Костите на Самуил – добра новина с много наум

След толкова дългогодишни усилия, вестта за получаването на костите на цар Самуил може и да се приеме като българската новина на века. Разбира се, веднага следва да се уточни, че много хора, предимно млади, живеещи своя свеж необременен живот, въобще не знаят за такъв казус, не ги вълнува, и биха го погледнали с недоумение, ако въобще научат – не може да ги виним. Но, докато има народи и държави, подобни актове са от значение. Затова и към този следва да се отнесем по достойнство.

Първо следва да се каже, че това е голям успех на България, дипломатически и въобще обществен. Много хора - учени, общественици и не-политици, допринесоха след откриването на гроба през 1969 г. Усилията на президентите Първанов, Плевнелиев, на премиерите Петков, Радев, на труженици на явния и скрития фронт следва да бъдат отчетени, без делене. Изключително грозно е противопоставянето от вчера между привърженици и кръгове на Петков и Радев. Това е обща кауза, нито договореното от първия, нито финализирането от втория следва да се омаловажава, независимо от грешки или прекалени хвалби. Тук следва да се каже, че

самите Петков и Радев показаха по-високо ниво от последователите си,

отбелязвайки изрично не само своя, но и на други политици принос – поука, която масите следва да вземат от лидерите.

На второ място връщането на мощите е успех на историческата истина, каквато я вижда България във вечния спор със съседите македонци. Но от тук започват и рисковете. Днешната Северна Македония има пълно право на самоопределение, миналото не бива да се ползва за налагане на неща, които тя не иска. Историята си е история, следва да се знае и зачита, но бъдещето трябва да е мирно, при взаимно уважение, без патриотарщини. И от двете страни сега може да се появи националистическа ескалация, дълг е на по-силния и умния (надяваме се – България) да даде пример за приличен тон.

Въобще на цялото събитие следва да се гледа положително, но с голяма доза умереност и здравословен скептицизъм. Другите рискове:
Не се знае какво точно има в реликвите, които ще дадем на Гърция в замяна. Тепърва ще става ясно.

В общ план правителството на Радев прави опити за активно балканско икономическо сътрудничество. Турция вече потрива ръце за магистрала „Черно море“, вероятно като компенсация на отстъпките за „Боташ“. Всичко си има цена, много по-голяма от съобщаваната и видимата на първо време.

Затова следва да узнаем и

какви политико-икономически компенсации получава Гърция за останките.

Това е сделка, в която единият играч десетилетия се мъчеше да придобие нещо – нормално е другият да търгува както подобава, улеснен от неистовото желание отсреща.

Има и още нещо. От самото откриване на гроба от проф. Николаос Мицопулос се знае, че данните за погребан там Самуил са основателни, но не напълно потвърдени. Касае се за няколко гроба, като водещата хипотеза е за великия цар, както и на сина му Гавраил Радомир, на когото България също получава останките.

Не са извършени обаче нужните биологични анализи, няма окончателно потвърждение - би следвало да се действа

по-леко с празненствата.

Успоредно обаче следва да се има предвид, че подобни неясноти има и за огромен брой исторически национални светини но света, като народите и управниците им по правило не се вълнуват от истината, а от удобния разказ – истината традиционно има малко шанс. Каквото и както да е за настоящия случай, разумно е българското общество да се отнася с умереност.

Стигаме до чисто конюнктурната черта на събитието. Тя е е точно патриотарщината, празненствата, историята като панаир. „Ако костите на Самуил бъдат докарани у нас, ще има тържество три дни, три нощи и... толкова!", казаха преди години историци, гледащи критично на политическия отклик. Сбъднаха се думите им. Предстоящата церемония – тържествено вземане от Солун, транспортиране със „Спартан“, всенародно поклонение при посрещането и полагане с шествие, начело с премиера и вероятно (кандидат)президента, прилича на точно такъв панаир три дни и три нощи.

Казано с други думи: панаир – пир.

Ще пируват патриотарщината и вездесъщото историческо наследство, доказващо величието на българина. Нямаше нужда от такива неща. Церемонията можеше да бъде тежка, съответстваща, но без „ура-то“ на пропагандния кич. Това, от което има нужда, подсказва онова „толкова!“ при думите на горецитираните историци. С „толкова!“ искаха да кажат, че след тържествата никой няма да се заеме със съответните научни анализи. Защото пропагандните тържества са най-мотивиращата цел.

На финала следва да се каже очевидното: връщането на останките насред предизборна кампания е прицелен ход, при това много прецизно!, за вътрешна политическа употреба.

Моментът е отдавна планиран, подготвян – ето, Самуил пристига, „Прогресивна България“ зове избиратели в полза на Йотова.

Готвеният панаир е и с тази цел. Но събитието има значение и за цялата вътрешна политическа писта на българския национализъм, на която „Прогресивна България“ без да е националистическа, доубива останалите участници.

Така е винаги в подобни ситуации – само едни кости, а толкова много политика!

Следете новините ни в :