Как Ердоган се превърна в диктатор (хроника на един корупционен скандал)

На 17 декември 2013 г. света се събуди с новината, че в Турция 89 души са арестувани след полицейска операция. Сред арестуваните бяха и синове на действащи министри в правителството на тогавашния премиер на страната Реджеп Тайип Ердоган.

Зад решетките бяха вкарани Баръш Гюлер (син на вътрешния министър Муаммер Гюлер, който отменени планувано за същия ден посещение в България), Салих Каан Чаглаян (син на министъра на икономиката Зафер Чаглаян) и Абдуллах Огуз Байрактар (син на министъра на околната среда и благоустройството Ердоган Байрактар). Претърсванията на домовете им продължаваше. Акцията нямаше аналог в турската история и бе най-голямото разследване за корупция и злоупотреби във високите етажи на властта.

Основание за арестуване на заподозрените беше получаване на подкуп, злоупотреби и търговия с влияние, припомня журналиста Туран Гьорюрйълмаз.

Разследването от 17 декември 2013 г. бе обединено и включваше в себе си три отделни проверки - „Твърденията за злоупотреби в ТОКИ“, „твърденията за подкуп в община Фатих, Истанбул“ и „твърденията за подкуп между Реза Зарраб и министерски синове“.

След полицейската операция имената на двама от разследваните станаха много популярни. Иранският бизнесмен с турски паспорт Реза Зарраб бе посочен като ключова фигура в разследването. Според твърденията Зарраб е подкупвал министри и техните синове, за да му правят услуги. А доказателства не липсваха. Излязоха видеа и снимков материал, които са резултат от законно преследване на полицията, след съдебно разрешение.

Втората, станала много популярна личност след операцията, бе Сюлейман Аслан, директор на държавната Халкбанк, за когото се твърдеше, че е скрил получените подкупи в купии за обувки.

Водещите прокурори на разследването бяха Джелял Кара и Мехмет Юзгеч. Обвинението посочи бизнесмена Реза Зарраб за лидер на организирана престъпна група, която е развила дейности, основаваща се на подкупване на четирима министри, държавната бюрокрация, контрабандно изнасяне на злато и участие в схеми за пране на пари.

Дни наред медиите показваха кадрите от полицейската операция, като най-вече на очи се набиваше разследването в дома Баръш Гюлер, син на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Намерените каси и пачките с пари бяха широко коментирани и показвани в медиите.

В началото правителството на Ердоган и обкръжението на лидера бяха в шок. Като започнаха да се освестяват, преминаха в контраатака - взеха на прицел полицаите, прокурорите и съдиите провели мащабната операция срещу корупцията по високите етажи на властта.

Акцията бе определена като „цивилен преврат“ срещу правителството и самия Ердоган. А като отговорен за пъкления план силният човек в Анкара посочи духовника Фетхуллах Гюлен и неговото движение. Последваха обвиненията в създаване на „паралелна държава“.

Вече четвърта година след декемврите събития от 2013 година, тогавашният корупционен скандал е удобен повод да се търси вътрешният враг в Турция. Всички, които са се опитали да държат сметка за разкритите незаконните взаимодействия между власт и бизнес трябва да бъдат наказани.

След окопитването във властта първи под прицел попаднаха полицаиите. Отстранени от служба бяха петима директори на дирекции в службите, а директорът на полицията в Истанбул Хюсеин Чапкън бе отстранен и привикан в централата в Анкара.

На негово място по спешност бе назначен валията на Аксарай Селями Алтънок, който моментално пристигна в Истанбул със самолет, за да поеме новата си длъжност.

Но този ход на управляващите срещу полицейските служби не можа да попречи на съдебния процес. Задържаните лица бяха изправени пред съдия. 26 души от общо 89 души арестувани в полицейската операция бяха задържани за по-дълъг период.

Сред тях бяха Реза Зарраб, както и министерските синове Баръш Гюлер и Салих Каан Чаглаян. Абдуллах Огуз Байрактар, син на министър Ердоган Байрактар, бе освободен.

След тези арести управляващите от защитна позиция преминаха в атака. Обявиха, че проведените полицейски акции са незаконни, защото са организирани без знанието на управляващите и вътрешния министър (който в случая е страна, като баща на един от арестуваните) и промениха вътрешния правилник. А според новия регламент полицаите се задължиха да докладват нагоре за всяко свое действие.

Всеки ден в медиите и социалните мрежи се публикуваха нови снимки, видеа, както и телефонни разговори, които са придобити вследствие на полицейските разследвания. На 25 декември тримата министри бяха принудени да подадат оставки.

Същият ден бяха направени и министерски рокади в състава на Министерския съвет. Направи впечатление, че след рокадите Егемен Багъш вече не бе министър по европейските въпроси и главен преговарящ на Турция. За него се твърдеше, че е получавал подкупи от Реза Зарраб в кутии за шоколад.

Пръв „подаде оставка“ министъра на икономиката Зафер Чаглаян, за когото се твърдеше, че е получил като подарък часовник на стойност 700 хиляди долара от бизнесмена Зарраб. Минути след него „подаде оставка“ и вътрешния министър Муаммер Гюлер. Последва и „оставката“ на Ердоган Байрактар като министър на околната среда и благоустройството.

Втората полицейската операция, като следствие от първата, на 25 декември приключи още преди да е започнала. Операцията се ръководеше от прокурор Муаммер Аккаш, който разпорежда на полицията да арестува 41 заподозрени, сред които и много бизнесмени. Сред заподозрените бе и Билял Ердоган, син на премиера Реджеп Ердоган.

Но така и полицейска операция на 25 декември не се проведе. В края на деня прокурор Муаммер Аккаш даде пресконференция и обяви, че му се пречи да си върши работата. Истанбулската полиция не изпълни заповедите на прокурор Аккаш, позовавайки се на новоприетия вътрешен правилник след 17 декември. Управляващите постигнаха целта си.

Предприетите „мерки“ на управляващите

Смяната на длъжности след 17 декември, която бе направена в Истанбулската полиция, придоби национален мащаб след 25 декември. Хиляди полицаи, с обвинение че имат връзки с движението на Фетхуллах Гюлен, бяха преназначени в системата и „изпратени на заточение“ в други градове. Полицейските шефове първоначално бяха сложени на по-ниски длъжности, а впоследствие отстранени от длъжност. В медиите се коментира дълго, че на техни места са назначени близки и доверени хора, със съмнителни качества на полицаи. Предприетите „мерки“ на управляващите в Турция придобиха колосални размери особено след опита за преврат през лятото на 2015 г., когато хиляди полицаи бяха вкарани в затвора.

Правителството не закъсня и с чистките и реформите в съдебната система. Предприети бяха мерки във Висшия съвет на прокурорите и съдиите за отстраняването от длъжност на определени прокурори и съдии. Коренни промени настъпиха, след назначаването за Главен прокурор на Истанбул на Хади Салихоглу. Прокурорите Джелял Кара и Мехмед Юзгеч бяха отстранени от мегакорупционния скандал. Започна освобождаването на всички арестувани, след отстраняването на всички лица от обвинението, участвали в разследването.

Бе освободен директорът на държавната Халкбанк Сюлейман Аслан, в чийто дом бяха открити 4,5 милиона долара в прословутите кутии за обувки. След това бяха пуснати Реза Зарраб и министерските синове Баръш Гюлер и Каан Чаглаян.

Впоследствие бе издадено решение за недопускане на наказателно преследване срещу 53 лица сред които и цитираните по-горе бизнесмен и министерски синове. А на 16 декември, ден преди годишнината от мегакорупционния скандал, разследването бе прекратено и окончателно потулено от управляващите.

Медиите също не са пощадени

След като вълната се сниши и след като бяха разчистени неудобните в полицията, прокуратурата и съда, дойде ред и на опозиционните медии.

Първата жертва на режима на Ердоган бе една от големите медийни групи „Ипек“, включваща две телевизии, два вестника и радиа.

Наредено бе спиране на рекламите за тази медийна група, а след това на гости на медиите влязоха данъчните. Натискът на правителството на Ердоган не можа да промени редакционната политика на „Ипек“, което накара управляващите да прибягнат до крути мерки. Организирана бе полицейска акция в редакциите на медиите, а на 26 октомври 2015 г. управляващите наложиха държавен контрол на 22 фирми на медийната група. Последва полицейски щурм в ранните часове на 28 октомври 2015 г., като униформените „превзеха“ редакциите.

Предаванията на телевизиите на медийната група бяха прекъснати, имаше окървавени журналисти по време на стълкновенията, а други журналисти бяха арестувани. След това всички медии към медийната група „Ипек“ бяха закрити от управляващите.

Това бе първият брутален натиск към медиите, подсказващ какво очаква всички други които не се подчиняват на Ердоган. След опита за преврат на 15 юли 2016 г. управляващите наложиха тотален контрол над медиите. Около 160 медии – печатни и електронни, бяха закрити, а над 200 журналисти бяха вкарани в затворите. Срещу 135 журналисти има издадени заповеди за тяхното арестуване, срещу стотици от тях се води разследване, а хиляди останаха без работа.

Мегакорупционният скандал бе потулен в Турция, но има дело за същите обвинения в САЩ, което все още продължава.

Ключовият бизнесмен в аферата Реза Зарраб, бе арестуван от ФБР през март 2016 г. В делото в щатите Реза Зарраб от обвиняем се превърна в свидетел и направи много сериозни признания, които потвърждават мегакорупционната афера на управляващите в Турция.

Тайфур Хюсеинов е журналист, член на Асоциацията на европейските журналисти и СБЖ. Той е един от издателите на вестник "Седмичен обзор" и сайта http://www.obzornews.bg - медии, които следят в детайли политическите процеси в Република Турция и техния отзвук у нас.

Още по темата

01/12/2017 Анализи и Коментари

Реза Зарраб - затворникът, от когото Ердоган се страхува

Следете новините ни в GoogleNews