А всъщност какво конкретно искаме от Македония, за да я пуснем за ЕС?

Още преди пристигането на премиера Зоран Заев в София и въпреки демонстрирания приятелски тон при разговорите с политическия ни елит, ясно е, че главната цел на визитата засега е неизпълнима - Северна Македония няма да получи одобрение от България за начало на преговори за членство с ЕС по време на заседанието на Съвета "Общи въпроси" на 22 юни.

Позицията на България на заседанието, което ще се проведе в Люксембург, е придържане към "Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. и Рамковата позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония, приета от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г."

Това означава, че позицията на България остава непроменена, а именно "преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС следва да съдържа необходимите гаранции по отношение на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г, каквито към момента не са налице."

Какво точно искат българските власти от Скопие във въпросните документи?

Обобщено в две изречения искането гласи: "България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм."

В Рамковата позиция от 2019 г. са посочени следните изисквания:

- Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България;

- Република Северна Македония да декларира с вербална нота до страните членки на ООН, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание;

- задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“;

Към Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси има следните изисквания:

- постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в това число постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

- при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.

Относно езика:

- да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

Относно учебниците: 

- хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Съответните исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално. За целта ще бъде отправена покана до представители на просветните министерства на двете страни за последващо участие в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия;

- ясен ангажимент и времева рамка за отразяване на постигнатите договорености във финансираните от държавата книги, документални издания, филми, музеи.

Относно медиите:

- преодоляването на говора на омразата в публичното пространство, вкл. спрямо лица, самоидентифициращи се като българи (във връзка с прилагане на професионалните медийни стандарти; постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медии; регулиране на онлайн медиите; и пр.)