Приятелят на OFFNews Иван Калчев-Глиги, който замина за Украйна, за да се включи към чуждестранния легион за отбрана срещу нашествениците, публикува нов текст от фронтовата линия.

Предлагаме ви го без редакторска намеса:

В началното обучение тук в украинския чуждестранен легион имахме една твърде интересна лекция по онази област от правото, която на латински е Jus in bello, на английски - The law of war for the armed forces, а на български май няма точен превод.

Което е показателно. Докато повечето хора имат базово познаване и интуитивно разбиране на гражданското и наказателното право, то военното е непозната материя дори за юристите.

Преди да ви разкажа какво научихме на лекцията, нека се върнем още по-назад, за да видим какво всъщност е войната.

Според дефиницията в Уикипедия, войната е организирано насилие между политически субекти, което се отличава с висока смъртност, извънредна агресия и обществени сътресения. Тази дефиниция добре описва характеристиките на войната, но не дава представа за смисъла й. А аз знам и по-добра дефиниция, формулирана от Р. А. Хайнлайн в "Звездни рейнджъри":

"Войната е КОНТРОЛИРАНО прилагане на насилие, за да бъде подчинен врага".

И по това войната се различава от убийството, масовото убийство, изстреблението, геноцида или военното престъпление. Целта на войната не е унищожението per se, тя е инструмент за постигане на политически цели. Оръжията използваме, за да нанесем поражения, но дълбоката цел е да сломим волята и духа на врага.

Jus in bello има четири основни принципа - разграничаване, военна необходимост, пропорционалност и хуманност. Някои източници добавят и пети принцип - чест, но към настоящия момент тази дума май се среща само речниците. (А освен Jus in bello имало и Jus ad bellum, което се занимава с причините, поводите и формалното обявяване на война, но явно с индивидуалната сме загубили и колективната чест, и държавите вече не си обявяват война чрез посолствата)

РАЗГРАНИЧАВАНЕ означава, че комбатантите (това, противно на някои пропагандни източници, не е мръсна дума) носим униформи и отличителни знаци, за да се различаваме от цивилното население, и това ни прави легитимни цели. Не се целим в коли с бежанци, болници или жилищни сгради.

ВОЕННА НЕОБХОДИМОСТ означава, че дори сред легитимните цели не обстрелваме и отстрелване всичко наред, а само онова, чието унищожение ни носи тактическо или стратегическо преимущество. Винаги когато е възможно, предпочитаме да пленим живата сила и техниката на врага, вместо да я унищожим.

ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ идва да рече, че използваме съразмерна сила, например не стреляме с гранатомет по човек с пистолет (примерът е подбран съвсем нарочно!!!)

ХУМАННОСТ е да не предизвикваме излишни страдания - ако трябва да отнемем живот, то да е с куршум, а не с напалм.

Освен тези четири принципа, Jus in bello урежда и хуманното отношение към военнопленниците - че не ги измъчваме, не ги подлагаме на разпити освен за името и подразделенито им, осигуряваме им човешки условия, не ги възпираме да изпълняват религиозните си практики. Не на последно място, когато изпълняваме военните необходимости, се опитваме да опазваме собствеността и инфраструктурата, културното наследство и околната среда.

Отчитайки тези принципи, военните командири слагат на везните всички обстоятелства и принципите, за да вземат тактически решения. Да речем, двама вражески снайперисти са заели позиция в сграда пред нас. Как ще ги атакуваме ще зависи не само от тактическата ситуация, но и дали около тях има клас ученици и дали сградата е старинна катедрала. А може и да се окаже, че изобщо няма нужда да ги стреляме, ако можем да ги заобиколим и да продължим към стратегическата цел.

Дотук с теорията. Както се казва в известната цинична сентенция, на теория, теорията и практиката се съгласуват, а на практика е точно обратното. Но отказът да се назоват нещата с истинските им имена не променя същността им. Няма международни конвенции за специалните операции, но ако гърми като война и се умира като на война, значи е война. И командирите, нареждащи стрелба по цивилни хора и обекти, са военнопрестъпници.

Отказвайки да спазва международните спогодби и ескалирайки войната до цивилни цели, Путин автоматично я загуби. Защото дори да унищожи с ракети и снаряди цялата украинска армия (а това изглежда все по-абсурдно), това няма да е победа. Докато има поне един жив украинец, способен да държи оръжие, духът и волята няма да са пречупени.

И ако не сме забравили за конвенциите и хартите, след войната ще трябва да има трибунал.