Тъжната изтрита плоча на дясното обединение

Провокиран от статус на уважавания от мен Владо Йончев , в който съм „тагнат“ и съм назначен за адресат от името на ГЕРБ, реших да напиша настоящия подробен отговор – и заради самия Владо, и заради читателите на OFFNews, и заради темата по която до момента /съвсем умишлено/ не съм се изказвал или взимал страна – новия политически проект на Христо Иванов – „Да, България“ и поредното ребрандиране на самотното ДСБ, наречено „Нова Република“.

Като за начало – последното, за което Христо Иванов трябва да бъде „черпен“ /цитирам статуса/ е спирането на отлива на гласове от ГЕРБ. Като тук не подценявам „Да, България“, а просто не намирам нищо общо между профила на този политически проект и профила на избирателите на ГЕРБ. Доколкото самият Христо е човек със „single issue“ кауза в политиката, в ръководните органи на „Да, България“ има хора с осъзната и неприкрита лява политическа ориентация като Христо Христев и Георги Илиев, и мнозинство от либерални активисти, чиито политически виждания са противоположни на електората на ГЕРБ по множество теми – отношение към бежанската криза, отношение към етнически и сексуално различните, отношение към баланса между сигурността и свободата, отношение към християнските ценности и традициите и много, много други. Тоест електората на ГЕРБ не е потенциален електорат на „Да, България“ поради много причини, и доколкото отлив от ГЕРБ изобщо има, той категорично не би бил в посока на тази партия.

Това за което Христо Иванов трябва да бъде „черпен“ /цитирам статуса/ и вкарването на темата правосъдие и правораздаване като основополагаща за българското общество, и борбата за това тази тема и реформата в съдебната система да бъдат системно налагани като приоритет за всяка следваща власт, независимо от свирепата и неподбираща средства съпротива от страна на едно капсулирана и самозабравила се съдебно-административна върхушка. В този смисъл и по линия на тази “single issuе” кауза лично за мен „Да, България“ са съмишленици, и не виждам смисъл от конфронтация и влизане в тона на притеснените от появята й автентично десни /бивши/ политици. Доколкото тяхното притеснение е продиктувано единствено от загрижеността за депутатските кресла и служебните автомобили, го намирам за изключително нелепо и обидно за /малцината останали/ тъмносини избиратели.

В името на смислената кауза ще се въздържа и от навлизане в подробности за политическата ориентация на „Да, България“, нескритото бизнес лоби зад партията и яростната медийна пропаганда в нейна полза от довчерашни болестни фенове на Радан Кънев. Завоя си остава за тяхна сметка.

Очертаващото се социалистическо управление е доста странна теория, непочиваща на нито един факт. Да, обицата със загубата на президентските избори си остава, и всяко напомняне „ама нали видяхте Радев как би“ трудно би срещнало оборим аргумент преди изборите, ако останем в полето на прогнозите и предвижданията.

Само че: ГЕРБ излиза от управлението като първа политическа сила, а Бойко Борисов е пръв по одобрение от политическите лидери. Това не само е прецедент в новата история на България, а е меко казано добра позиция за атакуване на /сигурния според мен/ трети управленски мандат. В следващите два месеца ГЕРБ ще е в опозиция, няма да понася ежедневни удари и негативи, а всяка грешка, а такива със сигурност ще има, на служебното правителство ще се пише на сметката на БСП и Корнелия Нинова. Неслучайно президента Радев се опита да върне жеста за изборите максимално дистанцирайки се от БСП в състава на служебното правителство, но с това нищо не се променя – грешките ще са за сметка на социалистите.

Освен това тези избори не са мажоритарни. На тях няма да имаме чаровен героизиран летец срещу обявена в сопледния момент нехаризматична жена от статуквото. Напротив – ще имаме жена от статуквото с много въпросителни в биографията си /Фронтиер, Шарланджиева, Техноекспорт, Решетников/ срещу харизматичен лидер, показал че изпълнява обещанията си.
С две думи – да няма отлив от ГЕРБ си зависи само и единствено от ГЕРБ и в никакъв случай от Христо Иванов и „Да, България“, и да говорим за сигурно следващо социалистическо управление е политическа нелепица към днешна дата.

Мнение, подкрепено от изложените /а това далеч не са всички/ обективни предпоставки.

А това че не стана дума за ДСБ и Нова Република в целия текст никак не е случайно. Просто вече с нищо не го заслужават.