Ексклузивно Глиги пред OFFNews: Руската армия воюва върху трупове, украинската - по кодекса на честта

Всеки ден намирам все повече смисъл да съм тук. Репортаж на Глиги от Украйна

Иван Калчев - Глиги Последна промяна на 04 май 2022 в 20:41 17262 11

Иван Калчев - Глиги
Иван Калчев - Глиги

В ранната неделна сутрин, още преди изгрев, по прашния селски път мина колона бетеери. Наши. А по обяд при съседите дойде на гости приятелско семейство с две деца. Съседи са ни, защото окопите ни са в гората срещу тяхната къща.

Къщата е кирпичена, едноетажна, с по два прозореца на всяка стена. Отстрани има още една по-стара къщурка и барака за инструменти. Всички покриви са от етернит.

Отпред ограда няма, между къщата и пътя има поляна. На дъба виси люлка. Докато пиша, чувам как децата си играят с кучетата и котките. Кучетата нощем идват и се разхождат с нас докато патрулираме. Не знам кое куче от коя от съседските къщи е, може би и те самите са се подвели по акъла на котките, че всеки в селото има задължение да ги храни и да си играе с тях. Вече спряха да се плашат от експлозиите на земята и във въздуха.

Дори и в условия на война тези деца си играят на поляната в по-безопасна среда, докато у нас извеждаме нашите по градинките с повишено внимание. Даже и по вилите се страхуваме да ги пуснем извън дворовете, защото отвън прелитат тунинговани "беенвета" и "жипове".

Тук в селото електрозахранването е прекъснато. Не изглежда като на някого да му прави впечатление. Ако ти трябват дърва за печката - излизаш от къщата, пресичаш пътя и си в гората, току до нашите окопи. Да сечеш няма нужда - нападали клони има колкото щеш. Няма и следи някога да е имало сеч в гората.

Хората си копаят градините, ходят с тубите за вода, гледат си животните. Забранено им е да говорят с нас, но не и да ни носят кисело мляко и домашно сирене. Те и така ни ги носят, без да разговарят. Само един ни заговори, да обясни как ни чул че кашляме лошо и затова ни сварил чай "от треви".

А у нас защо, без никой да ни обстрелва с артилерия, си загубихме селата? Не само си запуснахме дядовите къщи, ами и бабите зарязахме там на доизживяване.

Без никой да ни напада горите, сами ги палим и изсичаме до голо. Защо и за какво? За пелети? За пари? Никой не е тръгнал да ни дебаркира на плажовете, а сме ги залели с бетон. Диверсанти ли ни тровят водите? Не, ние самите.

И не е само това. През украинските градове минахме набързо. Но не видях никъде паркирани по тротоарите коли. Ще кажете - избягали са. Ама и счупени плочки не видях, нито коловози в градинките или разкаляни междублокови пространства. Новото строителство не руши историческите сгради и не откъсва от парковете.

Където има дупки по пътищата, са от снаряди. Ще ги запълнят, още преди да е свършила войната. А нашите ще си останат.

Тук хората не са се отчуждили. Не са се оградили с двуметрови дувари, не залостват кепенци. Не са вдигнали къщи като прогимназии. Може и да не знаят какво ги чака, но знаят откъде идват, кои са и къде се намират.

А ние се загубихме. Загубихме си връзката и със селото, и с природата. Не корените - хората нямаме корени, загубихме си родовата памет. Загубихме си традициите и ги заменихме с някакви фалшиви ритуали като от меню на Балкантурист. Загубихме си традиционните ценности.

Трудолюбие. Скромност. Спестовност. Просвещение. Вяра. Морал.

От времената, когато даскалът е бил най-уважавания човек в селото и "напред, науката е слънце", през рабфака и "учи, за да не работиш" до "примоция в унесесе". Образованието на децата не трябваше ли да е отговорност на родителите, а не на държавата?

Май никога християнството не е било силно по нашите земи, но защо заменихме морала и устоите с поклонения пред чудотворни икони? Загубихме и вярата, вътрешната вяра, която не се мери в свещи и кръстове. Можем ли все още да различаваме добро от лошо?

Тук в Украйна покривите на селските къщи са етернитови, а на църквите - златни. Във всяко бедно село. Във всяко!

Съседите си работят нещо по двора. Мъжът все е с работни дрехи, а жената обикновено се вижда отдалеч заради оранжевите градински ръкавици, но онази сутрин излезе по бялата ленена премяна с широките ръкави и крачоли и с тях попи росата от зелената поляна. А преди слънцето да се вдигне, стоманата на автомата е толкова студена на пипане.

Загубихме си същността. Забравихме да се усмихваме, сложили маски за пред шефовете или клиентите. Силните независими жени забравиха как се берат билки по изгрев и как се закичват цветя в косите. Мъжете забравихме свещения завет на дедите. И децата си изчанчихме - по наше време беше нормално момчетата да счупят прозорец с топка или прашка, а юношите - да се сбият за момиче. Сегашните в тикток ли ще направят онези глупости и грешки, които са необходими, за да може момчето да се превърне в мъж?

Всъщност колко Българии загубихме? Една премазана под галоша на червената армия. Май оттогава насам не сме имали силен лидер. Има ли личност от последните 70 години, за която в учебниците по история ще пише "национален герой"? Въпросът не е към пиарите.

Трите фалита през тоталитарния режим за една загубена България ли ще ги броим или за три? И после още една, в червените куфарчета, източените банки, пирамидите, групировките и трибуквените застрахователи. Напоследък градовете ни заприличаха на европейските, а и ние се почувствахме европейци. А можехме това да сме го направили преди 20 години.

Още колко потъна в къщите за тъщи, терасите, студения резерв, кюлчетата, ремонтите на ремонтите, тръбата за мордорски газ?

И сега май сме напът да загубим още една. Заменихме връзките с линкове. Приятелствата - със социални мрежи. Прозорецът с безброй звезди - с инвестиционен портфейл и биткойни. Живеем по един човек в апартамент и се виждаме с родителите само на национален празник. Американизирахме се, в лошия смисъл.

А както се казва по холивудските военни филми - търсенето на удобства ще те убие. На война - персонално, в мирно време - ако колективно все отлагаме промените, избягваме трудните избори.

В селото кукурига петел и се чува детски смях. Пчели жужат по ябълките и вишните. Над мен дърветата се поклащат от вятъра и прискърцват. Зад хълма се взривяват снаряди. Бихте ли заменили епизодична роля във войната за главната роля в клетката? С всеки ден намирам все повече смисъл да съм тук.

---------

Другите текстове на Глиги от Украйна:

Първият текст на Глиги от Украйна - специално за OFFNews

Глиги, който се бие за свободна Украйна: Не оставяйте бежанец без подслон

Jus in bello

Глиги от ДБ към Костадинов: В Украйна съм от 10 март, подкрепяй военната помощ или отивай от грешната страна на фронта

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

905

16

Dimitrov1971

05.05 2022 в 18:01

Познавам лично този боклук. Друсаше с гъби и всякакви други наркотици. Не бачка нищо сериозно. Отишъл е там за пари и вероятно го е насочил самия главен редактор на вашата медия.

4404

13

Име на профила

05.05 2022 в 02:52

Много чакан текст, благодаря. Моите собствени впечатления от градове в страната не са толкова иделични, но за селата потвърждавам с две ръце. Даже нека се поправя: преди инвазията, в градовете си украинците видимо са се грижили много по-добре за средища, пазари, площади, гари, спирки от нас; страната бе по-бедна, и съответно това се отразяваше в пътната настилка и т.н.

Просто да сме справедливи. И при все това, улиците бяха с минувачи, възрастни хора, деца, а не бомби и шрапнели...

-1167

12

Johnny B Goode

05.05 2022 в 01:35

Към бясното псе:
Защо голямата бяла птица (патка) Гунчева още не е осъдена по Чл. 98. (1) за "високоточковата" молба към шефа си?

1482

11

AAA

05.05 2022 в 01:21

Евала Глиги! Пази се !

-1623

10

Злотоку4е

04.05 2022 в 23:44

Към собственикът на ОффНмз. Само напомням

Глава четиринадесета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО
Раздел I.
Престъпления против мира

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел II.
Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването и, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 103. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

405

8

Merc

04.05 2022 в 23:14

На denim3@mail.bg баща му много го е малтретирал сексуално.
Явната травма от детството няма да я преодолее никога....
 
X