Боят със сопи, или за реакциите

В село Глогово се били с брадви и сопи. Така прочетох днес в моето прозорче към света – интернет. И се усмихнах.

Знаете ли защо използвам тия патриархално-читанкови метафори като „прозорче към света“, пишейки за интернет? За да ви дразня. Усещайки несъответствието между възрожденски израз като „прозорче към света“ – които се използват предимно за книги на патриарси; и дума като интернет – от друга страна – в която според един закостенял ум няма нищо светло и възрожденско (защото според закостенелия ум „възрожденско“ е нещо, свързано с даскали с мустаци, калеми и плочи и бой с показалката) – усещайки тази дисхармония – вие ще усетите Раздразнение.

Но защо пък трябва да ви дразня? Сега ще ви кажа: Защото само подразненият реагира. Дразнението (както във физиологията се нарича дразненето) е основен физиологичен механизъм. Дразнение – реакция. Няма дразнение – няма реакция. Има удобен, мъртвешки сън, подобен на кома.

Има и парадоксални реакции. Ако се поровите в някой учебник по физиология – ще попаднете и на тях. Когато способността за реакция на организма се увреди, заради прекомерно дразнене – той реагира на силни дразнители със слаба реакция. И на слаби дразнители - с неадекватно силна реакция. Да дам ли пример? Ще дам. Примерно един жив организъм го бият. А той реагира на боя, като се почесва. Или даже не се почесва, ами дори само се ослушва. Ограбват го – а организмът киха в носната си кърпа и нещо мърмори. Но пък същият жив организъм – ако във Фейсбук му напишат, че е глупав и страхлив, задето се оставя така да го бият (а написаните думи са все пак по-слаб дразнител от един истински, жив бой, доколкото разбирам от физиология) – …та този жив организъм реагира извънредно бурно, с неочаквана сила; и направо изпада в бяс.

И така. Някакви хора – активисти от партия, били със сопи и брадви някакви други хора, които не били активисти от никаква партия. Или поне за тях не се споменаваше да са такива.

Прочетох това и ми стана смешно. Усетих яркото, забавно, карнавално и причудливо несъответствие между думи като „активисти“, „партия“ от една страна и „сопи“ и „брадви“ от друга. Както и хубавата, спортсменска дума „меле“. В село Глогово имало меле между активисти на партии и обикновени граждани (о, Боже, граждани!) въоръжени със сопи и брадви. Все едно някой ми каза, че на закуската, поднесена тази сутрин във Версай, негово величество сюзеренът на Франция и херцог на Бургундия Луи XV и мадам Помпадур се наплюскали с шкембе чорба и изльокали седем шишета троянска сливова.

Но в България е така. Смешно, забавно и някак…страшно.

Говорех за физиология, за силните дразнители и слабите реакции; за тъй наречените парадоксални реакции, при които силни дразнители предизвикват слаби реакции и обратното. И изживях една типична парадоксална реакция. Тялото ми реагира парадоксално.

Мозъкът – също. Бях прочел някаква съвсем обичайна за България новина. Хората си се бият. Ми какво пък толкова? Тук сопите никога не са били заравяни в земята. Индианците заравят своите томахоук, но българите – сопите и брадвите – не. Слагат ги зад вратите и чакат да дойде момента. Да се извадят и завъртят – па пата, кюта! – де да ви видиме вие активисти ли сте или пасивисти или на петела шията?!

Но аз вместо да подмина тая новина – подобно на всички останали; та нали те не ме касаят лично, не влизат в дома ми, не ядат от паницата ми, не спят на легълцето ми с женицата ми…Какво тогава да им обръщам по такъв парадоксален начин внимание…? Но аз – не. Първо прихнах. После помрачнях и гърлото ми се сви.

А накрая направих и нещо съвсем прекалено – взех, че се размислих.

И си запредставях: Балкан. Някъде из малка България. Която не е никак малка, ако се гмурнеш надълбоко в нея. България може да е малка на площ, но е дълбока. Като кладенец. И там…Хора празнуват абитуриентска вечер. Пийват, хапват. Всичко е хубаво. Има там някаква политика, има някакви партии, има някакви разногласия и несъгласия…Но какво са те, когато е празник? Нека пием, нека краката потропват по земята и да жадуват за буен танц! Хората се веселят…

И изведнъж – водени от някакви неведоми, мрачни, безумни мотиви, някакви хора взимат брадви и сопи и тръгват да се бият.

А след това – след като са се изпотрепали – взимат, че се оказват хора от партии и при това – активисти. Боже, Боже. Какви партии и какви активисти…като става въпрос за обичайна, дълбока, извираща от тоя ми ти мрачен, български кладенец, безпросветна диващина?! Брадви и сопи! Диващина, която няма нищо общо с никаква политика. А с непоправената ни (а може би – ужасно е да се помисли – непоправима) природа.

Така си мисля. След това се сещам, че партия е дума, произхождаща от латинската дума „парс“; която означава „част, парче от нещо“. И под тоя цивилизован, градски, натоварен с много конотации термин, се крие една дивашка човешка страст – страст към разделението, завистта и омразата към Другия. Та нима нацистката партия в Германия не е трепала със сопи и брадви кого ли не – евреи и комунисти, цигани и протестантски свещеници?! Нима комунистическите партии из много страни не са пребивали със сопи и давали на свинете телата на враговете си?!

И така. Когато прочетох за този бой със сопи, аз първо си казах: Не е ли прекалено силна моята реакция на такава банална, обичайна новина? Та къде живея аз, та да се вълнувам от такива дреболии? И в кое време живея? Я по-така…

Но след това – след известен размисъл - си казах: А не е ли прекалено слаба реакцията на Целият Наш Организъм, на нашето Общество – към такива дразнения?

А слабата реакция на един силен дразнител, както казах, говори за болест на Организма. Така че да вземем мерки. Ако още има време.

Всъщност – добрият лекар никога не губи надежда.