Въпреки турския артилерийски обстрел на Сирийски позиции, съчетан с остра реакция от страна на Вашингтон и НАТО, започването на мащабни военни действия изглежда далечно.

Поводът за ответния огън е падането на мина в турския град Акчакале, който се намира непосдерствено до границата със Сирия. До Акчакале се намира и граничния контролно-пропусквателен пункт Тел Абяд, който е третият попаднал в ръцете на бунтовниците. Тел Абяд обаче е с голямо стратегическо значение – той се намира в равнината и е удобна изходна точка за получаване на оръжейни доставки, както и улеснява всякакъв тип комуникации на бунтовниците със света през Турция. Този факт е силно неприемлив за проправителствените войски, което обяснява и масирания артилерийски обстрел на тези позиции.

Странно би било артилерийският обстрел на турски град да е целенасочен и планиран. Башар ал Асад има достатъчно вътрешни и външни проблеми и без да дърпа за опашката Турция – страна, която има дълга история на конфронтация със Сирия. Асад, който се намира в практическа международна изолация, с изключение на Русия и Иран, също така е съмнително, че би запазил подкрепата си от страна на Русия при евентуален конфликт с Турция, доколкото двете страни са дългогодишни военни и политически партньори в региона.

Русия, разбира се, не е престанала да защитава своите интереси в региона, които за момента очевидно включват запазването на Асад начело на държавата, но се наблюдава едно омекване на тяхната позиция. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция SC/10783, осъждаща сирийския обстрел като заплаха за „регионалния мир и стабилност“, като Русия блокира една по-ранна версия на документа, говореща за „световния мир и сигурност“. 

Друг ключов играч в района е кюрдската Партия демократически съюз (ПДС), която е нищо повече от пременилата се Кюрдската работническа партия (ПКК), която е в състояние на въоръжена война с Турция от 1984 г. След началото на Сирийската пролет, режимът на Асад предпочете да се подсигури срещу още един противник – ПДС, и изтегли войските си от североизточната част на Сирия, където живее компактно кюрдско население. Резултатът е засилени атаки и атентати от страна на ПДС/ПКК срещу турски обекти.

След решението на парламента, даващо право да бъдат изпратени войски в Сирия, на площад "Тексим" бе проведена антивоенна демонстрация. Подобни демонстрации бяха проведени и в Измир, Мерсин и Ескишехир като доказателство, че турското население не е настроено на военна вълна. От друга страна, Турция надали би рискувала сама да започне военни действия в района, предвид, че вероятността САЩ да се включат във военни действия броени месеци преди президентските избори в страната е нищожна.

Това, което наблюдаваме в момента от страна на Турция, е подрънкване на оръжие, целящо да сплаши кюрдите, както и да успокои населението на страната, че подобни атаки няма да останат безнаказани. За това говори и изказването на турския премиер Ердоган, който каза на пресконференция в Акчакале: „Ние искаме мир и сигурност, нищо повече. Ние не се интересуваме от разпалването на войни,“ но добави „Република Турция е държава, която е способна да защитава своето население и граници. Никой не трябва да изпитва нашата решимост в тази насока.“

Още по темата

04/10/2012

Свят

Хиляди на протест в Истанбул: Не на войната! (снимки)

04/10/2012

Анализи

Владимир Чуков: Турция няма мандат за водене на война

04/10/2012

България

Сирийци бягат към България

04/10/2012

Свят

Турция и Сирия вече във война