Санкциите парализират руската икономика

„Пораженческите заглавия, които твърдят, че икономиката на Русия се е възстановила, просто не отговарят на фактите - фактите са, че по всеки показател и на всяко ниво, руската икономика се олюлява и сега не е моментът да се натискат спирачките със санкциите“ – проф. Джефри Зоненфелд, президент на на Yale Chief Executive Leadership Institute

Йейлският университет (Yale University) в САЩ, един от най-престижните в света, излезе само преди дни с може би единственото към момента мащабно проучване [1] чрез независими и актуални данни [2] на реалното състояние на руската икономика.

Проведеното в Yale school of management изследване от широк екип, под ръководството на авторитетния проф. Джефри Зоненфелд, проследява икономическите тенденции в Русия след нахлуването ѝ в Украйна, въвеждането на санкциите и оттеглянето на западните инвеститори и бизнеси.

Не е необходимо човек да е специалист, за да осмисли числата и графиките и осъзнае влиянието на санкциите върху руската икономика. А за политиците и анализаторите, които все пак имат добронамерено отношение към изследване на процесите и формиране на обективни изводи – докладът е задължително четиво. Особено при обсъждане и вземане на решения свързани с досегашни и следващи пакети санкционни мерки.

Рисуваната розова икономическа картина на Русия няма връзка с реалността

Измерванията на текущата икономическа активност и икономическите перспективи сочат опустошително въздействие на санкциите върху Русия.

Изследователите определят появилите се напоследък коментари, че това е „война на икономическо изтощение, която взема своите жертви на Запад“, като се има предвид предполагаема „устойчивост“ и дори „просперитет“ на руската икономика, като твърдения, които не почиват на реални факти.

В увода се казва следното:

„Не е изненадващо, че тези недоразумения продължават. След инвазията икономическите издания на Кремъл стават все по-прецизни, като избирателно изхвърлят неблагоприятните показатели, докато публикуват само тези, които са по-благоприятни. Тези подбрани от Путин статистики след това необмислено се разгласяват в медиите и се използват от купчини добронамерени, но небрежни експерти за изграждане на прогнози, които са прекалено и нереалистично благоприятни за Кремъл.“

Всъщност подобни разработки, вкл. на известни издания като Bloomberg, страдат от ключови пороци в методиката, подсилени с руската пропаганда и дезинформация.

На първо място е ползването главно на непълните официални източници на Москва. Освен това е установявано и преди войната, че данните от Кремъл често са меко казано неистински, чрез съпоставката им с други данни и източници и кръстосани и насрещни проверки.

На трето и не на последно място е фактът, че често се ползват данните от първото тримесечие на годината, които се екстраполират като прогнози за останалите тримесечия, т.е. без да се има предвид реалното разгръщане на войната, приемането и въвеждането на самите санкции.

Руската икономика е пред парализа

Внимателният макроикономически анализ на индикаторите на текущата икономическа активност показва, че завишените цени на много продукти и ресурси не могат да скрият, че износът на стоки от Русия вече е под сериозно напрежение.

Най-търсените руски стоки като газ, петрол и въглища не надвишават 10 % от световната им търговия, а формират общо над 60 % от приходите на Кремъл. Това е тенденция от последните години, като този дял в руската икономика в момента се увеличава, а Русия губи все повече пазари.

Газовото оръжие на Русия може да гръмне в обратна посока

Всъщност Русия е много по-зависима от търговията на газ в Европа, отколкото стария континент от нея. Като цяло Руската страна доставя по-малко от половината от европейския газ – 46 %, но това формира сериозните 83% от целия руски износ на газ. Останалото е към бивши съветски републики и само 2% за Китай.

Вече се наблюдава и рязката тенденция на нарастваща замяна на руския тръбен газ с втечнен американски газ на европейския пазар. Доскоро с далеч по-малък дял – вносът на газ от САЩ в Европа вече надвишава с една пета прогресивно намаляващия внос на руски газ.

Газовият шантаж на Русия може да има ефект през тази зима, но на Стария континент вече е взето стратегическото решение – пълно изключване на доставките от Газпром, който няма поведение на предвидим търговец и надежден доставчик, а на политическо, енергийно и икономическо оръжие в ръцете на Путин.

Прокламираният от Кремъл „Обрат към Изток“ трудно може да се осъществи поради липса на необходимата инфраструктура, за изграждането на която ще са необходими много милиарди долари, време и усилия и ще са изцяло за сметка на Русия. [3]

Ситуацията с износа на петрол не е по-оптимистична

За него теоретично по-лесно могат да се намерят пазари, но и това става все по-трудно предвид репутационните щети, които Кремъл сам си нанесе. Износът към Китай се е увеличил, но на значително по-ниски цени.

Безпрецедентните (рекордни) нива на отстъпки, при положение, че Русия е с най-високи разходи за добив, чувствително завишените разходи за транспорт и особено за застраховки, водят до рязко стопяващ се икономически ефект от търговията и чувствително намаляване на свежите парични потоци за Москва.

Следва да се отбележи, че добивът на петрол зависи изключително много от западните технологии и доставки на компоненти и санкциите заедно с изброените по-горе фактори ще доведат до двоен спад на производството в рамките на шест седем години.

Вносът се е сринал с повече от 50%

Дори по отношение на вноса Русия се нуждае от търговските си партньори много повече, отколкото нейните партньори се нуждаят от Русия.

Вносът на стоки в Русия формира около 20% от БВП на страната, като местната икономика до голяма степен зависи от вноса към индустриите и като част от веригите за доставки, въпреки войнстващите заявления на Путин за самодостатъчност на руската икономика.

При преглед на данните на основните търговски партньори на Русия ясно се вижда срива на вноса с повече от половината обем само след първите месеци на инвазията. Дори неутралният (уж) към санкциите Китай е намалил износа за Русия двойно, тъй като местните компании се притесняват много повече да не изгубят огромните пазари на САЩ, ЕС и другите им съюзници, отколкото на Русия, която заема много малка част в износа на Китай.

Производството и потреблението също се свиват драстично

Липсата на предлагане, галопиращата инфлация, невъзможността за достъп до първокачествени стоки и негативните потребителски нагласи водят до чувствителен спад на потреблението с над 20% на годишна база.

Анализ на инфлацията сочи, че официалният индекс на потребителските цени вече е над 20% спрямо миналата година, но за сектори зависими от международни вериги за доставки, като технологии, хотелиерство, електроуреди, автомобили и др., инфлацията е между 40% и 60 %.

Ако през миналата година в Русия са продавани средно около 100 000 автомобила на месец, в момента за юни е реализирана само една четвърт от тези продажби и то почти без вече недостъпните западни автомобили, които като цяло руснаците предпочитат.

Руска автомобилна индустрия също се срива поради недостиг на ключови компоненти, независимо от посланията на Путин за заместването на вноса с автомобли родно производство. Производството на автомобили през март е с 52% по-малко сравнено със същия период на миналата година, през април - с 67%, а през май спадът е със 75%.

Като цяло това важи за всички икономически сектори, както сочат данните. Митът за способността на руската икономика и държава да произвежда всичко сама остава само като пропаганден инструмент на Кремъл за вътрешно ползване, но не и като реална икономическа ситуация.

С един замах Русия се върна тридесет години назад

Над 1000 компании напуснаха Русия само в първите месеци след инвазията, като го направиха доброволно и дори без оглед на санкциите. Това са компании, които формираха 40% от БВП на Руската федерация и осигуряваха над 5 милиона работни места. Стойността на приходите и инвестициите в тези компании надхвърля 600 млрд. долара, което сочи, че икономически Русия изтрива 30 години интеграция в световната икономика и привличане на чужди инвеститори.

Подобен удар няма да бъде компенсиран с десетилетия, но той е подкрепен и с друг не по-малко тежък – т. нар. „изтичане на мозъци“. Зад граница са заминали над 500 000 руснаци, от които повече от половината с отлично образование и професионални умения главно в технологичните сектори, 15 000 са професионалистите с много висока нетна стойност, а 3000 от тях - с изключителна нетна стойност.

Докладът продължава с разглеждане на свръхрастящите държавни разходи, стопяването на резервите, очакванията за бюджетен дефицит, сгромолясването на финансовите пазари, фондовите борси, акциите на руските компании и черните прогнози за бъдещето им - изводите са категорични.

„Гледайки напред, няма изход от икономическата изолация за Русия, докато съюзническите страни остават обединени в поддържането и увеличаването на санкционния натиск срещу нея.“ – е генералното послание на учените.

[1] „Business Retreats and Sanctions Are Crippling the Russian Economy“
[2] Екипът от експерти ползва и руски език и директни източници на данни, включително високочестотни потребителски данни, но и проверява различни световни канали, съобщения от международни търговски партньори на Русия (митническите власти на Китай например), извлича информация от комплексните бази данни за корабоплаването и др. Всички източници са надлежно посочени в изследването.
[3] „Силата на Сибир“ е единственият в момента действащ газопровод, с който Русия доставя газ на Китай, финансирал проекта през 2014 г. на стойност 45 млрд. долара. Следващата инвестиция се пада на Русия, особено в днешната геополитическа ситуация, в която Кремъл се постави.