Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя - част II

На 16 април се навършиха 99 години от кървавия атентат в църквата „Света Неделя“. Предлагаме ви запис на лекцията на проф. Вили Лилков за атентата по покана на Студентския дипломатически клуб и сдружение "Полити", който сме свалили и като текст с незначителни съкращения.

Линк към първата част можете да видите тук:

Пътят до атентата в Света Неделя: Платените от Москва терористи на БКП. Лекция на проф. Вили Лилков - част I

Превратът на 9 юни 1923 г.

Превратът заварва БКП изключително неподготвена. Самият преврат е бил много добре подготвен и нито едно разузнаване, дори и чужди мисии, не са успели да разберат за този преврат, който идва като гръм от ясно небе за българските комунисти. БКП е буквално парализирана, дори на някои места те БКП помага на Демократическия сговор да наложи новата власт. Ситуацията в България е успокоена, до 24-25 юни, вече напълно е било спокойно. БЗНС и дружбашите са свалени от власт, и всички приказки, че имало Юнско въстание, че едва ли не целият народ се е вдигнал на бунт срещу превратаджиите на Александър Цанков, изобщо не са верни.

Този преврат, обаче, е превърнат от българските историци в грандиозно Юнско въстание от страна на комунистите. Вижте какво пише в българската история. Общо взето, по официални данни, около Деветоюнския преврат загиват 35 души - те са от двете страни, и от страна на преврата, и от страна на правителството на Стамболийски.

В българската история какво пише?: „Юнско въстание, разпростряло се в почти цялата страна, обхванало повече от 100 000 души. Стотици жертви даде трудовият народ в този първи въоръжен сблъсък с буржоазната реакция.“ Нищо подобно. Всичките сведения показват, че то е минало съвсем безпроблемно и за комунистическата партия, и за народа. След преврата правителството изгонва 500 души агенти от България, които са служители само на Руския червен кръст, който по това време има доста сериозно присъствие в България.

Реакцията на Коминтерна

в тази ситуация е светкавична. Те не могат да допуснат, че БКП са проспали революционния момент. Да се вклинят в този момент и заедно да подкрепят правителството на Стамболийски, и да запалят революционният пожар. Започва огромен натиск върху българската комунистическа партия да подготви веднага въстание. Това, което разказват Васил Коларов, Георги Димитров и историците след това, че едва ли не спонтанно българският народ се е вдигнал срещу терора, наложен от „кръволока“ Цанков, изобщо не е вярно. Терорът и натискът върху БКП е наложен от Коминтерна.

Вижте какво правят Григорий Зеновиев, Радек, Сталин и другите водещи комунисти, които ръководят Коминтерна в онези години. Григорий Зеновиев, който е шеф на Коминтерна, осъжда слабата позиция на БКП и в обсъжданията, които правят в изпълнителния комитет на Коминтерна, той на няколко пъти в протокола казва: „Нашата партия в България пропусна момента.“ Той се обръща към българските комунисти и казва – къде ви е въстанието, толкова пари ние инвестирахме, а въстание няма. И затова само една седмица след това, на 23 юни, на пленум на изпълнителния комитет на Коминтерна е решено – в България има гражданска война. Налице са благоприятни условия за революция и ние трябва да дадем урок на останалите комунистически партии и да утвърдим авторитета на Коминтерна.

Горе-долу в този дух са всичките послания, които идват от Москва и специално Васил Коларов пристига в България да натисне българската комунистическа партия, да се подготви за въстание.

Между другото има много интересни свидетелства на Никола Сакаров, депутат дълги години, социалист, после преминава към тесните социалисти, става член на БКП, но се оттегля постепенно от БКП. Той казва следното: „През юли 23 г., когато в софийската организация се дебатираше писмото-заповед на Зиновиев за революция, в събранието присъстваше и дядо Благоев. Тогава за пръв път дойде и Васил Коларов, който се беше завърнал от Русия. Дядо Благоев го посрещна много сърдито и почти го наруга, като му каза:

„Махни се от тук. Ти си дошъл да разстроиш моята партия.“

Васил Коларов е изключително мрачна личност. Той е човек, който повежда политиката на Коминтерна безусловно и без никакви отклонения, и без никаква жалост спрямо българския народ. В същото време обаче, когато той хвърля хиляди млади българи в братоубийствена гражданска война, предавайки им заповеди от Коминтерна, неговите деца учат къде? Учат на Запад. Нещо да ви е познато? Това е лицемерието на комунистическите водачи, което повече от 100 години ние го наблюдаваме и получаваме доказателства, едва ли не във всеки момент.

Под натиска на Коминтерна започва трескава подготовка за въстание. Това въстание, разбира се е замислено като въстание, но то се довежда само до един метеж, защото то обхваща много малко територии от страната, освен това много бързо е овладяно, не е добре организирано и може да се приеме като бунт срещу властта. Българската комунистическа партия се готви целенасочено за този метеж и на 2 септември 1923 г., те извършват мобилизация. Събират всички свои хора, проверяват оръжие, проверяват готовност.

Всичко това обаче е известно на полицията. И затова полицията разпорежда на 12 септември да бъдат арестувани 2500 водачи на комунистическата партия, да бъдат затворени техните клубове, да бъде спрян техния вестник. Като те се надяват, че българските комунисти, при това предупреждение, което им прави фактически властта, няма да посмеят да въстанат. Да, обаче тук пристигат Георги Димитров и Васил Коларов, тук пристигат и други от Коминтерна, за да вдигнат народа на бунт. Между другото, по това време, много от тези хора, които са свалени от власт от БЗНС, с удоволствие се включват също и с готовност в метежа, за да могат да възстановят своите позиции, които са загубили само няколко месеца преди това, заемайки много високи постове в онези години в правителството на Стамболийски. Метежът е потушен, арестувани са много комунисти и тук започват пак големите спекулации.

По думите на Георги Димитров, който бързо се измъква с Васил Коларов в Сърбия и от там във Виена, 5000 души са убити от българските комунисти и от въстаниците. Нищо подобно. Официално, самата БКП признава през 1969 г. в така наречената книга „Албум – Звезди на вековете“, че

общо са загинали 864 души от комунистите

в септемврийския метеж. Толкова са обаче и жертвите, които дава полицията, които предават военните и доброволците, които застават срещу метежа. Тоест, преекспонира се цифрата или числото на убитите комунисти, а за другите жертви изобщо не се говори и това са официални данни, потвърдено е и в блестящата книга на професор Янчев за поръчаното въстание, и при други изследователи, но тази лъжа все още битува.

Между другото в годините тази цифра, това число от 5000 души се умножава многократно, дори достига някакви фантастични размери. Тоест метежът не се превръща във въстание, благодарение на превантивните действия на полицията, и благодарение на това, че полицията в онези години разкрива цялата младежка организация и цялата младежка конспирация на БКП, арестува много от техните активисти и само тук там не са разбити части от Пловдивската, части от Хасковската и части от софийската организация. Навсякъде другаде метежът е потушен.

Само в Северозападна България, благодарение на това, че влизат страшно много пари чрез Гаврил Генов през Западната граница, метежът има някакви по-широки размери, но той е овладян. Имайте предвид, метежът е съпроводен с ужасни жестокости от страна на метежниците. Достатъчно е само да се прочете книгата на отец Йордан Попов, който в град Фердинанд (днешна Монтана), за да разберете за какво е ставало през онези години…

Какво обаче се случва веднага след този метеж. Някъде около 25- 26 септември

Коларов и Димитров се измъкват през границата

и още на 28 септември, тоест няколко дни след това, Коларов пише отворено писмо от Виена, в което казва следното: „Избухването на Септемврийското въстание е в следствие от повсеместния убийствен терор на правителството, който принудил селяните да избягат в горите, но тъй като те не се чувствали там добре, и сигурни, се върнали в селата и вдигнали въстание на самоотбрана.“

Това е отворено писмо, което влиза в медиите и е отправено към българския народ. На 4 октомври той пише във вестник „Правда“: „Въстанието е възникнало стихийно, предизвикано от терора на властта, а БКП го е оглавила, въпреки очаквания провал.“

Той обвинява за въстанието си „свирепите и кръвожадни врагове на народа, които започнаха гражданската война.“ На 9 октомври Зиновиев, Коминтерна, казва със статия във вестник „Правда“: „БКП е длъжна да започне отново въоръжена борба.“ Октомври 1923 г.: Коларов и Димитров пишат своето писмо към работниците в България и обвиняват властта за въстанието.
Това е едно поведение, което е абсолютно безочливо и то точно от хората, които получават пари, за да предизвикат въстание и да прехвърлят вината на в съвсем друго място.

Какво пише Георги Димитров?:

„Народът, стремящ се към осъществяването на един идеал, никъде не се отдаде на постъпление или на грабежи и актове на отмъщение. Банките бяха строго охранявани, имотите на всички – пазени. Mалцина, враговете на революцията бяха обезвредени, но никъде не бяха малтретирани…“

Достатъчно е да се прочетат спомените на хората от тези години, особено в Северозападна България, за да разберете за какви грабежи, обири на банки, непредизвикани убийства са извършени тогава от метежниците, но една от големите сили на болшевиките е именно в пропагандата, която те водят.

Какво започва да прави Коминтерна в тази ситуация и какво прави БКП? Всички тези хора в българската комунистическа партия, които обявяват Септемврийското въстание и метеж за авантюра, които обвиняват Георги Димитров и Васил Коларов за подстрекатели – са изгонени от БКП. Навсякъде са сменени ръководствата по действията на руските емисари, Коларов и Димитров се легитимират като ръководители на БКП и БКП започва отново подготовка за въстание. Това е в края на 1923 г., началото на 1924 година.

Въпросът тук е как така, когато БКП е напълно разбита, как ще се готви за въстание? Но заповедите на Коминтерна трябва да се изпълняват безпрекословно. БКП не наброява повече от 2500 души, тя се скрива в така наречената Работническа партия, после - Партията на труда, няма хора и тогава какво правят българските комунисти?

БКП плаща заплати на разбойническите банди

В България след Първата световна война, на много места действат разбойнически банди. Естествено , има много завърнали се от фронта, много оръжие, няма работа. Съставени са много банди, които действат основно в Хасковско, Странджа планина, Източните Родопи, Шуменско, Варненско, от Стара планина, около Ловеч, Плевен, Павликени. Тези банди са свирепи разбойници, гонени от полицията, поради извършване на жестоки убийства и жестоки обири. Известни са няколко Курдоолу в Шуменско и Варненско, Страшимир Страшимиров-Страшния, Мехмед Резад - Пискюлията, Атанас Премянов – Главореза. Известни са Дочо Узунов, анархистите – Васил Икономов, Тинко Симов и така нататък, да не ги изброявам всички, и тогава БКП се обръща към тях и им предлага сделка. Ние ще ви плащаме заплати, ще ви осигуряваме оръжие, заедно с вас, с комунисти, с анархисти и вас разбойниците – ще направим политически чети.

Тези чети трябва да поддържат революционната обстановка в страната, трябва да подлагат населението на терор, да атакуват полицията, да атакуват властта, за да създават усещането в народа, че нещо трябва да се промени и да имаме основание действително за въстание.

Формирани са изключително жестоки разбойнически чети, например четата на Митьо Ганев, в Хасковско, това е един абсолютен садист и убиец, четата на Атанас Премянов, той не е начело, но той е един от основните екзекутори в четата, четата във Варненско. Всички тези политически чети нанасят невероятни удари на населението… събират контрибуции, раздават си пари помежду си, една част отделят за БКП, но всички те са на заплати. Тези политически чети след 9 септември са обявени за антифашисти, и всички тези, които са оцелели, получават възможност да получат званието „активен борец против фашизма и капитализма“, а тези, които не са оживели, не са оцелели – техните наследници получават всичките права на активните борци против фашизма и капитализма.

Тази симбиоза е много добре дошла и за комунистите, и за анархистите, и за разбойниците. Тук вече са написани доста книги, доста изследвания излязоха. На мен ми е много чудно, че не се говори за този разбойнически период, който за радост не е овладян накъде до 1926 година, те продължават, но правителството успява да се справи.

Имайте предвид, че те ползват един ресурс, който го има в Сърбия, там се поддържат непрекъснато, на границата има чети, които също влизат в България, ползват ресурса на оръжие, който идва от Русия, но това е един срамен период в историята на българската комунистическа партия. Върви се към подготовката на атентата в Света Неделя.

Линк към трета част: Атентатът в 'Света Неделя'. Лекция на проф. Вили Лилков, част III

-------

Ако харесвате това видео и искате повече хора да виждат такива видеа, споделете го, натиснете бутона Like, коментирайте. И най-вече: абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!

Още по темата

26/04/2024

Анализи и Коментари

Пътят до атентата в Света Неделя: Платените от Москва терористи на БКП. Лекция на проф. Вили Лилков - част I

Следете новините ни в GoogleNews