В Гълъбово прахът ни е черен и мазен. В очите ни влиза пепел, между зъбите ни хрупат въглища*

Искам и аз да дам своите 5 стотинки по темата с Брикел. Встрани от политическото говорене и икономическите интереси. Няколко думи на човек, който повече от 10 години вече живее в град Гълъбово.

В Гълъбово прахът ни е черен. Ама наистина черен. И мазен. Дотолкова, че търговците на кухненски мопове вероятно реализират огромни печалби в нашия регион, защото мием веднъж и изхвърляме. Чернилката е толкова наслоена, че парцалът почти не става за повторно използване.

Всяка нощ в Гълъбово вали сняг. Но от въглища. И всяка сутрин чистачките ни се съпротивляват, докато чистят натрупаното, плъзгайки се по стъклото все едно сме го полели със зехтин и шлака. Понякога и вентилаторите в купетата „кихат“ пепел, ако сме държали колите си дълго време на открит паркинг.

Дворовете ни са черни. Ноктите на децата ни са черни, сополите в носовете им са черни. Нашите също. Кухненските ни плотове изглеждат все едно не са се срещали с вода и препарат поне от половин година и то само 10-ина минутки след като сме се изкъртили да ги бършем. Мехчетата на прахосмукачките не се перат, а направо се хвърлят. И прахосмукачки често купуваме, също като моповете.

В очите ни влиза пепел, между зъбите ни хрупат въглища.

Когато се спускаме към града, над Гълъбово винаги има дебел и сив пласт смог. Всъщност не е смог, а са просто въглища, с които Брикел денонощно трови жителите на общината.

Повечето от вас знаят, че имам четири деца. Три от тях са заченати, износени и родени тук. И трите се бореха със сериозни респираторни заболявания от най-крехка възраст (най-малкият все още не ги е израснал напълно). Бяхме стигнали дотам, че с втория ми син всеки месец, че и два пъти в месец лежахме в болница със спазми, бронхиолити, пневмонии. И това не са само моите деца, а 2/3 от децата на Гълъбово.

Ще опитам да ви обясня как работи Брикел по елементарен начин. Представете си голяма бутилка от минерална вода, надупчена навсякъде с голяма бургия и напълнена с въглищен прах. Представете си сега едно дете, което скача върху нея. Прахът излиза отвсякъде, на талази, и образува един солиден прашен облак, който покрива всичко наоколо. Така работи Брикел. Това еко чудовище пуши и изхвърля мръсотията си от всяка една дупчица в морално остарелите си, намиращи се в процес на полуразпад инсталация и сграден фонд.

Десетилетия наред. Десетилетия мръсотия, здравословни проблеми, инциденти. Десетилетия манипулация на обществото.
Манипулират ни в няколко основни посоки:

• Висока безбработица, ако Брикел затвори;
• Намалено количество електроенергия в националния микс;
• Топлоподаване;

А как реално стоят нещата.

В предприятието Брикел работят около 2000 човека (около 1200 са служителите в Брикел - информацията е потвърдена след публикуването на коментара от Весела Георгиева - бел. ред.), от които само 1/3 са жители на община Гълъбово, или около 600 човека. Ще кажете сега не с лошото, тия хора ще останат без хляб. Ами, те и сега нямат кой знае колко хляб. Ако средната заплата в сектора е, да кажем условно, 5 лева, в Брикел заплатата е 1 лев. И я получават на части – по 0,30 лева на месец за три месеца назад. И пак надигат глави някои – висока безработица в региона ще има, до социална катастрофа направо ще стигнем. Това съвсем не е така. За разчистването и облагородяването на подобно съоръжение ще са нужни години и доста работна ръка. Освен това в днешно време не биха били малко инвеститорите, които ще се заинтересоват от площадка на такова ключово място. Разбира се, ако някой им предостави възможността да инвестират в нещо ново и по-екологично (разбирайте, че на всяка инсталация по-добра от открит екарисаж ще се зарадваме).

Много обичат да ни обясняват как спре ли Брикел, ще се стигне до енергийна криза в България. Мхм. И аз така мисля. При средна енергийна консумация на страната от 4500 Mw, произвежданите от Брикел 100 Mw (близко до номиналната стойност на централата) наистина ще я съборят. За по-нагледно сравнение ще отбележа за пример ТЕЦ Марица Изток 2, чиято номинална мощност е 1620 Mw, или AES Гълъбово, който в съседство на Брикел произвежда 690 Mw. Толкова за участието и ключовата роля на предприятието в енергийния микс.

Факт е, че почти цяло Гълъбово е топлофицирано. Като Брикел осигурява безплатна топлоенергия на всички общински сгради. Хвала! Дотирането на енергия от частния сектор към общинските структури обаче не е практика, а прецедент. Колко по-малки и далеч по-бедни общини съумяват да осигурят топлото през зимата на детски градини и училища. Няма причина да се притесняваме, че Община Гълъбово ще се научи да се справя като всички останали.

Частните абонати. Тук някои ще ги заболи, но трябва да си го кажем честно. 60-70% от домакинствата в града имат централно парно и всички те живеят все още в социализма – с абонатни станции в мазетата и под ключ. Разбира се, с явното знание на ръководството на централата и инкасаторите. Сигурно много народ ще им завиди, след като прочетат, че и в днешно време има хора, които си топлят къщите от по 90-100 квадрата в най-големите студове на отворени прозорци, а вътре ходят по потници, за суми от порядъка на 100-120 лева. За притеснение си е, скъпи съграждани, ако евтинкото парно спре, но както останалите жители на Гълъбово и цяла България сме преживели да си плащаме реалните сметки за отопление, ще трябва да го преживеете и вие!

И това не го казвам от яд, защото никога не съм ползвала услугите на Брикел, а защото така трябва да бъде. И защото през последните години се случиха няколко фатални инцидента на територията на централата, за които в обществото почти нищо не се чу. Но аз познавах някои от тези момчета, които отидоха да изработят честно хляба за семейството си, а оставиха децата си сираци.

Морално остаряла, опасна, екочудовищна инсталация, която трябва да спре, защото от нея почти нищо не зависи – нито сигурността на родината, нито благосъстоянието на хората. От работата й зависят единствено здравето и живота на хората.

*Препечатваме коментара на Весела Георгиева, публикан във Facebook, с нейно съгласие. Заглавието е на OFFNews.