Децата, които умират, за да носим новите си дрешки

DW Последна промяна на 28 май 2016 в 11:23 59142 25

Те са деца, но работят по 16 часа на ден, до пълно изтощение. Стотици хиляди момичета се трудят като робини в индийската текстилна индустрия. А дрехите, изработени от тях, попадат в магазините на вериги като H&M и C&A, пише Естер Фелден за "Дойче веле".

Мечтата за мъничко благосъстояние Лека плаща с живота си. Момичето от едно село в южноиндийския щат Тамил Наду е на 16 години, когато на вратата чука посредник, който набира млада работна ръка за една от многото текстилни фабрики в южноиндийския център на текстилната индустрия. Мъжът хвали условията на труд във фабриката и прави съблазнителни обещания. Твърде съблазнителни за бедното семейство. Бащата се доверява и дава дъщеря си на посредника. Но пътят към мечтаното благосъстояние се пръвръща в път към ада.

16-годишната Лека се разболява от непосилния труд във фабриката. Въпреки високата температура и непоносимите болки, надзирателите я карат да продължи да работи. Накрая Лека попада в болница, където баща ѝ я уговаря да се върне на работа. С надеждата, че всичко ще потръгне по-добре, момичето се съгласява. Но нищо не се променя. Няколко седмици по-късно Лека умолява баща си да я прибере у дома, защото вече е на края на силите си. Бащата веднага я откарва в болница, но вече е твърде късно. Лека е толкова изтощена, че ден по-късно умира.

Дрехи, пропити с кръв и сълзи

Историята на Лека, която пресъздава съдбата на стотици хиляди момичета в Индия, е описана в едно ново изследване, озаглавено "Модерната форма на робство в индийските предачни фабрики". Изследването е направено по поръчка на индийската неправителствена организация CIVIDEP и на германското сдружение FEMNET. Авторката на изследването Анибел Ферус-Комело беше тези дни в Германия, за да представи изследването. И за да обърне внимание на факта, че много от дрехите, които се продават в магазините на модни вериги като H&M и C&A, са произведени при нечовешки условия.

Анибел Ферус-Комело свидетелства, че момичета предимно от селските райони биват примамвани да работят за три години в някоя от стотиците текстилни фабрики в Тамил Наду. Според официалните данни на индийското правителство, преди три години в текстилната индустрия в Тамил Наду са работели почти 270 000 души. Други източници говорят за най-малко 400 000 души. А неправителствената организация SAVE изчислява, че при започване на работа над три четвърти от работничките са били непълнолетни.

Много от момичетата не само работят във фабриките, но и живеят там. А със заплатата, която им се изплаща чак след третата година, те трябва да закупят собствената си зестра. Този жесток бизнес-модел е известен под тамилското име "Sumangali", което в превод означава приблизително "щастлива невеста". Само че реалността е друга. "Момичетата, които стават жертва на системата "Sumangali", произхождат от най-бедните прослойки. Те биват държани на територията на фабриката като същински затворници. От момента, в който започнат работа, тези момичета де факто извършват принудителен труд. Експлоатират ги до пълно изтощение и ги подлагат на сексуално насилие", разказва социоложката Ферус-Комело и добавя, че вследствие на преумора често се стига до трудови злополуки, които завършват фатално. "През изминалите четири години сме регистрирали 86 подозрителни смъртни случаи. Повечето от тях вероятно са били самоубийства", казва още Анибел Ферус-Комело.

За 19 евро на месец

По правило работничките в текстилните фабрики нямат никакви права. "Те не получават трудов договор, нямат никакъв документ, който да удостоверява трудово-правните отношения", казва авторката на проучването. И докато минималната месечна заплата в Индия възлиза на около 113 евро, момичетата в текстилните фабрики получават около 19 евро на месец.

"Всички тези хиляди момичета нямат никаква представа какво ги очаква след постъпване на работа в текстилната индустрия", казва Мери Виякула от неправителствената организация SAVE. Заедно с колегите си тя обикаля по селата и се опитва да разясни на невръстните момичета какво ги чака, ако се доверят на посредниците. За всеки случай оставя и телефонния номер на горещата линия за оплаквания - в случай, че въпреки предупрежденията момичетата повярват на съблазнителните обещания.

"Момичетата в текстилните фабрики са напълно изолирани от своите семейства и нямат никаква връзка с външния свят", казва още Мери Виякула. По 10-15 момичета обитават едно помещение. Спят на пода и работят по 16 часа на ден. И тъй като и храната е много лоша, децата бързо губят сили.

Текстилните фабрики в Тамил Наду почти не се контролират, въпреки че в Индия има служби, които са създадени специално за тази цел. "Индийските власти са убедени, че текстилната индустрия е ключът към икономическия растеж. И затова много рядко се огласяват информации за катастрофалните трудови условия в текстилния бранш", се казва в изследването на социоложката Анибел Ферус-Комело.

Но след като през последните години се надигна критика срещу системата "Sumangali", чуждестранните модни вериги се загрижиха за имиджа си и вече оглеждат по-внимателно текстилните фабрики, преди да започнат бизнес с тях, казва Ферус-Комело. Според нея това е най-ефективният начин за оказване на помощ. Защото животът на хилядите експлоатирани момичета ще се промени само ако западните клиенти започнат да оказват натиск, убедена е Ферус-Комело.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5918

29

Пешо

16.06 2016 в 08:38

Стига сте копирали чужда пропаганда ...

9924

26

ScrewIslam

31.05 2016 в 10:40

El Commandante,

Каква ти е тезата за "Ораново"?

В България няма свободен пазар. Има раздута и НЕРАБОТЕЩА държавна администрация, корупция, зверско облагане с данъци, и някои диваци, които не инвестират в безопасност, но миньорите работят за тях, защото няма къде другаде. Ако капитализмът има свобода у нас, такива идиоти като собственикът на "Ораново" ще останат без бизнес, защото конкуренцията ще ги разсипе. Отговорът на това е свободен капитализъм, свободен пазар.

Бюрократите пръста не си мърдат да затворят "Ораново". От 2013 насам са правили 16 инспекции: установени над 100 нарушения на безопасността и НЕ ГИ ЗАТВАРЯТ. Държавата толкова може. Конкуренцията може повече.

73928

25

El Commandante

31.05 2016 в 10:00

"Гладен и гол беден в САЩ няма"

БУАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА.....

http://fitsnews.com/wp-content/uploads/2010/09/homeless.jpg

След това изявление брат ми, аз изведнъж разбрах че няма АБСОЛЮТНО никакъв смисъл повече да си говорим с тебе на тая тема...

Жив и здрав и да Srew Islam!!!

9924

24

ScrewIslam

31.05 2016 в 09:53

El Commandante,

:)Това за 50 милиона американци, живеещи под мостове сигурно го четеш в „Правда“. Само че в САЩ няма толкова мостове да поберат толкова хора:)
Бедни винаги ще има. Гладен и гол беден в САЩ няма. 80% от живеещите на улицата живеят там по собствена воля – повечето са с психически увреждания, социопати и т.н, които НЕ ИСКАТ да живеят по друг начин. Има изследвания, потърси си.

А бедните американци живеят на щедри социални помощи, на гърба на работливите американци и на бизнеса, който прави чудеса, за да спаси капиталистическата инициатива от левичарите.
Бедните американци са толкова бедни, защото САЩ вървят към комунизъм. Левичарите от десетилетия налагат такова данъчно облагане и регулации, че убиват бизнеса. САЩ са били най-богати и най-свободни някъде до Втората световна война. Обикновеният работник е бил в пъти по-богат от днес.
Спри да четеш руска пропаганда и чети Томас Соуъл и Милтън Фридман. Може и да научиш нещо.

73928

23

El Commandante

31.05 2016 в 09:34

"Индивидът е поставен на първо място САМО в развитите демокрации. "

А на това просто не знам кво да отговоря дори.
Петдесетте милиона у Америка дето живеят под моста, дали мислят като тебе?

73928

22

El Commandante

31.05 2016 в 09:32

"Аутсорсваните производства са МЕСТНИ производства - на МЕСТНИ компании и мениджмънт"

Глупости на колелета!
В смисъл, не че не са местни де, но те не произвеждат за МЕСТНИЯ пазар, сещаш ли се.

Адидас казва например на фабриката във Виетнам: ние ще купуваме от вас анцузи, но те ТРЯБВА да са по 5 долара, иначе ще произвеждаме във Филипините, и пак ТРЯБВА да са по 5 долара.

Кой на кого диктува?

Любимата ми Русия викаш а?Тва къде го прочете? Много мразим да ми слагат думи в устата, да знаеш...

9924

21

ScrewIslam

31.05 2016 в 09:06

Аутсорсваните производства са МЕСТНИ производства - на МЕСТНИ компании и мениджмънт, в нецивилизовани държави с несвободен пазар. Те нямат развита демокрация и върховенство на закона. Корупцията определя икономическата дейност. Жестоките условия на труд са резултат от МЕСТНИЯ бизнес и законодателство.

Любимата ти Русия не аутсорсва нищо (защото не може), но обрича гражданите си на бедност заради липса на свободен пазар и корупция при авторитарния ти любимец Путин. В Русия редовно загиват хора на работното си място, защото не инвестират в условия на труд. Виж статистиките за загиналите миньори, да не говорим за жертвите от необезопасени сгради. Редовно им горят домове за сираци и старчески домове. За да не загиват хора по този начин в Русия, обществото трябва да има пари да инвестира (постига се със свободен пазар и демокрация) и ценностната му система да поставя индивида на първо място. Индивидът е поставен на първо място САМО в развитите демокрации.

73928

20

El Commandante

31.05 2016 в 08:29

"Ако си свалиш червените комунистически очила, ще видиш че в Германия, Франция и САЩ условията на труд са цивилизовани и никой не убива деца с работа."

Само дето Професора ти намекваше, че тая робия на която са подложени трудещите се от деца в страни като Индия, Пакистан, Виетнам, Тайланд,Филипините и къде ли не още е резултат именно от аутсорсинга като средство за гонене на минимален ботъм лайн и максимални печалби-нещо което всъщност е вредно за всички ако се замислиш.