Асен Василев: Заблуда е, че имаме ниска производителност и МРЗ не бива да расте

Бившият вицепремиер и финансов министър Асен Василев ("Продължаваме промяната") публикува анализ за калкулирането на минималната заплата. Според него един от митовете около нея е, че ръстът ѝ изпреварва производителността.

"Тези, които искат минималната заплата да е по-ниска от 690,44 евро, говорят основно за производителността на труда.

Според данните от Евростат за 2025 г. срещу 1 евро минимална заплата българският работник произвежда 6,25 евро продукция, средноевропейският - 5,50 евро продукция, румънският - 5,15 евро продукция, а гръцкият и полският - 4 евро продукция.

Ако използваме САМО производителността на труда, то минималната заплата трябва да се увеличи с 11,4%, за да достигнем средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност на труда. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец", пише Василев.

Според него от това следва обезценяване на труда:

Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. Доскоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минава през по-добър продукт и по-висока производителност.
Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя. По-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена.
Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.
Този анализ е важен, за да премахнем веднъж завинаги политическите мантри от икономическите решения, завършва Василев.

По-рано този месец тристранният съвет одобри нов механизъм за определяне размера на минималната заплата, но не и точната ѝ стойност за 2027 г. Правителството и социалните партньори се разбраха минималната работна заплата да се определя според четири критерия: индекс на цените на малката потребителска кошница; брутна медианна работна заплата; брутна средна работна заплата; и брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години. На база на тях всяка година ще се решава диапазон, в който може да расте минималната заплата. Долната граница е минималната работна заплата за последната година. Горната граница се определя от среднопретеглената стойност на посочените четири индикатора, като данните ще бъдат предоставяни от Националния статистически институт за завършена година.