Hello I love you
Won`t you tell me your name?

Джим Морисън.

Не е ли време за обедна почивка? Не дойде ли нашият обяд, нашето просветено пладне?

Не дойде ли нашето най-важно време, нашето тържество и върхът на деня? 

Или още сме глупави деца в утрото на човечеството? Деца, пълни с предразсъдъци; предразсъдъци, които са дошли от старите ни баби и от наплашените ни, слепи майки?

Такива ли сме ние, хората на сегашната земя? Безпросветни и без своя воля, дух и ясна мисъл; та говорим като някои объркани деца – за неща, които сме получили в наследство; в нежелано наследство – не ги разбираме, но плюем в пазва и настояваме, че те са истинските наши мисли и истинските наши убеждения?

Кой въобще ми каза за първи път думата изневяра? И какво знам аз за нея?

Баба сигурно. Като казвам баба, аз имам предвид всеки стар и несериозен източник на знания. Може да съм научил за изневярата от някой допотопен чехословашки филм. Той също е бил баба за мене.

Аз съм възпитан, както и много от хората като мене – от бабите си и от чехословашките сериали. Баба, Жената зад щанда и Болницата в края на града. Те бяха моите баячки-орисници – те ме направиха такъв, какъвто съм.
Казвам ви - баба, мама и тия допотопни сериали бяха моите източници на морал и знания. Нека някой мой връстник каже, че за него не са били те – няма да му повярвам.

Именно те ми втълпиха, че изневярата е това, това и това. Основата на моите знания и на моите убеждения по въпроса бяха положени от тия строители на мирогледи. Баба и телевизията. Мама и татко също. Но те бяха млади и се и страхуваха да говорят за такива неща. Да говорят за изневяра – това е опасно! Казвам – те бяха млади и лесни за покваряване докато аз бях малък. А говориш ли за нещо опасно и привлекателно (в суеверните времена е така) току виж си се заразил от него.

Баба можеше да говори за изневяра и да порицава секса, защото тя беше стара, обгоряла от живота, свирепа, чиста и далеч от тия неща.

И така – знания за изневярата получих от баба и от телевизията. М-да – телевизията - тая учителка на масови идиоти.
После това мое познание беше допълнено от социалистическото възпитание, от полупуританското, полупатриархално, концлагерно социалистическо училище.

А после естествено и от избраните книжки, които прочетох – от Ана Каренина, през Възпитание на чувствата, до Фактотум на Буковски. И после - от малкото ми и непълно християнско самообразование.

Нещото обаче, което най-силно затвърди знанията ми по въпросът за изневярата беше друго. Аз го смятам за най-големият дявол, за най-жалката и гнусна сянка над разума. Това нещо се нарича „мнението на хората”.

Това мнение, което няма плът, витае по страниците на разни списания, шумоли по женски сбирки, носи се като слух, жужи като мръсна клевета зад гърбовете на хората. Мнението на цъкащите с език и на злобно шушукащите.
И ето – след като бях получил това свое готово знание за нещата...

...вече бях станал готов за употреба – излязъл от пресата за щамповане на редови хора – готов, обикновен, масов човек – със свой мироглед, пресован от смес от чужди, боклучиви парченца.

И знанието ми за изневярата беше като всички други мои знания – от парченца, които нито разбирам, нито са мои, нито харесвам.

Аз (заедно с още милиарди от другите сегашни земни хора) чувах в главата си силни и плашещи, неясни и чужди гласове, които казваха за изневярата така: Да изневеряваш е страшен грях.

И аз вярвах на това. Но понякога се съпротивлявах. И въпреки това – ако правех напротив на тоя глас – и изневерявах – аз се чувствах виновен. Тоест – аз все пак слушах тоя жалък и чужд глас.
И се чудя сега: кой измисли думата изневяра?

Защото на мен ми омръзна от нея!

Аз не смятам да я обсъждам, а направо да подложа съществуванието и на съмнение. Не я смятам за моя дума, не ми е близка и не ме интересува. Аз – смисленият и чист човек със свое мнение и своя воля искам да живея в свят, в който тая дума не съществува.

Аз мога да махна с ръка и да я забравя.

Но тогава идва страшният въпрос: Ще я забравят ли всички около мен? Че да заживеем най-накрая като възрастни хора. Да дойде нашето пладне. Да дойде зрелостта на човечеството, в което не се живее на острова на предразсъдъците. Да станем накрая самостоятелни - не слушащи гласовете на строгите си морализиращи баби и майки. Не с предупреждения и заплахи в главите си, а търсещи самата своя истинска Истина – истината на своята воля и на своя живот?

И така.

Какво е изневярата. Нека да заглуша гласовете на моите древни възпитатели, на тия, които ми пречат да мисля ясно! и да разкрия за себе си нещата такива, каквито са.

Изневярата е секс. Тук щраква лош капан за моята чиста мисъл: Сексът е зло, сексът е грях! – такъв е звукът от тоя подъл капан.

Ето тук започват да вият всички баби, всички инквизитори, всички училищни морализатори и макаренковци в главата ми: Сексът е адско зло – вият те...

... което трябва да се накаже с попарване, с изправяне до стената в ъгъла и отрязване на вредните органи!
Мръсен е сексът! и трябва да се практикува със срам и само на тъмно – и то с хора, подбрани и одобрени от Църквата, от Партията, от Другите хора, от мама и татко. Даже и от теб – но от теб във формата на послушен роб.

Така крещят в главата ми гласовете на морализаторите. Това е Моята съвест – бих си казал аз – ако бях глупав. Но аз знам, че това не е моята съвест, а просто натрапени ми зли бръщолевения.

И нека започна пак: Изневярата е секс. Никой да не казва: изневярата е по-страшна, ако се изневерява духовно. Никой брак не се е разпаднал заради това, че жената вече не харесва любимият доскоро и на двамата Брамс и изневерява, слушайки Антон Брукнер. Изневярата е секс, желание за секс, мисъл за секс, планиране на секс, осъществяване на секс, прикриване на секс, парадиране със секс. Някой ще измрънка: страшно е ако има и любов...

И любовта е секс! Нека не бъдем деца – казах вече – и не се опитваме повече да брътвим лицемерни детински щуротии. Нека се открием сами - пред себе си и си признаем с въздишка – и любовта е секс. Докато се срамуваме от това – ще бъдем като децата, които се крият, за да ядат конфитюр от вонящата хралупа на баба си.

Секс...

Но сексът не е зло. На кого правиш зло, като правиш така, че да изпитваш удоволствие? Давайки удоволствие на някого? Кой е вкиснатият зложелател, който мисли, че радостта на тялото и душата са зло?

Веднага идват отново старите вещици в главата ми, старите предразсъдъци и това смрадливо чудовище, което се казва „обществено мнение”. И те казват: Зле е да правиш секс с някой друг за твоя партньор. За тоя, с когото живееш и си се заклел, че само с него ще правиш секс.

Тогава аз отново вдишвам дълбоко и викам цялото си чисто съзнание и събирам цялата си ясна мисъл и казвам: Защо да е зле за моят партньор, защо да е зле за него, след като аз, правейки секс с друг - нито го бия, нито го лишавам от нещо?

Защото той ще се ЧУВСТВА зле! – крещят моите вътрешни гласове, моят крив и натрапен ми от зложелателите Морал. (Тук знам, че някой ще каже: не от зложелатели, а от самото Християнство ти е натрапен тоя морал! Но аз ще му отговоря, че като дете не съм възпитаван като християнин, нито майка ми и баща ми са такива; освен това знам, че обвиняват най-бясно изневерителите именно атеистите; а Христос е водел със себе си блудницата Мария Магдалена)
Че защо ще се чувства зле моят партньор, по дяволите! – ще се изсмее чистата и весела част от мен. Ще се изсмее ведро тоя мой аз, който е възрастен и добър човек, а не пълно с предразсъдъци и страшни табута дете.

Да не би да се почувства зле, защото иска за себе си всичко? А за другите – нищо? Дали няма от егоизъм и алчност да се почувства зле? – така ще се присмея на ръмжащите моралисти, втъкани в Моята глава чрез келявото възпитание.
И ще продължа:

Дали не смятате, че той ще се почувства зле, защото вие на неговото място ще се почувствате зле – завистници и зложелатели мои? И защо го изправяте срещу мен като плашило, тоя мой въображаем партньор, който вие така хубаво използвате, за да ме манипулирате? – така ще подвикна на развилнелите се мои укорители.
И ще продължа:

Дали пък аз не искам да живея с чист и зрял човек, който не е така егоистичен и дотам освирепял в себичната си алчност, че да иска от мен да не изпитвам удоволствия в живота си? – така ще попитам аз виещите и джавкащи гласове – морализатори.

Нима не е лошо това: Да искаш за себе си всичко? – така ще попитам аз моите предразсъдъци.

И ще продължа:

Да искаш за себе си целият живот и цялата нежност, и всичките чувства, и всичкото внимание на партньора си; да искаш да го лишиш от всяка друга нежност и от всяка друга наслада – това не е ли злобно и нечестно?

Да го лишиш от възможността да се радва и на други цветя, освен на тези, които растат в общата градина – не е ли това надзирателска жестокост? И не превръща ли тая надзирателска жестокост градината в затвор?

Вие когато казвате „изневяра” най-вече казвате „ощетяване”. Но не е ли именно това ощетяване? Да лишиш този, с когото живееш от радост, защото тя ще си е само негова, но не и твоя – не е ли това пъклена алчност и завист?

А хубави неща ли са алчността и завистта? Не са ли те таткото и майката на човешките болки?

Това не е ли ревност? А ревността не е ли грозната кучка, която усмърдява всяка хубава полянка и я заразява с крастата си?

Така ще кажа аз на проклетите гласове в моята глава. Така ще кажа на табутата и бабешките забрани в главата си, на изкуствените морални плашила, на тия несмислени частици от детинското ми възпитание, тия късчета помрачение, които пречат на чистото ми съзнание и на ясното ми разбиране за нещата.

Нека да питам още нещо: та нали и ревността е създадена от бабите? (най-вероятно и от чешките сериали) Нали те учат да искаш за себе си всичко – с бабешко скъперничество; когато става въпрос за любов – да няма щедрост и раздаване; да спастряш в своя скрин; да не даваш чужда душа да припари до твоето.

Нека ви питам, вас – зли гласове на предразсъдъците ми: Ако някой не е възпитан да ревнува, а напротив – възпитан е да не ревнува – дали той ще изпитва това низко чувство Ревност?

Това е, което мисля за Изневярата.

Още по темата

03/03/2016

Нашите автори

България е свободна

25/11/2015

Интервю

"Имаш 2 магистратури и знаеш няколко чужди езика, а работиш за 470 лв."

21/11/2015

Култура

Истински хора (Репортаж от едно литературно четене)