Константин Лопушански: Снимането на филм е като живот на фронта

Заснемането на кинопродукция е все едно живот на фронта. Всички сцени от гражданската война бяха снимани в Беларус, в едно малко местенце, близо до град Брест. Там беше минус 30 градуса, само нощни снимки, а в хотелските стаи беше 15 градуса. Слагахме си нагреватели в стаите и се притеснявах, че екипът в някакъв момент ще се разбяга, но той издържа. Това заяви Константин Лопушански по повод филма си "Ролята".

Режисьорът представи своята нова творба на София Филм Фест, като преди това отговори на въпросите на пресата и публиката на пресконференция.

"Първите варианти на сценария за "Ролята" бяха написани още 80-те години. Тогава беше и първият път, когато дойдох в България, беше през 1982 г. Идването ми тук бе първото ми излизане в чужбина изобщо дотогава. По това време и интересите ми бяха свързани още с онази стилистика и епоха, с творчеството на Платонов. Тогава всъщност се поинтересувах за Разколников, който е убил най-възрастната жена, който е убил Русия. Потърсих различен поглед към революцията, но през 1982 г. това беше невъзможно. Затова сценарият се отложи и минаха 10 години, може и повече. И чак през 2010 г. се върнах отново към него.

Написах сценария в съавторство с Павел Фин, много известен драматург. Завършихме текста и го публикувахме в едно списание. След това се намери финансиране и аз се отказах да поставя постановката, защото чувствах, че не е направена една последна крачка и не съм достигнал до това, до което исках да достигна. Тогава Павел Фин ми се разсърди завинаги в общи линии. Беше по времето на филма „Черните лебеди“ (1984 г.). След това отново се върнах към този свой замисъл и разбрах къде е бил проблемът. Паралелно със сценария в продължение горе-долу на 10 години в мен узряваше идеята за филм за актьор, който изиграва чужда съдба, с това исках да се види същността на онази епоха. Това време много ме привличаше, но не можех да сглобя сюжета по никакъв начин. И в един прекрасен ден разбрах, че тези две линии вървят паралелно. Така се роди този сценарий и нещата много бързо се задвижиха.

Въпреки че се занимавам с фантастика, винаги съм чувствал, че истинският живот е много по-фантастичен. Например – трагичната съдба на Русия в началото на века и животът на този актьор. Все пак филмът позволява размисъл над теми, които много ме интересуват, за същността на изкуството, за тайната и мистиката на актьорската професия и загадката на руската революция от началото на миналия век. Тук всичко това се сля и ми позволи да живея в този период.

Ясно е, че филмът е скъп, че снимките са трудни, задачата се състоеше в това да се сместим в много малък бюджет. Всяко заснемане на филм е голямо изпитание. Един познат ми каза - „е какво толкова, не Ви е толкова сложна работата“, но му рекох, че заснемането на кинопродукция е все едно живот на фронта. Всички сцени от гражданската война бяха снимани в Беларус, в едно малко местенце, близо до град Брест. Там беше минус 30 градуса, само нощни снимки, а в хотелските стаи беше 15 градуса. Слагахме си нагреватели в стаите и се притеснявах, че екипът в някакъв момент ще се разбяга, но той издържа.

По онова време всеки актьор се е стремял да достигне върха на творчеството си. Това, че нашият герой се опитва да достигне върха на съвършвенството в неговата професия, не е нещо необичайно. Има много известно стихотворение на Пастернак, което представя поглед върху изкуството и дали човек е готов да се постави на олтара му, да се жертва за него.

По тази причина направих черно-бяла продукция - исках да се пресъздаде пълната автентичност на онази епоха. Цялата атмосфера на филма не предполагаше той да е цветен.

Много е важно за осъзнаването на епохата на революцията - че писателят би написал книга, художникът би нарисувал картина, композиторът би написал произведение, а актьорът може да се превъплъти и по този начин да опознае чуждата душа, и да разбере какво се е случило. Това е пътят на героя, но той не осъзнава, че върви по много опасна пътека, ако влезеш в нечия чужда душа, идва моментът да си платиш за това, често пъти със собствения си разсъдък. Много е важно, че душата, която персонажът се опитва да разбере, е на човек от другата страна на барикадата. Той изведнъж разбира, че това е все едно неговото собствено отражение, но от другата страна.

Музиката е част от драматургията на филма и идеята за нея трябва да дойде много рано, тя трябва да започне да се подбира, още докато се пише сценарият. От само начало знаех, че в „Ролята“ ще звучи валс. Това е музиката на Сребърния век, може да се нарече шлагер, тази музика носи онзи лек, удивителен аромат на онези времена."

Що се касае до фамилията ми – не знам откъде идва, дядо ми по бащина линия е бил свещеник в южна Украйна, може би от някакви линии там – още по на юг от България, са повлияли. Това показва, че целият славянски регион е много смесен и всичко е свързано. А и в България има Лопушански манастир.

Случващото се в Украйна е ужасно, защото споделяме една обща култура, въпреки че може би не сме един народ, но това е ужасно. Аз се чувствам славянин, не украинец или руснак. Не мисля, че филмът ми е продължение на случващото се там, защото мотивите са други, въпреки че има и революционен такъв."

Константин Лопушански е роден през 1947 г. в Днепропетровск в Украйна.

Завършва Казанската консерватория с цигулка, след това учи в Ленинградската държавна консерватория – Факултет музикална режисура. На 26 години получава докторска степен – Доктор по изкуствознание. През 1979 г. завършва курсове за висша режисура.

Той е асистент на Андрей Тарковски при заснемането на „Сталкер“. Един от най-ярките представители на руския артхаус, последовател на авторското кино с неговата мисия да се занимава с фундаменталните проблеми на човека и света, на търсенето на Бог във време на безбожност. Излизането на първия му филм - „Писмата на мъртвия човек“, който разказва за антиутопия след ядрена война, съвпада с Чернобилската катастрофа.