Защо и как здравната система ни поддържа болни... докато ни убие

За пореден път, бюджетът на здравната каса се мярна като мимолетен обект на общественото внимание. Въпреки изключителната важност на проблема, въпреки че „от всички форми на неравенство несправедливостта в здравеопазването е най-шокиращата и най-нехуманната“, както се провикна Мартин Лутер Кинг.

Всички централни медии поканиха представители на Касата, със стандартния въпрос – „ще се подобри ли здравеопазването в България, след като още 395 милиона лева се изсипат в нереформираната система?“. Отговорът беше „безапелационно НЕ!“. В студиото на "Още от деня" проф. Григор Димитров, главен експерт в БСК и член на Надзорния съвет на НЗОК отбеляза, че в приетия бюджет няма нищо ново. „Структурата е от последните шест години, съотношенията са същите, относителните дялове са същите, т.е. нищо ново не се случва и тези пари ще се разпределят по същия начин“. Адвокат Андрей Дамянов – също член на Надзорния съвет на НЗОК и представител на Националната пациентска организация заяви пред БНР, че силно се съмняват, че този бюджет ще работи в полза на пациента, защото харченето на тези средства е поставено под въпрос.

Единодушно е мнението, че е изградена икономически неефективна здравна система, в диаметрално противоречие с всички съвременни научни, организационни, административни и икономически тенденции за редуциране на болничните легла и провеждане на лечението на извънболнична основа. Според проф. Григор Димитров – „80 на 100 от разходите на Здравната каса са за болнична помощ и за лекарства. В страните на ЕС средствата, които са за болнична помощ, не са повече от 27-28%, в България 60 %. Средствата за лекарства в другите страни са между 18 и 20%, в България са 30%, т.е. ние парите за Здравната каса ги даваме главно за болнична помощ“.

Преди повече от две години, общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова обяснява пред Bloomberg TV Bulgaria, много ясно, организацията на „здравните грижи“ - "Обърнатата пирамида" в здравната система води до тежко натоварване на болничната помощ, защото в болниците се извършват елементарни неща, които биха могли да се направят и в извънболничната помощ. Доболничната помощ е много осакатена от дейностите, които може да осъществи, от лимитите, които при нас се налагат първично и няма как да бъдат нарушени по никакъв начин. Като свършат парите от какво почваме да пестим – от профилактика и превенция. Всичко това води до свръххоспитализации и влече след себе си милионите, които се натрупват. Когато няма качествена профилактика, това води до късно откриване на много голяма част от заболяванията, то пък води до тежка хоспитализация – дълга и продължителна, която не е в интерес на никого, най-вече на пациента“, пояснява д-р Николова.

Експертите са единодушни, че единственото обяснение на порочните практики е липсата на политическа воля за реформи в здравната система, поради което продължава натрупването на проблемите в нея.

На базата на десетилетния ми личен опит от работа с лечебните структури, на всички нива, включително като управител на онкологичен медицински център, изразявам пълно съгласие, че огромните проблеми на здравеопазването са резултат на последователна политика, но моят прочит на здравния бюджет е по-различен. Според мен, организирана престъпна група, с най-висока политическа протекция, се стреми към следните цели и в значителна степен е постигнала:

1. Организационна и финансова ликвидация на профилактиката, като основна сфера на медицинската практика.
2. Организационна и финансова ликвидация на всички дейности по промоция на здравето и превенция.
3. Административно ограничаване на доболничната и извънболничната помощ, включително с методите на административната репресия.
4. Умишлена липса на нормативна регулация на състрадателното лечение и палиативните грижи на тежко и терминално болните.
5. Целенасочено възпрепятстване на въвеждането на нови и иновативни методи, които имат висок потенциал за намаляване на разходите за лечение.

Всички инструменти на здравната политика са целенасочено фокусирани за създаване и поддържане на максимален контингент тежко болни хора, от които чрез свръххоспитализация и злоупотреба с лекарства, да може да се краде в огромни мащаби.

Най-очевидно, тази престъпна схема се прилага при „най-скъпите заболявания“ – хронични и онкологични. Тя е разработена детайлно на всички нива на нормативна и административна регулация.

Наредбата, с която се утвърждава медицински стандарт „Медицинска онкология“ постановява, че „противотуморното лечение се осъществява в лечебно заведение за болнична помощ“. Този подход не отговаря на никакви международни стандарти и концепции за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите и единствената му цел е насочване на финансовите потоци в болниците. Стандартът беше оспорен от Центъра за защита правата в здравеопазването и Медицински център за интегративна медицина и отхвърлен с решение на Върховния административен съд, но с нова Наредба на МЗ беше приет отново много бързо, в непроменен вид, за да бъде запазена мултимилионната възможност за посегателства. За да се осигури възможността за кражби, беше отменен държавният контрол върху доставката на онколекарства и позволено всички болници да ги купуват както им е изгодно, след което НЗОК безропотно да ги заплаща.

Създадената доходна ниша за безпроблемно теглене на неограничени суми – химиотерапията се изпълни с новосъздадени консуматори и парите за онколекарства в България се увеличиха от 60 милиона лева за 2012 г. на 300 милиона 2017 г. За 2020-та още 126 милиона за лекарства. В резултат смъртността на болните от рак непрекъснато се увеличава.

Върхът на регулацията бяха мераците на лицето Москов, който при временното си пребиваване на министерското кресло се опита да прокара с наредба, онкоболните да се лекуват не просто в болници, а само в такива, в които е осигурена свещената ракова мелница – хирургия/химиотерапия/лъчетерапия. По една случайност, това са болниците на един съседски холдинг, за който журналистът Емил Янев многократно пита дали не споделя част от акциите си със самия Москов. Идеята да бъдат излъгани лъжците и ограбени крадците пропадна, но при средна цена на химиотерапията в Националния онкологичен център - 7 хиляди лева, болница „Надежда“ си смуче по 15 хиляди, а „Сердика“ по 17 хиляди на креват.

Цитираният адвокат Дамянов изразява съмнение, че в новия бюджет се прилага иновация, чрез натиск към фармаиндустрията да връща част от търговската отстъпка обратно към Касата, да се отстранят препаратите с ниска стойност и на нашия пазар да има само скъпи лекарства.

Веднъж го казах – „Инвеститори“ и мошеници от всички страни, добре дошли в България – Раят на онкологичната далавера!

Спазването на стандарта в продължение на дълги години беше възложено на репресивно-корупционен орган, наречен „Медицински одит“, квалификацията на който никога не достигна за оценка на качеството на лечението, пък и никога нямаше такава цел. В специално писмо до служебния министър Семерджиев, с което разполагаме, служители на агенцията разясняват технологията на служебния рекет, но вместо санкции за вече отстраняваната, за това, директорка Златица Петрова, тя беше устроена като съветник на министъра, а агенцията преобразувана в „Медицински надзор“ - с още по-нисък професионален потенциал, но засилени репресивни функции – вече може да заличава лечебни заведения.

Разбира се, раковият гешефт не е само български патент. В публикуваната през 2016 г. книга „Cancer Research and Therapy“, професор Махин Хатами, програмен директор в Националния раков институт (NCI) и Националните здравни институти (NIH) на САЩ, представя доказателства за високия процент на неуспех (90% +/- 5) на изследванията и лечението на рака. Тя разкрива многофакторните криминални мотиви на една изключително сложна медицинска йерархия, конструирана за създаване и контрол на болно общество, което зависи от лекарства.

В България обаче схемата е проста. Касата и пациентът се грабят само във фазата на „активно“ лечение. След това, интересът се губи. Поради това, умишлено не се въвеждат в националното право Директива 83 от 2001 г. и Регламент № 726 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за „състрадателно лечение“. Умишлено не се създава Наредбата за палиативни грижи, предвидена в чл. 96 на Закона за здравето през 2006 г.

Още през 2015 г. Комисията за защита от дискриминация установи, че са нарушени Законът за защита от дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България. На това основание Върховният административен съд постанови решение, с което се установява, че поради престъпното бездействие на министъра на здравеопазването и ръководената от него администрация, спрямо пациентите е упражнена дискриминация по признак „увреждане“, което е довело до „ограничаване на правото на живот“! Министърът е задължен „да създаде норми, които да конкретизират и гарантират упражняването на установените от Конституцията и международните договори, по които България е страна, основни права на тази група граждани на държавата. До ден днешен това не е изпълнено!

Независимо от ясното императивно съдържание на съдебни решения и административни актове, основани на повелителните норми на национални и международни актове, в които по общовалиден и безапелационен начин е защитено, както правото на живот и неговата неприкосновеност, така и правото на лично достойнство на всяко човешко същество, независимо в какво положение – социално, здравословно, психическо или друго, се намира, престъпните действия на министъра на здравеопазването и неговите чиновници продължават и до настоящия момент.

Въпреки че здравната администрация взема системни мерки за разрушаване на Националния раков регистър и създава условия за съсипване на епидемологичните бази данни чрез масова фалшификация на резултатите по „клинични пътеки“ е известно, че през последните 15 години повече от 17 000 души в България годишно, привършват живота си от рак лишени от „състрадателно лечение“, лишени от „палиативни грижи“, дискриминирани по признак „увреждане“, което води до „ограничаване на правото им на живот“!

Дали да увредиш и да ограбиш 250 000 човешки съдби не се нарича „геноцид“?

Специализираната прокуратура и Сметната палата вече са сезирани, за да проверят кой и защо прави такива бюджети, как се разходват публичните средства за здравеопазване, какъв е медицинският ефект за българските граждани и защо стотина души присвояват милиарди лева годишно от здравето им.

Но основната задача на този текст е да постави въпроса за политическата отговорност, за ефективността на политиките, за политическите и професионалните оценки на катастрофата, наречена „здравеопазване“.