Преврат по комунистически в 03:46 сутринта

Ясни са кандидатите за директор на Националната галерия, които ще се борят за позицията с 5-годишен мандат. Без да изненадва никого, там е и Ярослава Бубнова, жената, която изпълнява временно длъжността от септември 2018 г., когато тогавашната ръководителка Слава Иванова подаде оставка 2 години преди изтичане на мандата ѝ.

Още преди обявяването на конкурса в творческите среди се знаеше, че Яра Бубнова ще стане директор на Националната галерия. Нещо повече, още преди подаването на оставката на Слава Иванова се знаеше, че Бубнова с яростната подкрепа на Недко Солаков и т.нар. кръг ИСИ, иска да измести директорката. За това призна още през март 2017 г. пред „Труд“ тогавашната директорка Слава Иванова, която беше замесена в поредица скандали за уволнение на неудобни служители и разпадане на мазилката в галерията след ремонта за 27 милиона лева. Цитираме интервюто едно към едно:

„Труд“ - А художникът Недко Солаков (бел.ред. – той водеше медийната атака срещу Иванова) в качеството си на какъв се произнася?

С. Иванова - И аз това се питам. И дали зад това внезапно пристрастие не се крие нещо друго. Мисля, че зад всичко това стоят лични интереси на близки приятели на Недко Солаков. Ако се види кои са те, нещате ще се изяснят. Ще се види чии са интересите и амбициите и защо аз съм атакувана.

„Труд“ – А защо тези интереси и амбиции нямаха проявление, докато Вежди Рашидов беше министър?

С. Иванова – Вероятно са се страхували от него. Но сега хората, които искат да заемат този пост (бел.ред. – на директор на НГ), са окуражени. Говоря конкретно за Яра Бубнова, която сега ми е заместник с високи протекции. Мисля, че вече няма какво да се скрива. Можем да бъдем директни. Отношенията станаха откровено зъбати.

Около година след това интервю Слава Иванова се оттегля от поста си, който е зает временно от Бубнова, която съвсем скоро се очаква да бъде назначена официално. В средите на изкуството името ѝ вдъхва едновременно омраза и респект, в зависимост от това дали сте част от другарския ѝ кръг, или не. Рускинята, завършила „История на изкуството“ през 1983 в Московския държавен университет, почти веднага е назначена от комунистическата власт в България – през 1985 г. – в Националната галерия за чуждестранно изкуство, откъдето никога не си тръгва и продължава да работи там и до днес.

Междувременно през 1995 г. създава и оглавява Института за съвременно изкуство – София (ИСИ – София), който споменахме по-рано (любопитно е да се отбележи, че в момента срещу Бубнова тече проверка от МК за конфликт на интереси заради това, че заема ръководни постове едновременно в ИСИ и в НГ). Сред членовете и основателите са редица мастити дейци на родната култура като Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Александър Кьосев, Мария Василева, Недко Солаков и други.

Една от критиките срещу ИСИ е комунистическото минало на някои членове като Недко Солаков например, острието на атаката срещу Слава Иванова и един от най-известните съвременни наши творци, чийто баща, Митьо Солаков, е бил сред придворните комунистически скулптори и съратник на Светлин Русев. Самият Недко Солаков пък e бил агент на Държавна сигурност, част от миналото му, която той ловко (и нагло, според някои) превръща в инсталацията „Строго секретно“, с която уж изкупва греховете си.

Другата причина, поради която Бубнова и нейните другари от ИСИ са недолюбвани от огромна част от творците в страната, са обвиненията, че те използват своите високи държавни (като Бубнова) и общински длъжности (от 2003 г. насам Мария Василева дълги години беше главен уредник в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), за да се подпомагат взаимно за сметка на останалите качествени творци, които нямат нужните връзки. Най-пресният пример, който поражда подобни съмнения, е избирането на Бубнова за комисар на българското участие на Венецианското биенале 2019, което е с бюджет от 500 хиляди лева. Проектът, който ще представя страната ни, е с куратор Вера Млечевска, която е жена на Правдолюб Иванов, един от основополагащите членове на ИСИ. Председател на конкурсната комисия пък е Аделина Филева, директор на СГХГ и приближена на ИСИ. Подобни примери, предизвикващи съмнения, са доста. Особено що се отнася до СГХГ, която е известна неофициално като частната галерия на ИСИ за откупки и изложби, макар че е общинска.

^{Светлин Русев (вдясно) с протежето си Недко Солаков по време на обща изложба. Снимка: a3.stalker.bg.}

Въпреки че Бубнова се изтъква като поддръжник на съвременното изкуство, тя беше един от много малкото изкуствоведи, които се обявиха против събарянето на „Паметника 1300 години България“ на Валентин Старчев, който беше премахнат миналата година, като дори излезе на протест, за да го защити заедно с шепа други хора. Само ще напомним, че именно творба на Старчев беше обявено, че ще е първата откупка на Националната галерия от години насам.

Тя също така не пропуска шанс да се оплаче на руските медии и свои познати от „русофобската“ обстановка в България. В своя публикация във Фейсбук от 12 декември 2018 г. тя тръгва на лов за руски културни дейци, които са приятели на проф. Свилен Стефанов, който критикува Бубнова:

„Помагайте, моля, кой познава българския изкуствовед, професор и бивш зам.-ректор на Художествената академия в София, Свилен Стефанов? Преди няколко дни той обясни на местната общественост, че аз съм нищо неразбираща кокошка, която е направена директор на Националната галерия вместо уважавания доктор на науките и професор с българско потекло, който обаче „даже има няколко руски приятели и е направил изложба в Москва“. Къде е била изложбата, Анатолий Осмоловски, да ми подскажеш? Искам поне нещо да разбера, за да мога да се защитя от тежката атака, част от която се явява агресивната русофобия.“

Надолу в коментарите Бубнова продължава да се жалва колко трудно хората в България я разбират, когато защитава паметника на съветската армия от бутане, нито пък когато е направила изложба, целяща да покаже красотата на Октомврийската революция в Русия през погледа на артистите.

В интервю от 23 януари 2019 за руското издание за изкуства „The Art Newspaper Russia“ Бубнова изръсва куп хвалби по адрес на Людмила Живкова и комунизма, който според нея бил твърде много представян като негативен феномен, „нарушил нормалния ход на историята и довел до много жертви“.

„Наскоро направих в България изложбата „Великата и проклета Октомврийска революция”, посветена на 100-годишнината от Октомврийската революция, и всички официални арт пространства отказаха сътрудничество с мен. В едно интервю казах, че идеята за радикална промяна и красотата на революцията са привлекли много автори, а за тези думи и до днес съм критикувана като представител на видно племе сатрапи и палачи“, оплаква се тя, цитирана от "Площад Славейков".

^{Една от саламените русалки на Ода Жон в Националната галерия, които бяха представени под шапката на Бубнова. Снимка: Фейсбук профил на Милена Попова/Сп. "ЕВА".}

Наскоро обаче Бубнова се замеси в друг грозен скандал, който си остана затворен в творческите среди, на които отдавна им е писнало да се разправят с нея и подкрепяния от Столична община и Министерство на културата кръг ИСИ.

Фейсбук групата „Публично изкуство в България“, макар да е със скромните 3283 членове към момента, е една от най-влиятелните платформи у нас за обсъждане на обществената визуална култура у нас и по света. В нея членуват – или я следят отдалече – стотици български изкуствоведи, творци, общински съветници и зам.-кметове. С оглед на безумията, които се случват в българското изкуство, дискусиите често са силно критични спрямо ставащото из страната, столицата и Националната галерия.

Въпреки това тя дава свобода на словото на всеки, който желае да защити уважително и логично културните решения на държавните и общински институции, в следствие на което админи и модератори са цели 16 души с палитра от възгледи, вкусове и пристрастия. Един от тях беше и Делчо Делчев, вицепрезидент на арт колектива „Трансформатори“, който е лично приближен на Бубнова.

След като Яра Бубнова впрегна държавната Национална галерия за частния пърформанс на Ода Жон в лицето на срамния бюфет със саламените русалки, критиките и подигравките заваляха. Групата „Публично изкуство в България“ също не остана безразлична. Това обаче явно не се харесва на рускинята и нейната свита, които организират преврат. При това съвсем буквално.

^{Делчо Делчев. Снимка: Фейсбук.}

В 03:46 часа сутринта на 4 декември Делчо Делчев започва да премахва всички администратори на групата – общо 19 на брой – и повишава самата Яра Бубнова в позицията на админ. След което Делчев напуска ролята на админ и излиза от групата. За точно 10 минути по средата на нощта е извършен тихомълком преврат, който зловещо много по тертип на действие напомня на комунистическите кланета и зверства от средата на миналия век, когато партизаните и червените сатрапи у нас, подкрепени от оръжието на братската Съветска армия, се разправят кърваво с противниците и критиците си. Слава Богу, времената сега са други. Похватите обаче са същите.

Бубнова, на свой ред, приема да бъде единствен администратор на групата и започва да одобрява нейни нови членове. Плановете на Делчев и Бубнова обаче са осуетени, след като Петко Дурмана – виден критик на некадърността и корупцията в Националната галерия – се оказва, че не може да бъде изтрит от групата, тъй като той е неин създател и модератор. Така след няколко дни Дурмана премахва Яра Бубнова от позицията на администратор и кани всички хора, които през нощта са били отстранени, обратно.

Макар случката да няма дълготрайни последствия, тя показва начина на мислене и действие на Яра Бубнова и приближения ѝ кръг ИСИ. Брутален, безпардонен, репресивен. 30 години след падането на Берлинската стена българското изкуство все още е задушавано в лапите на комунистите, а най-лошото е, че след тях идват децата и внуците им със съмнителни талант и морал.

^{Данни за всяко действие, извършено в групата в социалната мрежа, се пазят в нея. В 03:46 минути Делчев започва своя преврат, премахвайки всички останали админи.}

<sup>В 03:56 минути той напуска групата, минута след като прави Бубнова единствен админ.

На 5 декември в 8:18 часа вечерта Бубнова приема поканата да стане админ и започва да одобрява членове. На 7 декември Дурмана се усеща какво се е случило и се намесва, за да спре преврата.</sup>

Националната галерия на България е най-голямата и мощна държавна институция за развитието на изкуството и художниците у нас с милиони левове бюджет. От прекрояването ѝ по модел на Светлин Русев през 2015 г. досега тя е по-скоро морга за изкуство отколкото венец на културата.

Комунизмът и корупцията са пуснали надълбоко своите пипала в родните арт среди и изкореняването им е великански подвиг, който ще отнеме още много години, дори може би десетилетия. Изборът за нов директор на институцията сега ще покаже доколко всъщност самото Министерство на културата е инфилтрирано от тази проказа и дали има волята да се бори с нея, или не.

Още по темата

08/03/2019 Лица

Дамата, която разказа играта на мутробарока и Балкантурист

05/07/2016 Анализи и Коментари

Кристо унижи България

19/04/2015 Интервю

Петко Дурмана: "Квадрат 500" подменя комунистическата история (II част)

Следете новините ни в GoogleNews