Дамата, която разказа играта на мутробарока и Балкантурист

На днешния ден искам да ви запозная с историята на една успяла дама в областта на културата в България. Специалното в случая не е, че тя е жена. Колкото и да не им се вярва на някои, примери за успели жени в родината ни има много. Не е странно и че е смогнала да се развие именно у нас, примери и за това бол: който търси, намира. Уникалното е, че тя бележи впечатляващи успехи в областта на културата. И то не къде да е, а в държавния и обществен сектор, където всички сме наясно, че културата е с единия крак в Балкантурист и с другия в мутробарока – а по средата е страшната истина.

Всъщност няма и да е точно запознанство, тъй като преди време предрекох, че някой ден Маргарита Доровска ще бъде министър на културата. Днес, повече от две години след залога ми (1000 лева! знам, че толкова е сигурно само уискито на някои бивши министри, но аз съм беден редактор), реших да проверя дали надеждите ми не са били напразни. Дали и тя като много други творци просто ще бъде смазана от халтурата. Или ще се окаже въздух под налягане като други, чиито имена няма да спомена, но ще загатна, че започват с „Б“ и завършват на „оршош“.

През 2016 на конкурса за директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово се случва малкото чудо да бъде избран човек, който е завършил един от най-престижните университети в света - Кралския колеж по изкуства в Лондон (Royal College of Art). Така за пръв път начело на подобна институция у нас застава експерт с първокласно световно образование и международен опит, вместо някоя тьотка или тавариш, стигнали най-много до Ленинград.

През 2019 тя вече ръководи най-голямото международно културно събитие в цяла България, а и едно от най-забележителните от своя калибър по света.

Две години е много

Само за две години Домът на хумора и сатирата организира 55 изложби и 157 събития: кинолектории, прожекции, представяния на книги, театрални постановки, дискусии, детски ателиета. Това води до рекордно повишаване на посетителите с 5,2% през лето Господне 2018-то. И това въпреки че музеят повишава цените на билетите си и въвежда сезонни такива, което води до ръст на приходите с 38,7% (97 344 лева). Приходите от музейния магазин също скачат с 25,5% (52 238 лева).

„1988 г. музеят има около 140 хил. посетители, а за 1989 г. са 110 хил. След началото на промените настъпва рязък срив заради икономическата и социалната ситуация в страната. Но данните за 2018 г. са страхотни, имаме над 5% ръст в посещаемостта, като за миналата година това са 39 700 души. Като пак ще кажа, че това е рекорд за Дома от годините след 1989. Проследявайки първите месеци на годината, мога да кажа, че тази тенденция продължава. Другият показател, който е много важен за нас е, че времето за престой нараства значително. Не на последно място: хората идват по-информирани. Тоест, прочели са някъде, запознали са се и са решили да дойдат с цел, а не случайно“, коментира Доровска пред OFFNews.

И това не е случайно, директорката започва да работи с външни експерти по маркетинг, пиар, дигитална реклама и дизайнер. Това води не само туристите от България, но и от цял свят, като най-много са от Русия, Тайван, Китай, Румъния и Великобритания.

„Направихме няколко емблематични изложби. Не знам дали може да се каже за България „блокбъстър изложба“, но са с такъв характер. Едната от тях беше посветена на проектите на Кристо и Жан-Клод и на живота на семейство Явашеви в Габрово. Другата голяма изложба бе посветена на изкуството на Тодор Цонев. Тя представя малко познатото му лице: той е известен като карикатурист, но ние представяме негова сатирична скулптура, живопис, рисунки и графика. Това беше много важно проучване за нас, тъй като Цонев е свързан със създаването на Дома на хумора и сатирата. Освен това той е едно от най-големите имена в карикатурата в България и изключителен художник, за когото трябва да се говори. Творчеството му, което се пази целокупно (не е разпиляно, разделяно, разпродадено) от неговите наследници, беше невидимо за публиката. Когато започнахме да проучваме за изложбата, аз търсих много упорито да видя някъде нещо за сатиричните му скулптури, но нямаше нищо никъде. С тази изложба ние извадихме едно абсолютно непознато и може би забравено донякъде наследство, защото сатиричната му скулптура е без аналог както в България така и в останалите страни от Източния блок“, коментира директорката.

^{Малка част от експонатите в изложбата за Тодор Цонев. Източник: Дом на хумор и сатирата.}

Кураторът на изложбата Иво Милев прави и първото проучване на дневниците на Цонев – над 30 тетрадки, съхранявани в Държавния архив. Друго ценно проучване е извършено от Антон Стайков:

„Метафори и пропаганда. Вестник „Папагалъ“ обхваща периода на Втората световна война и веднага след нея. Изключително забавно е да се види как карикатурата формира обществено мнение и как след това метафората става доста черно-бяла и с откровено пропаганден привкус. „Папагалът“ е международен формат, водещ своето начало от 19-и век в Италия. Това е бързото представяне на външната политика чрез персонифициране на различните държави с характерни повтарящи се герои. Те с различни житейски ситуации – на пазара, кораба потъва, цирк – показващи отношенията между Великите сили и малките държави. Тази изложба ще бъде част от програмата на Чудомировите празници в Казанлък сега“, допълва тя.

Ами сега?

На 17 май предстои да бъде открито 24-то Биенале на хумора и сатирата в изкуството*. Темата тази година е насочена към публичните: пространство, изкуство, дебат, медии, интерес, сигурност и „други разни работи с публично измерение“. До 7 март са получени над 800 заявки за участие от 63 държави, като крайният срок за подаването им беше днес, 8 март. Средното темпо, с което са пристигали заявките вчера, е било 25 в час. Това накара Доровска да ми пише към полунощ - понеже знае, че главният ни редактор ни кара да работим нон-стоп, нон-стоп (индийски коноп) – с думите, че системата прегрявала и скоро ще се срути като Търговския регистър в горещ летен ден. Затова удължавала крайния срок до полунощ на 9 март.

Чакам някой да ми посочи друго събитие в областта на изкуството в България, което предизвиква подобен международен интерес. Банов? Рашидов? Криско?

Миналата година са пристигнали близо 1700 заявки в двата раздела на Биеналето за карикатура и съвременно изкуство: „Горди сме да споделим, че тази година и двете категории ще получат статуетка „Златен Езоп“. Това е важно, тъй като досега „Езоп“-ът е бил даван за изкуство, а не за карикатура, което е странно, като се има предвид, че сме Дом на хумора и сатирата. Другото важно е, че самите статуетки пък са изработени от проф. Георги Чапкънов, който е неразривно свързан с музея: негови са статуите на Дон Кихот и Санчо Панса, Хитър Петър, Чарли Чаплин“.

Членове на журито пък са шестима изтъкнати родни и международни експерти в областта на изкуството и карикатурата: Васъф Кортун, Берта Зихел, Антон Стайков, Мартин Роусън, Марилена Нарди, Чавдар Николов. Те ще участват в редица прожекции, лекции и работилници, достъпни за публиката и професионалистите, които да почерпят от техния опит. Тази година за пръв път ще се проведе и изложба-работилница с деца, дело на художничката Невена Екимова. Тя е създала зала, кръстена „Град-градина“, в която децата ще могат да се забавляват и занимават с различни аспекти на общественото, отнасяйки се до това какво значи да живееш в един град и да го променяш.

„Няма да бъде пресилено, ако кажем, че това е най-големият международен форум за изкуство, провеждан в България“, изтъква директорката. А да сте чували, че скромността краси човека, госпожо Доровска? Някои хора обаче могат да си го позволят.

^{Статуите на Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса пред Дома на хумора и сатирата. Източник: bulgariatravel.org.}

Няма време

Няма и пари. Въпреки че е благодарна на общината и сигурно на държавата за подкрепата, Маргарита изтъква, че страшно не ѝ достигат пари. Че на кого му стигат, бих попитал аз. Сега Домът оперира с 600 000 лева годишно, но един разумен бюджет би бил поне 1 милион лева.

„Субсидията е константа, за съжаление тя не е свързана с целите, които си поставяш, ами с броя служители, на които е оценен музеят, и с квадратните метри закрита площ. Ние имаме два източника на самофинансиране: продажбата на билети и артикули от магазина и проектите. Не мисля, че има друга въобще културна организация в България, която в момента да има два текущи проекта по програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия. А в момента подготвяме и друг проект по „Хоризонт 2020“, казва тя.

А пари са необходими за редица задачи: квалифициране на персонала**, реконструкция и дострояване на музея, дигитализация на фонда с 33 595 произведения: „Фондът трябва да е достъпен и да разчитаме на експертиза от цял свят. Абсурдно е да мислим, че в малка България има експерти от световен мащаб за всичко. Но за да привлечем такива хора, ни трябва дигитален фонд. Няма как да поканиш някой да ти дойде от другия край на света, за да работи с хартия в музея. Просто не се прави така вече“.

^{Журито на Биеналето от горния ляв до долния десен ъгъл: Васъф Кортун, Берта Зихел, Антон Стайков, Мартин Роусън, Марилена Нарди, Чавдар Николов.}

Браво, браво, браво, госпо...жо

Няколко години след като Кристо унижи некадърната и продажната шайка, която е окупирала културата и държавата ни, се появи директорка на музей, която да хваля дори без да ми се плаща. Която доказа, че нещата можели да стават както трябва. Че култура може да се развива без саламени русалки, ферментирали министри и шменти-капели.

Разбира се, нещата са далеч от перфектното, но спрямо обстоятелствата и това е геройство. Държавата е редно най-сетне да започне да отделя поне 1% от БВП за култура, дай Бойко повече, и да се отръска от нафталина на социализма, като отвори институциите ни към света и покани повече международни експерти или подготвени в чужбина българи, които да вдигнат на крака изкуството. Но за това са нужни пари. А пари има, но не отиват на правилните места и у правилните хора. И всички Ние знаем кои са всички Те.

На този светъл ден искам отново да дам Маргарита Доровска за пример на всички дами и господа за това как може да се постига успех в областта на културата в България с добра подготовка, къртовски труд и адски инат. Защото най-лесно е да си седиш в кочината и да се примириш или да си хванеш куфарите и да отлетиш. Браво, госпожо, хубаво ти е, а дано не ти мине!

---------------------------------------

*"Биеналето стартира през 1973 г. като международен форум. Тогава то се превръща в своеобразен мост между изтока и запада. В него участват както български артисти, така и карикатуристи и скулптори от цял свят. Първата награда през 1973 г. е дадена на автор от Турция, което е доста смело решение на организаторите, тъй като по онова време страната е член на НАТО, а ние сме в Източния блок. През 1987-1989 година за биеналето идват между 5 и 7 хиляди заявки за участие, представете си, това е време, когато няма интернет, всичко се прави на хартия, с писма, изпращат се торби".

**До момента тя е провела обучения в областта на дигиталния маркетинг, курирането на изложби, обучение за разработване на детски образователни програми, текущо езиково обучение за членовете на екипа по английски език, използване на софтуер за триизмерно моделиране на изложби, обучение за архивна дейност.

Още по темата

20/12/2016 Лица

Бъдещият министър на културата? Една смела мечта

23/04/2016 Интервю

Чавдар Николов: Не сме глупави, а сме мързеливи и инертни (част II)

22/04/2016 Интервю

Чавдар Николов: Договор с Борисов не подписвам (част I)

19/07/2015 Анализи и Коментари

Японският хотел без вишните

Следете новините ни в GoogleNews