"Отмъщението е ястие което се сервира студено“. Започвам с тази популярна фраза не защото току-що съм получил дългоочакван житейски реванш или пък кроя пъклени планове срещу някого. И даже не особено приятният факт, че в момента навън е минус 4 градуса не ме подтиква към подобно начало. А по-скоро лавината от съобщения, постоянно пристигащи от Русия: как там населението в големите градове буквално замръзва в домовете си.

Централизираните отоплителни системи в много населени места са практически пред колапс заради постоянните аварии. Не, не злорадствам. Но не мога да забравя как преди година руските пропагандни канали нон-стоп заливаха света със скъпоструващи провокационни клипове, които описателно разказваха как Европа ще се превърне в Замръзналото кралство без продукцията на "Газпром". Не мога да забравя и как Путин, постоянно и нарочно обстрелваше украинските електроцентрали, за да остави цялото население на тъмно и на студено.

Някой би казал, че това е карма и че съдбата си го връща на тези, които си играят с нея. Но случващото се в Москва, Омск, Владивосток, Волгоград, Тюмен, Чувашия и къде ли още не за пореден път показва колко зависима е цяла Русия от "проклетия" Запад по отношение на всякакви технологии и управление дори в сфери като комунално-битовите услуги. Напомня ни и за чудовищната корупция, ширеща се в най-голямата по площ държава в света, където могат да докладват, че са направили капитален ремонт на главен път или водопреносна мрежа без реално да си мръднали пръста за това, а реално отпуснатите пари са усвоени в нечии джобове, пардон банкови сметки. Сцените на греещи се около горящи огньове в междублокови пространства жители на големите руски градове също така ме подтикват и към размисли от рода на „Какви ремонти и подобрения в различни закъсали откъм жизнен стандарт места в РФ можеха да бъдат направени само със средствата на последната голяма ракетна атака на Путин срещу Украйна, тази от 29 декември?“

По най-груби изчисления, тя е струвала на руския бюджет поне 1.3 милиарда долара. Но нямам намерение да се впускам в подробни сметки. Петък е, 12 януари, 687-ят ден на тридневната Специална Военна Операция. До вчера, загубите на руските агресори от началото на войната се изчисляват на 368 460 души (по данни на украинския Генерален Щаб) и 41 251 единици различна техника (включително 23 кораба и една подводница). В редиците на т.нар. „втора армия на света“ воюват сърби, непалци, сомалийци, камерунци и обикновени затворници, руският военен министър се моли на корейци и иранци да му изпращат снаряди, ракети и дронове, милиони бъдещи гласоподаватели на Путин мръзнат в домовете си и извън тях, а аз пристъпвам към същинската част на анализа си. Тази седмица темата е:

Възможно ли е Путин да обърне хода на войната в своя полза?

Замислям тази полемика от доста време, но на бойното поле и извън него все се случваше нещо, което ми отклоняваше вниманието. Пристъпвам към нея, най-вече защото се чувствам силно провокиран и от лавината разнопосочни „експертизи“, с които медиите по света и у нас ни заливат от доста време насам. Пъстрата групичка „анализатори“, която ги произвежда по правило си служи с изключително красноречие, отлично жонглира с думите и изразите, и за непосветените всичко изречено и написано от тях звучи изключително убедително. Аз лично бих обобщил тезите им в четири точки, които ще прочете по-долу. Ще се спра по-подробно само първите две, защото другите вече съм коментирал многократно и нямам какво друго да допълня. И така:

1. Русия печели/ще спечели войната

2. Русия ще увеличи още повече армията си и след Украйна ще нахлуе и в Европа

3. Западът престава да помага на Украйна и тя в крайна сметка ще загуби

4. Украйна ще бъде принудена да се съгласи на мир

1. Русия печели/ще спечели войната

Като изключим интернет, където по правило всеки може да пише каквото си иска и да прочете какво ли не, тази простичка теза се разпространява у нас чрез телевизионните екрани най-вече от достолепни господа с представителни визитки – бивши министри, депутати, политически коментатори, политолози, дето разбират от всичко - от това как се вади ряпа до това защо се случва онова нещо в Газа, както и някои доста популярни дърдорковци, които по принцип са всеобхватно компетентни по всякакви теми без изключение. Важно е, също така, фразата "Русия ще спечели войната" да се изказва с голяма доза увереност придружена с невъзмутимо, леко насмешливо излъчване. След което красивият водещ/водеща едва забележимо кимва с глава и преминава към следващия въпрос. След всяко такова "знаково" интервю на мен ми звъни я някой познат, я приятел, и започва да ги реди едни от сорта: "Ти чу ли какво каза еди кой си? Излиза че Русия ще спечели. Ще става страшно" и т.н.

Малцина от вас вероятно съзнават, че в повечето такива случаи се касае за т.нар. игра на авторитети, т.е. не е важно какво се казва, а кой го казва. Щом е бивш министър, депутат, политолог, и пр. то той знае повече от нас, много е чел, учил, видял е и две и двеста. С други думи, той е мозъкът, висшият авторитет, негово е окончателното мнение и всичко което казва не подлежи на съмнение. Проблемът, обаче, е че в повечето случаи въпросните „авторитети“ просто жонглират с популярността си и медийния си опит, а реално компетентността им по темата „Войната в Украйна“ е близка до нулата и често те са доста щастливи от преминаването към „следващия въпрос“. 99% от тях не правят разлика между стратегия и тактика, да не говорим че следят събитията на фронта с няколко бързи прелиствания на екрана на телефона си докато си пият кафето. Горчивата истина би лъснала веднага ако водещият реши да се задълбочи и да попита госта си как точно си представя конкретната последователност на събитията, които ще доведат до окончателна победа на Путин в Украйна, но аз до ден днешен не съм чул такъв въпрос да е бил зададен в българско телевизионно студио.

Истината е че Русия отдавна не печели войната и не се виждат никакви признаци това как може да се превърне в реалност. В последната година и половина войските на Путин опитаха какво ли не на бойното поле, смениха многократно тактиката си, увеличиха трикратно армията си, отделно че Москва тероризира всичко несъгласно вътре в РФ, както и мирното население в свободните части на Украйна, и въпреки това резултат няма. Напротив, обикновените руснаци мръзнат, редят се на опашки за яйца, и страдат от битово-комунални и транспортни неволи, а на фронта "доброволците" гинат по стотици на ден.

2. Русия ще увеличи още повече армията си и след Украйна ще нахлуе и в Европа

Тези от „експертите“, които все пак решат да се задълбочат в прогнозите си по правило започват да рисуват изключително драматични и апокалиптични картини за това, какво предстои да се случи в Украйна и даже след това. Например, че Путин ще нахлуе в Европа още през тази година. На теория всичко е възможно и трезвомислещите хора, най-вече държавни и военни ръководства не би трябвало да изключват дори и най-малко вероятният негативен сценарии. Нарича се предвидливост и умните и разумните винаги се готвят и за него.

Толкова ли е трудно една такава доста нереалистична прогноза да се превърне в кошмарна реалност? Да, не само че е много трудно, но е и практически невъзможно. Да вземем, например, увеличаването на руската армия. В момента силите на Москва в Украйна По официални данни оповестени от самия Путин, наброяват някъде около 650 хиляди души. За държава с мобилизационен резерв от почти 25 милиона души каквато е Русия не би трябвало да е особен проблем да призове под знамената още толкова, да удвои силите си на фронта и да започне да гази наред. Първо Киев, после Балтийските държави, после Полша и т.н. Работата е там, обаче, че удвояването на една армия не включва само навличането на униформи на още 650 хиляди души и въоръжаването им с автомати „Калашников“. Това означава удвояване на всичко. На танкове, на камиони, на оръдия и реактивни установки. Също така на радиостанции, бронежилетки, превързочни пакети. Още толкова гориво, амуниции, храна и даже тоалетна хартия. Два пъти повече летища, казарми, полигони, складове и ремонтни бази. И най-вече два пъти повече младши командири – офицери и опитни сержанти. Ако приемем, най-условно, че съотношението е едно към десет, т.е. на всеки десетина бойци се пада по един младши командир, то това означава че много спешно трябва да бъдат намерени около 65 хиляди души за най-ниските ръководни позиции. Но откъде ще дойдат те? Хората не ги правят в заводи, а за изграждането на поне елементарни командирски навици освен съответните лични качества са нужни и много месеци обучение плюс съответната практика.

Нека все пак да приемем, че всичко казано дотук се случи, Путин успее да прегази Украйна и да достигне подстъпите на Централна Европа. Първото нещо, което ще получи е един безкрайно дълъг фронт с НАТО простиращ се от Ледовития Океан на север до Черно Море на юг. При това срещу себе си ще има един доста по-добре въоръжен и най-вече обединен противник, който нито ще е претърпял преди това някакви военни загуби, нито пък ще седи пасивно ако някоя от страните-членки бъде нападната. Ако започне агресия срещу Балтиийските държави, по фантазийните тези на всякакви "специалисти", нито Финландия, нито Полша, нито която и да е друга държава-членка на Северно атлантическия алианс ще гледа отстрани. Спирам, обаче, дотук по въпроса „какво би станало ако“, защото ми се струва, че колкото повече задълбавам в него толкова по-абсурдно звучи.

Нека отново да стъпим здраво на земята и да поставим въпроса "Може ли Путин да постигне обрат във войната в Украйна“ в реалистични рамки. Отговорът ми е – теоретично "Да". Но за целта трябва да бъде изпълнено едно задължително условие. А то е Русия да се сдобие с абсолютно превъзходство във въздуха. Иначе казано, сегашният ѝ авиационен парк от няколкостотин машини, разположени в близост до бойното поле да стане няколко хиляди. Руските пилоти постоянно да „висят“ над украинските позиции и без страх да летят дълбоко над украинска територия, където да атакуват непрекъснато всякакви важни цели и обекти. Чрез постоянни удари да бъдат унищожавани украинските ПВО комплекси и да бъде смазана добре организираната отбрана на ЗСУ (украинските въоръжени сили) на земята. В нея неизбежно ще се появят „пукнатини“ през които най-накрая ще се промъкнат големи маси руска бронирана техника, които на висока скорост ще се устремят към основните украински градове...

Май отново прекалих... Казах ви, че ще ви представя реалистичен сценарии, при който Русия ще може да победи, а той взе че май пак заприлича на научно-фантастичен и даже фантасмагоричен. Защото казаното по-горе може да се отнася до хипотетична икономическа суперсила, но в никакъв случай за затъващата все по-надолу в тресавището Руска федерация.

Нека да видим какво показват числата. Към началото на 2023 г. руските ВКС (Военнокосмически сили) са разполагали с общо 1185 бойни самолета (772 изтребителя, 181 щурмови и 232 бомбардировача), като практически почти всички от тях са задействани срещу Украйна. А в случай че още не сте схванали – максималните усилия на цялата руска въздушна мощ в момента се оказват абсолютно недостатъчни даже за превземането на някаква си Авдеевка. Загубите на руснаците са приблизително няколко десетки машини на година, горе-долу толкова произвеждат (с триста зора) и заводите им за дванайсет месеца, т.е. криво-ляво успяват да поддържат някакъв баланс.

За сравнение, към началото на 2023 г. американските ВВС разполагат с 2528 бойни самолета (2254 изтребителя, 216 щурмови и 58 бомбардировача). На пръв поглед разликата с руснаците не е драстична. Също така няма да спекулирам с това, кой има по-добри пилоти и технически по-съвършени самолети. Има, обаче, едно голямо „но“ – от десетилетия САЩ са част от НАТО и когато сумираме самолетите на всички държави членки ще получим наистина плашещи цифри – 11462 бойни машини от всички типове. А ако добавим към това и 7986 хеликоптера, с които обединените сили на алианса също разполагат, ще разберем каква е действителната въздушна мощ на северноатлатическия военнен съюз. Това обяснява и начина на действие на коалиционните сили в мащабни военни операции като войната в Персийския залив в началото на 1991 г. Тогава около 2800 самолета на шестте държави противопоставили се на имперските амбиции на Садам Хюсеин за 37 дни овършават над 100 хиляди бойни полета и така смазват всякаква иракска съпротива на земята.

Ако се чудите как изглеждат горепосочените цифри в огледалото на войната в Украйна ще се опитам да задоволя вашето любопитство. По не съвсем окончателни, но все пак доста достоверни данни, в началото на инвазията руските пилоти са извършвали между 150 и 300 полета на ден. Именно от тогава и датират и най-големите им загуби. С напредването на конфликта, обаче, това число пада драстично и към август 2023 г. то е вече само около 100 полета на ден. Но и това вече е в миналото. Дали заради последните неочаквани загуби, или заради страха от допълнително износване на самолетите, или пък нещо друго, но през януари тази година средно на ден руските ВКС изпълняват не повече от 50 бойни полета. Сами разбирате, че с такава „интензивност“ и при наличие на добре окопал се противник, превземането даже на Степове, Синкивка или Кринки ще изглежда като невероятна епохална победа.

И така, ще ви го кажа направо – Путин може да тръби на всеослушание, че Одеса, Харков и Николаев са руски градове, които трябва да бъдат “освободени“, а „Киевският режим“ свален. Но аз съм убеден че дълбоко в себе си той знае, че без мощна авиация армията му няма да мръдне от мъртвата точка, в която се намира в момента. А това със самолетите не е като с иранските дронове и севернокорейските ракети. Не става с увещаване на разни диктатори – трябва си производство, и то сериозно. Един Су-30 или Миг-31 се произвежда за около две години, струва между 30 и 45 милиона долара в зависимост от модификацията. Су-34 и Су-35, пък, се произвеждат за около три години бройката, а цените им са направо убийствени – от 80 до 100 милиона долара. И това не е всичко – за сглобяването на един самолет се доставят компонети и агрегати от поне 6 до 12 основни доставчици, чието довоенно географско разположение е доста любопитно от гледна точка на днешните политически реалности: Индия, Франция, Южна Корея, Испания, Израел, Италия, Швеция, Украйна, Финландия, Германия, т.е. все "ембаргови" държави.

Още по-сложна е ситуцията с подготовката на кадрите. Според мой доверен източник са нужни от 5-7 години за превръщането на новобранец току що постъпил в руско военно авиационно училище в що годе читав боен пилот, като подготовката му се състои от четири основни модула, чиято обща стойност варира между 700 хиляди и един милион долара. С други думи, най-скъпото индивидуално обучение в Русия, а и вероятно не само там. На вас оставям преценката какво би коствало на Путин да се сдобие с наистина модерни военновъздушни сили неотстъпващи по мощ и ефективност на тези на НАТО и дали това въобще е осъществимо.

И когато видите на телевизионния екран поредния чичко или батко в лъскав костюм, който убедително обяснява как „Русия печели войната“ дано си припомните и още един незначителен факт. През лятото на далечната вече 2022 г., когато войските на Путин отчаяно шурмуваха почти несъществуващият вече и отдавна позабравен Северодонецк, руската артилерия изстрелваше до 60 хиляди снаряда на ден. При това тогава цялата руска армия в Украйна наброяваше може би около 200 хиляди. В наши дни руската армия на фронта вероятно надхвърля 650 хиляди, но артилерията й не може да си позволи да изстрелва повече от 10 хиляди снаряда на ден, и то не малка част от тях са пътували чак от Иран, Беларус и Северна Корея.

Когато не ти достига мощ във въздуха и на земята опираш до най-древния от всички ресурси – човешкият материал. Цената на един руски класически артилерийски 152-мм снаряд варира между 600 и 1000 долара. Заплатите на редовите войници започват някъде от две хиляди и нещо долара, т.е. човешкият живот е де факто приравнен на няколко оръдейни изстрела. И именно това до голяма степен обяснява феномена „мясные штурмы“ (касапски атаки) – ако не се атакува, войната не може да продължи, а ако няма с какво друго – напред вървят само танковете и хората, пък каквото стане. Отчаяни хора, готови на всичко за малко пари винаги ще се намерят, било то в Бурятия, било то в Москва, в някой затвор или трудова колония, или даже в Непал и Сомалия.

За Путин оттук насетне всичко ще е само избори. Подобно на бегач с препятствия той засега се прицелил в първото – домашните президентски избори на 15-17 март тази година. След това ще гледа да додрапа до изборите за Европарламент на 6-9 юни, надявайки се на по-благосклонна към него политическа конфигурация. Но взорът му през цялото време ще е вперен във финалната права – президентските избори в САЩ на 5 ноември, на които би трябвало да победи подходящ за него кандидат, който да стори нещо радикално по отношение на Украйна. Защото други изгледи за успех май не се очертават. А за да избута дотогава клетниците край Авдеевка ще трябва отново и отново да тръгват в поредната "касапска атака".

Б. ред. - Анализът на Камен Невенкин препечатваме от сайта на БНТ.