На 16 април се навършиха 99 години от кървавия атентат в църквата „Света Неделя“. Предлагаме ви запис на лекцията на проф. Вили Лилков за атентата по покана на Студентския дипломатически клуб и сдружение "Полити", който сме свалили и като текст с незначителни съкращения.

Какви са причините за атентата в "Света Неделя"?

Дали това е дело на едни луди глави в комунистическата партия? Или е дело на БКП? Или на Москва? Дълго замисляно ли е, или е логичен завършек на политика, която БКП започва да води от 1919 г., когато се болшевизира?

Веднага след 1944-та година изчезват  много от преките свидетелства за този атентат - изчезват вестници, изчезват книги, изчезват и хората, които са имали пряко участие от другата страна. Това са полицаи, военни, политици, журналисти, хора, които са свидетели на това, което се е случило.

Книгата на известния български полицай Пане Бичев, наречен „кошмарът на червените терористи“, който е разплитал всички мрежи на болшевиките, българските болшевики в онези години, изчезва. Тя е скрита в така наречения секретен фонд на библиотеките, забранена е, а самият Пане Бичев е убит през ноември месец 1944 г.

Българските историци услужливо започват да разказват една съвсем друга версия за атентата: че царят е знаел за атентата и затова е закъснял, че и той е бил също в цялата история.

Има и друга версия: БКП не носи никаква отговорност за това, това е версията на Георги Димитров и на Васил Коларов. Този атентат е бил организиран от българската полиция, за да даде повод те да се разправят с Българската комунистическа партия. В българската история, дори от кратка история на БКП през 1981 г., пише нещо от сорта:

„На 16 април 1925 г., по време на опело в църквата Света Неделя избухна взрив, десетки хора загинаха, което даде повод на българската полиция да нанесе погром върху Българската комунистическа партия.“

Трябва да знаем какво се случва в онези 6 години след 1919 г., когато БКП се болшевизира. Само така ще се разбере, че атентатът в „Света Неделя“ е едно логично следствие от действията на Коминтерна и на Москва, които целенасочено през 1919 г. се опитват да предизвикат болшевишки пожар и да запалят революцията в Европа и в целия свят.

България, Унгария и Германия са избрани за прицелни точки на Коминтерна и на Москва, и тук са ни инвестирали огромно количество пари, оръжия, енергия, хвърлени са много хора в една месомелачка, в една буквално гражданска война, за да се стигне до 1925 г.

На 25 май 1919 г. в театър „Ренесанс“ в София Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се преименува на БКП и българските тесни социалисти стават комунисти. С много песни, настроения, много закани и заклинания срещу капитализма и буржоазния свят българските комунисти се превръщат в болшевики и те приемат БКП да стане секция на Комунистическия интернационал.

Всъщност какво става между 25 и 27 май 1919 г.? Една българска партия, представена в местната власт, представена в парламента, имаща традициите на социалдемокрацията се превръща в секция на Комунистическия интернационал.

Какво е Коминтерна, Комунистическият интернационал? Световна организация на комунисти от целия свят, ръководена от Москва.

Каква е целта на Коминтерна? Да обедини комунистите от целия свят, да подпали световна революция и да направи световна социалистическа държава.

Българските комунисти приемат да станат една секция на Коминтерна. Те приемат идеите на Октомврийската революция, приемат битката срещу капитализма, приемат да разрушат буржоазния строй, да ликвидират буржоазията като класа и да приемат всички възможни форми на легална и на нелегална борба, в това число и въоръжената борба за ликвидиране на буржоазния строй.

Нещо повече. Димитър Благоев закрива конгреса със следните думи: „Довиждане, догодина със съветската комунистическа република.“

Идеята за това България да стане част от световната съветска социалистическа република не напуска българските комунисти почти до края на 70-те години. Дори и да са на власт, вече те се опитват в условията на Народна република България, те се опитват на два пъти да превърнат България в съветска република. Знаете за тези опити на Тодор Живков, които по едни или други начини са били охладени в онези години. Цялата политика на БКП от 1919-та година насетне е насочена натам:

Подпалване на болшевишки пожар в България,

който да подпали Балканите и от там Европа и България да стане част от една балканска социалистическа федерация, която пък да бъде част от една световна социалистическа държава.

Това не е едно случайно решение. То си има своите последствия.

Какво става, когато БКП приема да бъде секция на Коминтерна? Тя приема да се подчинява на правилата на Коминтерна, да изпълнява безусловно всички заповеди на Коминтерна. Да предава своите протоколи, дори от заседанията на Централния комитет на БКП и всички свои структури в Москва. Не може един човек от ръководството на БКП от висшето ръководство да бъде сменен без желанието на Коминтерна и не може нито един да бъде назначен на ръководна длъжност без желанието на Коминтерна. Комунистическият интернационал изпраща в България своите представители и за пръв представител е определен Владимир Милютин, който идва в България, взема участие в заседанията, докладва в Москва и непрекъснато пренася посланията на Москва до българските комунисти.

Тръгват потоци от пари към България, тръгват потоци от нелегална литература, тръгват потоци от оръжие в подготовка на българската социалистическа революция. Това са годините, в които управлява правителството на Александър Стамболийски. Знаете, селяните тогава са на власт. На власт е политиката на цепеницата. Нещо повече. Стамболийски много често заплашва своята опозиция, че ще даде властта на комунистите. Комунистите се ползват в онези години в известен смисъл с благосклонното отношение на БЗНС. В тези условия започва едно бясно въоръжаване на комунистите. Между другото, по спомените на Иван Винаров, известен съветски разузнавач, в онези години БКП се въоръжава още по време на Първата световна война.

Тогава БРСДП (тесни социалисти) имат заповед да се въоръжават, но тогава техните цели са били много по-различни, но след 1919 г. целенасочено започва да се работи в тази посока. Пристигат гемии с оръжие от Москва, пристигат кораби с оръжие. С оръжие тогава българската партия се снабдява от Съветска Русия на бази, които са разположени в Бургас, около Варна, по Черноморието, разбира се пристига и ново оръжие през Западната граница, основно през Северозападна България и през Сърбия, където има емигрантски лагери, границата може да се каже, че е разградена в онези години.

Но в БКП се случва нещо много интересно в онези години, което трябва да се отчете. До този момент БРСДП е била представена добре в местната власт, имали са и депутати и то много активни, между тях е имало и интелигентни хора, познати общественици. Постепенно, с болшевизирането на БКП и с приемането на методите на революционния терор и на въоръжаването, от БКП започват да се оттеглят хора, които са с по-висок ранг и с по-добро положение в обществото. На тяхно място идват

професионалните революционери.

На 11-тия конгрес на руската комунистическа партия през 22 г. Ленин казва следното: „Несериозно е да се уповаваме в политиката на убеденост, преданост и прочие душевни качества. Членовете и симпатизантите на партията трябва да следват професионалните революционери, които не трябва да работят в фабриката по 11 часа на ден. Ние трябва да се погрижим те да живеят от партийни средства.“

Появяват се професионалните революционери. В БКП това е коренен преврат. На мястото на онези социалдемократи, хора с високите образования от Париж, Берн, Женева и така нататък, постепенно техните места се заемат от хора, които имат едно единствено задължение - да изпълняват строго повелите на ЦК на БКП, тоест на Коминтерна. От тях се изисква дързост, от тях се изисква смелост, от тях се изисква безпардонност, обаче те изискват

да им се заплаща за тази работа.

Каква идеология изповядват тези хора?

Най-точно го е казал Мартин Лацис, който е заместник на Феликс Дзержински, по-старото поколение знаят кой е Дзержински – шефа на ЧК (болшевишката тайна полиция с първоначално име Всерусийска извънредна комисия, по-известна само като ЧК, предшественик на КГБ, бел. ред.) Мартин Лацис е негов заместник, един от идеолозите на болшевизма.
Той казва и се обръща към революционерите по следния начин:

„Ние не водим война срещу отделни лица, а изтребваме буржоазията като класа. Не търсете в следствието материали и доказателства, за това, че обвиняемият е действал със слово или дело против съветската власт. Първият въпрос, който сме длъжни да му зададем е към коя класа принадлежи? Какъв е произходът му, образованието, възпитанието или професията? Тези въпроси решават неговата съдба. Това е

същността на червения терор

и добавя: „…за нас няма и не може да съществуват старите устои на морала и хуманността. Нашият морал е нов, нашата хуманност е абсолютна. На нас всичко ни е разрешено.“

Ето от какво се ръководят и българските болшевики. Начело на БКП в България и в комунистическото движение започват да се повяват професионални революционери, обучени в специални школи в Москва. В онези години, 20-те години, към Съветския съюз има огромен наплив от хора, предани на идеите на комунизма, от престъпници, от всякакви авантюристи, някои от тях взимат участие и в Октомврийската революция. Много български анархисти и комунисти участват в октомврийската революция, участват и преди това, в първите революции в началото на 20-ти век. Тоест, там се е създала някаква среда, която гостоприемно приема все повече и повече хора, които са предани на комунистическите партии в цяла Европа. Обучават ги в съответните университети, обучават ги в институти по професура, обучават ги на партийно дело и на тероризъм, и накрая се получава завършеният тип на терориста, който е прехвърлен или са прехвърлени в България за извършване на всякаква подривна дейност.

Бомба, отрова, разстрел, ето нашата нова психология

казва Васил Коларов. Той пише: „През 25-а година: бомба, отрова, разстрел, ето нашата нова психология. Според БКП промяната на обществото е допустимо да се извърши при пълно незачитане на незаконността, правилата и етичните норми и чрез освобождаване на съвестта от всякакви задръжки.

Цитат от Работнически вестник, за да добиете представа колко свободно е било това в онези години, пресата:

14 август 1920 г.:

"Комунизмът си поставя за цел разрушението на парламентаризма, заради това може да става дума за използване на буржоазните държавни учреждения с цел те да бъдат разрушени.“ Тоест, един вестник заявява: „ще разрушим парламентаризма и ще използваме държавните учреждения, за да го разрушим.“

И това излиза, това възпитава, това образова, ако щете. Това е непрекъснат подтик към терор и към разрушаване на държавата.

Според вестника, цитирам:

„За да се извоюва съветската власт, трябва да има готови хора, които да се справят в първия момент с буржоазията.“

Това е посланието на Работнически вестник.

Тук отварям една скоба, за да кажа, че в Съветския съюз, по-точно в тези години - в Съветска Русия, има не малка българска политическа емиграция. По едни изчисления българската политическа емиграция в онези години представлява 17% от цялата политическа емиграция по това време в Русия и тя е на второ място по бройка след поляците.

Тоест, ние по този начин можем постепенно да си обясним

защо българските комунисти са толкова верни на Москва.

Там има много дълбок генезис, там има много дълбоки връзки. За тези хора, например Виктор Серж или Виктор Кибалчич, той е един много известен терорист, анархист от началото на 20 век, участвал в така наречената Парижка банда, извършил е много обири на банки и така нататък. В последствие отива в Съветския съюз и работи в Коминтерна. Той е човек, който много добре познава, както се казва вътрешността на Коминтерна. И той казва следното:

„Извън Русия и България, никъде няма истински комунисти.“

Извън Русия и България, за него, анархиста, няма никъде истински комунисти.

И може би точно за това Димитър Талев пише в своя роман „На завой“, години по-късно, вие много добре знаете неговите думи.

„За съжаление, сестро, последният правоверен болшевик на света ще умре в България“. Дори когато в Русия няма да има, тук все ще се намери някой“.

Той е знаел какво говори и за тези думи той си е поел последствията… Изселването в Луковит, и следенето, и така нататък. Добре, че е оцелял.

Това е обстановката около 1919 -1920 г., когато започват

първите потоци на пари и оръжие в България.

Малко преди конгреса, за който ви казах, първата финансова помощ за българските комунисти пристига под формата на скъпоценности, пренася я един от комисарите на Коминтерна и я връчва на нашите комунисти преди конгреса. След конгреса се получава още една помощ, голяма, в размер на 3 милиона лева под формата на скъпоценности, които са изпрани в Париж и Виена от търговци на бижута, и парите вече са вкарани в България, и са превърнати в средства за издръжка на БКП и за въоръжаване.

БКП започва да се въоръжава и да се готви за революция. Тоест, тази теза, че Септемврийският метеж, че априлските събития са някакви инцидентни, че там са стояли някакви кротки и мирни хора, а някакви лоши хора са направили нещо и са си отнесли последствията, изобщо не е вярна. Това е целенасочена подготовка под ръководството на Москва за извършване на революция в България.

Какво друго правят българските комунисти? Българските комунисти се поставят изцяло в услуга на съветското разузнаване. Огромни групи хора – журналисти, писатели, да не говоря за хора по разни институции, в Народното събрание, въоръжените сили, в полицията. Няма структура, в която болшевишкото разузнаване да не намира своята агентура. Създават резиденти, създават групи, които започват да работят в интерес на Съветския съюз, тоест на Съветска Русия, срещу много добро заплащане.

Един пример,

Тома Измирлиев, братът на Христо Смирненски, е резидент на съветското разузнаване.

Със съветски пари, издаван от много вестници, списания, „Маскарад“, „Звънар“, около които формира литературни кръгове с хора, които са останали след това в нашата история като мастити литератори, писатели и така нататък. Тоест, парите, които влизат в България от Москва покваряват цели поколения, покваряват цели общности и цели групи.

Нещо повече. В България се появяват вече платените революционери.

Всичко в БКП започва да се заплаща.

Членовете на ЦК на БКП, всичките са на заплати. Членовете на околийските и областните комитети, всичките са на заплати. Членовете на терористичните групи, които извършват нападения и ликвидират, също на заплати, куриерите, техническите сътрудници. В България, единствената партия между 1919 и 1944 г., която има платен партиен апарат, са българските комунисти.

Тук ще прочета:

„100 души, избрани от тях, получават заплати по-високи от заплатите на полкови командири. Заплатата на полковия командир по размер в онези години е била на второ място в ранга на заплатите след шеф на касационния съд. Представете си 100 души с ранг полкови командири, които получават такива заплати, за да подготвят революцията. Ръководителите на военната организация получават по 100 долара – 13 000 лева. Ако заплатата на член на Касационния съд е 4000 лева, представете си, три пъти по-високи заплати от заплатата на член на Касационния съд в онези години, която е най-високата заплата в България. Това са

високо платени терористи.

Партийните активисти също са платени. Всеки член на областен щаб получава 3000 лева. 3150 лева е заплатата на професор в Софийския университет. По-добре е да бъдеш куриер.

По 2 -3 хиляди лева са плащали за квартира на всеки един от тях, който е пътувал из страната. Секретарите на БКП, редакторите на Работнически вестник „Ново време“ получават месечно по 15 000 лева. Включително и Димитър Благоев.

Много от яташките къщи действат като платени убежища, къщи за гости срещу заплащане. Тази практика продължава до 1944 г. И много често ятаците са ги разпознавали, когато са влизали в кръчмата или магазина и са купували нещо нетипично за неговото семейство: луксозни стоки, коняк и така нататък.

Към 25 г. партийните организации от всяка област получават редовно по около 80 000 лева на месец. Тоест, цялата тази платена система действа координирано и действа в услуга на съветското разузнаване за подготовка на революциите.

Ето какво казва Антон Недялков за военната организация на БКП.

„Едно от изискванията на комунистическият интернационал е, когато една партия стане член на Коминтерна, да изгради към партията нелегална въоръжена организация, която да изпълнява, така да се каже, терористичните поръчки. Миниране, саботажи, убийства и така нататък. Да им налага терор.“

Антон Недялков е първият организатор на военната организация. Той след 9 септември издава една книга, която не успяват от ЦК да я хванат, издава я по някакъв начин, в която чистосърдечно си разказва всичките тези истории и Тодор Живков с голямо съжаление казва – „Изпуснахме тази книга и станаха ясни много неща около военната организация.“

Недялков казва:

„Търсиха се връзки с оръжейни майстори, магазинери във властовите части за закупуване или за кражба на оръжие. На военната организация се отпускаха средства от ЦК за закупуване на оръжие или за подкупване на военни лица, но главната доставка идваше от СССР.“

И така, БКП се въоръжава и се стига до момента на преврата на 9 юни.

Линк към втората част: Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя - част II

---------------

Ако харесвате това видео и искате повече хора да виждат такива видеа, споделете го, натиснете бутона Like, коментирайте. И най-вече: абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!

Още по темата

07/05/2024

Анализи и Коментари

Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя - част II