Под карантина в Иран: Как световната солидарност си отиде първа

Иран е сред най-тежко засегнатите от коронавируса страни към момента заедно с Китай, Южна Корея и Италия.

Въпреки това срещу Ислямската република бяха взети много бързи и тежки мерки от страна на световната общност, които сериозно навредиха на местното население и на хилядите чужденци там. Мерки, каквито все още не са взети спрямо нито една друга държава. По всичко личи, че действията са силно политически повлияни и не са водени само от здравни притеснения.

Към момента по официални данни заразените са 11 364 (от които 3529 оздравели), а починалите са 514. За справка, в Италия има 15 113 заразени (от които 1258 оздравели) и 1016 починали.

Грешките на Иран

Подобно на почти всички държави по света Техеран първоначално подцени заплахата от вируса и не взе достатъчно бързи мерки срещу вируса както направиха в Тайван, например.

Заразата плъзна от свещения за шиитите град Кум, в който двама китайски студенти от Ухан, носители на заразата, участвали в религиозни церемонии, събирания, посещения в джамии. Оттам поклонници от цялата страна (и чужбина), връщайки се по родните си места, малко по малко разпръснаха вируса.

Вместо да затворят града (нещо, което все още не се е случило), редица политици го посетиха, за да демонстрират, че няма място за паника, и се заразиха. Към момента заместник-министърът по здравеопазването Ирач Харичи, вицепрезидентите Масумех Ебтекар и Ешак Джахангири, министърът на културата и туризма Али Ашгар Мунеса, министърът на индустрията Реза Рахмани, съветници на аятолах Хаменеи и над 40 депутати са болни. Някои от тях дори починаха.

Първите случаи в страната бяха обявени на 19 февруари, но въпреки това властите не взеха подходящи мерки няколко дни след това. Някои смятат, че освен подценяването на вируса, изборите на 21 февруари също са повлияли на забавянето на реакцията. Факт е обаче, че след провеждането им, правителството обяви светкавични и сериозни мерки, които обаче изглеждаха позакъснели.

Мерките, които Иран взе

На 23 февруари страната обяви затварянето на всички университети, училища, музеи и културни атракции. Отмени спортните и културни събития. Малко след това беше наложена отмяна на петъчните молитва в страната, а духовниците бяха помолени да затворят джамиите и да отменят религиозните събития.

Голяма част от тях обаче отказаха под претекст, че на свещена земя няма какво да се случи на хората и Аллах ще пази вярващите от коронавируса. Нищо, че заразата плъзна именно от церемония в Кум. В интернет се появиха видеа на вярващи, които нарочно облизват стените на джамиите и гробниците на светците в тях, за да демонстрират, че Господ ги брани. Това, трябва да се подчертае, бяха отделни случаи и масово обществото се подигра на тези хора и взе собствената си хигиена под сериозно внимание. Към момента почти всички джамии са затворени, а събитията в тях отменени.

Навсякъде из градовете бяха разпънати плакати, които съветват как да се предпазим от заразяване с вируса. В почти всички магазини, заведения, книжарници, обществени сгради, банки, хотели, молове и прочие ръцете на посетители се пръскат с дезинфектанти, а в много от тях се влиза едва след като температурата ти бъде измерена. Хората масово ходят с маски и ръкавици, а голяма част дори не излизат от вкъщи. Градският транспорт и обществени сгради се мият и дезинфекцират всеки ден.

За да се спре движението на хора, в много голяма част от градовете беше забранено наемането на хотелски стаи от граждани, чиято адресна регистрация не се води в населеното място. Поне 10 общини взеха решение да не допускат влизането в градовете им на хора, които не са техни жители. Очаква се примерът им да бъде последван от все повече градове. 70 хиляди затворници – с леки до средно тежки провинения – бяха пуснати временно от затворите, за да се предотвратят огнища на заразата в тях.

Ударите на световната общност

Случаите в Иран започнаха да нарастват значително едва към края на февруари, началото на март. Въпреки това международната общност светкавично постави в изолация Ислямската република – нещо, което не се случи в същите размери нито с Китай, нито с Южна Корея, нито пък Италия.

В рамките на едва няколко дни – от 23 до 28 февруари – Турция, Ирак, Кюрдистан, Афганистан, Пакистан, Азербайджан и Армения затвориха своите сухоземни граници. Те също така отмениха своите полети, като най-тежка се оказа забраната на турските авиолинии, които са основният превозвач до страната, оставяйки хиляди европейци и иранци, живеещи в чужбина, без начин да се приберат. Въпреки това Истанбул продължи да оперира директни полети до Техеран, но отказваше да качва пътници, които не са турски граждани – дори за транзит.

В следващите няколко дни същото направиха Ирак, Ливан, Сирия, ОАЕ, Азербайджан и други. Така основните опериращи авиолинии от страната останаха катарските, руските и ирански. За часове цените на билетите скочиха няколко пъти: директен еднопосочен полет с „Иран еър“ или „Махан еър“ от Техеран до Барселона, Виена или Франкфурт от 100-150 евро скочи на 600-900 евро. „Аерофлот“ вдигна цените до 1700 евро, а катарците пуснаха билети между 2000 и 6000 евро.

Капитализъм, ще кажете. Не, мародерство. Особено като се има предвид, че заради международните санкции, наложени от САЩ върху страната, не могат да се ползват международни кредитни/дебитни карти и банкови преводи. Още повече, че за редица от чужденците и местните подобни цени така или иначе са непосилни за плащане.

Но това скоро изгуби значение, тъй като на 7 март Москва издаде указ, че на самолетите ѝ ще приема само граждани на Русия и Евразийския съюз, дори и само за транзит. Оставяйки отново хиляди души без начин да се приберат – или пари, които да ползват, тъй като изисква доста време за връщането на сумата. Към този момент някои от нас вече имаха за събиране стотици евро от турските и азербайджанските авиолинии.

На 8 март дойде новината, че Европейският съюз спира всички полети на иранските авиолинии, но не заради коронавируса, а защото лицензът за софтуерите, които Техеран ползва на своите самолети, е изтекъл. Той обаче не може да бъде възстановен, тъй като е американски, а Вашингтон е поставил под санкции страната. Решението се стори изключително неуместно на редица експерти и дипломати от няколко държави, с които успях да разговарям.

Само чрез неспирните и продължили дни наред съдействия на посолствата ни (благодарности спрямо професионализма и отзивчивостта на българските дипломати) и местни приятели аз и хиляди други европейци успяхме малко по малко да напуснем. Въпреки странните и дори очевидно агресивни решения на Европейския съюз, Турция и Русия спрямо Иран и хилядите чужденци в страната.

Доказателство за това е, че нито Китай, нито Южна Корея, нито Италия страдат от подобна абсолютна международна изолация. Силно ограничена – да, но не и почти пълна. Едва преди няколко дни Рим взе решение за драстични мерки за справяне с коронавируса, полети започнаха да бъдат отменяни, а граници затваряни. Въпреки това все още има начин да се излезе от страната, ако си чужденец или дори италианец. Испания, Германия и Франция вече имат по между 3 и 4 хиляди заболели. Когато Иран имаше толкова, границите отдавна бяха затворени, а повечето полети отменени.

Причините за двойния стандарт се коренят в станалото традиционно международно недоверие спрямо Иран, от една страна – някои предполагат, че властите крият реалната бройка на засегнатите от вируса (което е доста вероятно, но надали в размерите, в които ги обвиняват).

От друга страна, това бе идеален момент да се удари по икономиката и авторитета на Ислямската република от страна на едни от нейните основни съперници в региона: Турция и Русия (която привидно е приятелски настроена, но всъщност нещата не са толкова розови; и оставяйки настрана традиционните СА, Израел и САЩ). Неадекватната забрана на ЕС за полети заради изтекъл лиценз точно в момента също повдигна много вежди. Заради международните санкции в страната също така липсват ключови уреди и медикаменти за третиране на болните и максимално ефективно справяне с епидемията. Въпреки това Техеран, макар и със закъснение, с опитва с всички сили.

Поуките от Иран

Случилото се в Иран през последните няколко дни ни кара да си извадим няколко извода:

- международната общност всъщност далеч не е толкова солидарна и приятелски настроена, ако съдим по реакциите ѝ, които засегнаха хиляди чуждестранни граждани в Иран, както и още повече иранци, живеещи в чужбина;

- европейската политика си служи с очевидни двойни стандарти;

- международните санкции, наложени от САЩ, вредят преди всичко на обикновени граждани, а не на правителството;

- необходим е по-добър механизъм за контрол или компенсация на цените на авиолиниите при форсмажорни обстоятелства. Не е редно хиляди души да бъдат изнудвани да плащат от 5 до 10 пъти повече пари за нещо, за което нямат никаква вина;

- забавяне на налагане на драконовски мерки дори с няколко дни води до катастрофални последици. България и другите страни трябва да се поучат от негативния опит на Иран и Италия, както и от положителния на Китай и Тайван;

- Българската православна църква трябва да отмени всички богослужения час по скоро. Разпространението на вируса в Иран и Южна Корея дойде именно от религиозни събирания и общности.

- от неуместни политически решения страдат всички, трябва да се слушат експертите. Редицата заразени с коронавирус високопоставени политици в Иран го доказват. Но не само там, министърът на здравеопазването на Великобритания, съпругата на канадския премиер и множество други политици също явно не са застраховани.

Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews. След като завършва бакалавърската си степен по Връзки с обществеността в СУ, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд. Работил е в Тунис, където е преподавал на деца и младежи, както и към Европейския парламент.

Още по темата

01/02/2020

Нашите автори

Арогантни чудовища

07/08/2019

Анализи и Коментари

Помнете Либия с добро

05/06/2019

Анализи и Коментари

Култура за хлебарки

22/03/2019

Анализи и Коментари

Раждането на ислямския тероризъм. Част II: Как се радикализират хората

Следете новините ни в GoogleNews