Цар Самуил и македонската идентичност

Димчо Нешев 03 октомври 2026 в 14:51 581 0
Адв. Димчо Нешев
Адв. Димчо Нешев.

Северномакедонското правителство, вместо да се ограничи със заблуждаването и плашенето на гражданите на РСМ, че България не признава „идентитетот“ и „јазикот“ им и че иска да ги лиши от тях, упорито продължава да си измисля държавотворна история като краде безогледно от българската.

Въпреки че вчера Урсула фон дер Лайен издърпа ушите на Християн Мицкоски, а той нареди на Тимчо Муцунски спешно да види голото рамо на външната ни министърка, искам дебело да подчертая, че никой разумно и логично мислещ българин не би могъл да отрече, че има съвременна македонска нация и съвременен македонски език. Въпросът обаче е не дали македонската нация съществува днес, а дали можем научно да я проектираме назад до цар Самуил, чийто тленни останки ще посрещнем тържествено днес.

Тъй като заблудени фанатици има и в двете държави и тъй като съвременната българска и македонска историография постепенно са изградили различни национални разкази около една и съща средновековна реалност, трябва да бъде направено разграничение между това как историята на X век и историята на XX–XXI век си представят X век.

Можем ли да твърдим, че Самуил е „българин“ в смисъла на съвременната българска националност? Не, защото това би било анахронизъм. А можем ли да заключим, че е бил „македонец“ в съвременния национален смисъл? Не, защото за това липсва каквото и да било първично доказателство.

През X–XII в. думата „българин“ е използвана в многобройни исторически източници като название на конкретна средновековна политическа/етническа общност и държавно пространство. Тя е била: (1) етническо, (2) политическо, (3) държавно-поданическо или (4) културно-църковно название.

За разлика от нея, думата „македонец“ през същия период не е функционирала като паралелна или алтернативна етническо-политическа идентичност на „българин“. През този период думата „македонец“ се е използвала като: (1) регионален демоним, (2) административна принадлежност, (3) понякога военно-регионална принадлежност или (4) историко-класическо название за древните македонци. Но няма нито един исторически източник от този период, който да използва „македонец“ като етноним или политоним (византийските автори пишат за „ромеи“, който „живеят в Македония“).

През X–началото на XI в. „България“ е било названието на конкретна средновековна държава и на свързаното с нея политическо пространство и едновременно с това „български“ и „българи“ са обозначавали нейната политико-етническа общност.

През същия период „Македония“ е означавала: (1) географската област Македония или (2) византийската тема Македония, която не съвпада с историческа Македония и е разположена до голяма степен в Тракия с център Адрианопол.

В тази връзка, твърдението, че Самуил е бил цар на македонците е вярно само дотолкова, доколкото Самуил е бил цар на държава, територията на която е обхващала географската област Македония и обитаващото я население.

Самуил е владетел на средновековна българска държава със смесен състав на населението, възникнала в западните земи на някогашното Първо българско царство в контекста на неговото разпадане след византийското завладяване на източната му част, която запазва и развива българската царска и политическа традиция, но има нов географски и политически център в западните и югозападните земи (Преспа, Охрид, Битоля), обхващаща значителни части от географска Македония и други балкански територии.

Като доказателства за горните твърдения имаме Самуиловия надпис; „самодръжъц български“, „българите“, „българин по род“ в официален надпис на наследник на Самуил – Йоан Владислав (Битолския надпис); malik al-Bulgar в арабски извори (Яхия Антиохийски), rex Bulgarorum и imperator Bulgarinorum в латински извори (Адемар от Шабан и Дуклянската летопис); „цар на българите“ в арменски извори (Степанос Таронеци, известен като Асохик); църковни документи; династична приемственост; царска титулатура; византийска традиция, която поставя Самуил в историята на България (Лъв Дякон, Йоан Скилица, Василиевите молитви и Теофилакт Охридски). А РСМ има фантазиите и халюцинациите на съвременните северномакедонски „историчари“.

Следете новините ни в :
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !

     
    X

    Неудобните факти за пакта Рибентроп-Молотов: историкът Стефан Дечев в подкаста на OFFNews