Защо охраната на Местан е тайна, а охраната на Делян е за пресконференция

Това че срещу депутата от ДПС Делян Пеевски е подготвян атентат, вече сме го слушали. В последните няколко години той веднъж вече се оплака, че е трябвало да бъде ликвидиран, а и самият той беше посочван като поръчител на убийства. Банкерът Цветан Василев беше единият, който се оплака. Другият беше Бойко Борисов, който дори напусна Консултативен съвет по национална сигурност при президента с обяснението, че Пеевски и Цацаров искат да го вкарат в ареста и там да го убият. 

Дали депутатът Пеевски да има охрана от Националната служба за охрана (НСО) също е позната драма, защото от службата вече му предлагаха да го охраняват. При едно от редките си интервюта през юли 2014 г. началникът на службата Ангел Антонов оповести, че съществува "ситуация на повишена застрашеност по отношение на господин Пеевски", но той отказал охрана. Въпреки това той е категоричен, че депутатът ще има охрана. "С оглед настъпилите промени, обаче ще му бъде назначена охрана от НСО", заявява той.

Най-интересното за днес е, че безпрецедентно властта реши да оповести на извънреден брифинг, че НСО ще охранява депутата Пеевски. И това беше направено не от ръководството на НСО, а от главния секретар на МВР. По закон той участва в спецкомисията, която преценява дали определен политик се нуждае от охрана и с това би могло да оправдае до известна степен ролята му на говорител на подчинената на президента служба. И в това е новината, защото обикновено НСО отказва информация за това кого охранява. В понеделник обаче медиите бяха привикани (първоначално в сградата на НСО, а по-късно - в сградата на МВР), за да разберат защо са извънредните мерки: "За да няма интерпретации в една или друга посока, заставаме открито пред вас и казваме какви са мотивите ни. Комисията, която предоставя охрана на народни представители, които са застрашени днес взе решение и предостави охрана за конкретна застрашеност на народен представител", обясни главният секретар на МВР.

Бихме повярвали в подобни добри намерения, но не и заради двойните стандарти, с които службите за сигурност са свикнали да ни натриват носа. Само преди месец НСО отказа да даде достъп до информация за това какви са мотивите службата да назначи охрана на Лютви Местан през 2013 г. Причината - служебна тайна (чийто срок е 6 месеца, бел. ред.). За разлика от преди месец обаче, днес по друг случай охотно се дава информация за охраняваното лице и за мотивите за охраната му - в петък службите разбрали, че животът на Пеевски е застрашен, през уикенда служители на НСО го уговаряли да склони държавата да го охранява, въпреки че той има сериозна частна охрана; първоначално той се дърпал, но накрая склонил и, тук е още по-интересно, едва тогава комисията при НСО взела решение да му назначи охрана.

И всичко това беше обяснено в подробности с уговорката на главния секретар на МВР, че решенията на комисията не се огласяват. Обикновено оправданието на НСО за тази практика е, че става въпрос за класифицирана информация.

Ето и дословно отговорът на службата, с който тя отказа на OFFNews достъп до информация защо Местан е с държавна охрана:

Решенията на комисията по Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България (ПУДНСОПРБ, приет с ПСМ № 151 от 5 август 1992 година) и решенията на комисията по чл. 23 от ЗНСО представляват класифицирана информация, съгласно чл. 28 от Закона за защита на класифицираната информация. По тази причина НСО не може да разгласява информация за предоставена охрана: субекти на застрашеност (!), степен на застрашеност, вид, обхват и времетраене на охраната, изменение или прекратяване на охраната. 

Кой и как взима решения в службите ще остане тайна под вечния претекст, че това са въпроси, касаещи националната сигурност. До ден днешен обаче от тях към медиите контролирано се пропуска информация, когато това е удобно за дневния ред. Основният порок на новоприетия Закон за НСО пък, е че той узакони порочни практики, които години наред генерираха само скандали в правоприемника на УБО. 

Тук въпросът не е в това кого охранява службата, макар че и това не е маловажно. Въпросът е в това, кога, кой, как и защо решава да дава държавни протекции и кога, кой, как и защо отказва да оповести или не тази информация. Това положение създава усещането, че службите, и в частност НСО, играят ролята на коректив на общественото мнение. А това е прийом на службите на тоталитарната държава.