Външно министерство осъди решението на турския Съвет за висше образование (ЙОК) да спре признаването на дипломите за висше образование, издадени в България. МВнР обаче няма да реагира срещу турския посланик в София, изпратил остро писмо с 11 искания до ректорите на български висши училища.

Външният министър Николай Младенов коментира въпроса по време на днешния парламентарен контрол. Към него имаше въпроси, свързани с проблема с Турция, от двама депутати - Ваня Добрева ("Коалиция за България") и Огнян Стоичков ("Атака").

"Позицията на Министерството на външните работи е, че разбира загрижеността на турската страна, но предприетите мерки за суспендиране на спогодбата за висше образование между двете страни не е решение на проблема. При наличието на 6000-7000 турски студенти у нас замразяването е прекалено несиметрична мярка", каза Младенов.

Съветът за висше образование на Турция (ЙОК) спря признаването на дипломите за висше образование, издадени в България, с решение от 5 юли 2012 г. Решението е в разрез с Лисабонската конвенция, от която и Турция е част.

Мотивът на ЙОК е, че са установени фалшифицирани академични справки. До момента не е показана нито една такава. От българското образователно министерство отрекоха категорично у нас да е бил легализиран неистински документ за висше образование. Ректори коментираха, че решението е ход, целящ намаляване на броя турски студенти в България.

Младенов отрече въпросът да е "политизиран преднамерено".

Огнян Стоичков попита ще има ли реакция спрямо турския посланик в София Исмаил Арамаз, като например  отзоваването му заради писмото до ректорите, но от отговора на Младенов стана ясно, че това няма да се случи.

В писмото Арамаз отправя искания за начина на прием, семестриални изпити и вътрешна организация, които, според Съвета на ректорите, са груба намеса в автономността на българските висши училища. В писмото, което, по думите на Добрева, е изпратено на 28 декември 2011 г., посланик Арамаз иска от ректорите още да признаят за "трайни структурни проблеми в системата на висшето образование в България".

"Ако наш посланик напише такова писмо, как мислите? Дали той няма да е до 24 часа при вас и Босфора ще я гледа само на картичка", коментира Стоичков, който е председател на комисията по образование в парламента.

Младенов отговори:

"Всеки посланик е свободен да изразява вижданията си по всички въпроси в нормална кореспонденция. Начинът, по който се възприемат те, е въпрос на добро възпитание и дипломатическа практика. Не виждам нищо нередно, когато имаме въпроси, да ги поставим доста открито и категорично. Не само в Турция. Не бих забранил на никой посланик да поставя въпроси на нашите партньори. Как реагираме зависи от оценката, която даваме на проблема".