Галъп: В България 22% са загубили доходи в кризата, 77% подкрепят мерките на правителството

Расте страхът, че ние или наш близък може да се разболее от коронавирус - показват данните от експресен сондаж, проведен от "Галъп интернешънъл" в 17 страни, включително Германия, Индия, Италия, Русия, САЩ.

Сравняват се нагласите от първата и втората вълна на Covid-19, съответно до края на месец март и от началото на април. През първата у нас от това са се страхували 62% от анкетираните, през втората - 69%. Преди дни пък най-новата вълна на национално изследване у нас показа, че тревогата е 68%, т.е. засега като че ли спира растежа си, отбелязват авторите.

Страхът расте също в САЩ, Тайланд, Швейцария, Аржентина, Австрия и Япония, но се оказва, че населението в Италия постепенно се е адаптирало към ситуацията и сега делът на тези, които се страхуват от заразяване е намалял с 9 пункта. Изглежда италианското общество е преминало и пиковите стойности на страх, коментират социолозите.

77% от анкетираните в България смятат, че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса - показват данните за втората вълна. В първата процентът у нас е бил 60. Над 90% подкрепа изненадващо срещат драконовските мерки в Индия, в Малайзия подкрепата е същата. Под половината анкетирани са доволни от мерките на правителството си в Тайланд, Япония, САЩ. Общественото мнение в САЩ е "на кантар" – 48% са доволни от правителствените мерки и 48% не са. Останалите не могат да преценят.

Към края на март България е била страната сред всички 17, в която най-голяма част от населението е смятала, че заплахата от коронавируса е преувеличена - 72%. Сега процентът е 50. В Германия първоначално така са смятали 58%, а през април - 25%. Незначително увеличение виждаме в Австрия - 21% през първата вълна, 23% през втората.

Намалява делът на хората у нас, които казват, че са съгласни да жертват някои от човешките си права, ако това би помогнало да се предотврати разпространението на вируса. През първата вълна те са били 83%, през втората - 78%. България остава в средата на „класацията“ от страни по този показател. Най-резервирано към подобни жертви се отнасят в Япония - 32% през първата вълна, 40% през втората. В САЩ има голямо увеличение - от 45% на 68%. Най-голяма жертвоготовност заявяват в Пакистан, Тайланд и Индия - по над 90% през април, както и Индия.

57% у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57% вярват, че ще има повече сътрудничество, а не конфронтация. От всички 17 държави 41% смятат, че светът ще се върне към състоянието си преди кризата, 45% са на обратното мнение. 14% не могат да дадат отговор.

В България се задълбочава обаче тревогата за работните места. 9% отговарят утвърдително на въпроса дали са загубили работата си, а 22% казват, че са загубили част от доходите си. 9% е сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.

22% от българите се съгласяват, че демокрацията не е ефективна при тази криза. 78% не споделят това мнение.

"Паниката, която наблюдаваме – безпрецедентна в модерната епоха – е кулминация на поредица от масови страхове на глобално равнище през последните две десетилетия. Фундаментите на тази масова психоза са заложени в същността на консуматорските общества и в начина, по който елитите им служат. Ситуацията сега наподобява „самоубийството на цивилизация“, толкова убедително описано от Арнолд Тойнби.

Изходът от този филм на ужасите, в който живеем, изисква щастлив край – в случая ваксина. Но същественият проблем е, че до момента, в който ваксината е широкодостъпна, икономическото унищожение може да е достигнало такъв мащаб, който може да причини много по-голяма и истинска трагедия", казва Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“.

В глобален мащаб са интервюирани 17036 пълнолетни души. Във всяка от държавите изследването е проведено сред представителна извадка от мъже и жени между 3-и и 10 април 2020 г. Онлайн метод за регистрация е използван в 9 държави (10440 респонденти), CATI в 5 държави (3778 респонденти) и три държави са избрали комбинирана методика – CATI/онлайн (2818 респонденти). У нас извадката е от 901 човека.

Абсолютната максимална грешка е ± 3.5 при 95% дялове.