщо не смята да поиска от руската страна да се откаже от евентуални претенции към нас, задето ни е спряла кранчето. Всъщност, Гълъб Донев така и не можа да обясни в обширното си интервю за БиТиВи с кого точно се водят разговори "на високо ниво" в Газпром и дали изобщо те са започнали. Правителството бе поставило ултиматум на Газпром до края на деня в понеделник да определи човек за преговори с България, но оттам дори на ниво портиер не сметнаха за нужно да отговорят. Това бе и финалният досега епизод от самоунижението, пред който бледнеят дори образците на литературната класика.

Опит за прикриване на излагацията с кризисен пиар направи принципалът на служебния кабинет Румен Радев. Президентът се срещна с шефове на гръцките компании, изграждащи терминала за втечнен газ в Александруполис, в който България участва с 20%. По думите на министър Христов е постигнато "принципно споразумение" за удвояване на капацитета за България до 1 млрд. куб.м. газ. От гръцките компании пък казаха, че според тях България трябва да има приоритет, което дава още по-ниско ниво на "принципното споразумение".

Разбира се, терминалът в Александруполис ще бъде основен плацдарм за българската газова независимост и акционерното участие в него, както и разширяването на ползваните количества, които при излишък дори можем да търгуваме, са напълно правилни стъпки на българските правителства досега. Въпросът е, че тази зима от този терминал няма да потече газ към България - най-рано през следващата. А показното мероприятие сега имаше за цел да убеди публиката, че докато "неизбежно" сме се обърнали на изток, се диверсифицираме усилено от юг. Със същата цел Румен Радев прие преди две седмици ръководствата на компаниите, отговорни за интерконектора Комотини-Стара Загора - за да обещаят "принципно" за пореден път, че по тръбата ще потече газ към България от 1 октомври.

Как да се предотврати предателството

Междувременно под прозорците на президента и правителството периодично се събират протести срещу завоя към Газпром. Последният такъв протест, започнал в понеделник, е под формата на постоянен палатков лагер пред "Дондуков" 1. Въпреки че тези граждански прояви не са особено масови, медийното им влияние е голямо и сякаш е една от причините лицата на премиера и на енергийния министър да изглеждат неуверени и гузни от екрана.

Другата причина навярно е, че тези хора не са така обиграни фарисеи като мнозина други петоколонници, които десетилетия наред успешно държаха България под газовия ботуш на Кремъл. Вътре в себе си Донев и Христов изглежда все още поне малко се борят с изпълнението на поръчката и се срамуват, когато говорят откровени глупости. Но точно такива хора - дошли отнякъде и за малко, са най-удобни за поръчителите. Свършат ли мръсната работа, ще бъдат изхвърлени като торбички за боклук. Те го знаят много добре и затова изпитват страх. Няма цена, която да пребори страха - той пръв ще предаде поръчителите. И който иска да предотврати предателството, трябва да накара предателите много, много да се страхуват.