Въздушните линейки: проблеми със системата и с интеграцията

Системата на Спешната помощ у нас няма готовност за въвеждането на медицински хеликоптери. Интегрирането на въздушната помощ трябва "сериозно да се обмисли", както информационно, така и технически.

Такъв е изводът от анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклада "Спешната помощ и планът за възстановяване - инструментаруим, инвестиции, интеграция".

Министерството на здравеопазването обяви обществена поръчка за закупуването на 6 медицински хеликоптера през юли 2022 г. Очаква се те да бъдат доставени до 30 април 2026 г., като първият от тях ще бъде получен до 1 декември 2023 г.

Покупката е част от проекта "Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“, включен в Плана за възстановяване и устойчивост. Общата прогнозна стойност на обществената поръчка е 162 711 735,86 лева с ДДС. 

Другият проект, който касае интеграцията на въздушната спешна помощ у нас е „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“. Според авторите на доклада и двата проекта са "сравнително добре мотивирани и описани", но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в системата на спешната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на „по-евтината“ услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план, посочват от ИПИ.

До момента у нас няма никакъв опит в предоставянето на спешна помощ по въздух, ако изключим няколко изолирани случа - основно за транспортиране на органи по донорски програми.

Какво предвижда проектът за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха?

Целта на този проект е да създаде система за предоставяне на модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения „златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост, от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства.

Очакваният резултат е намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ.

Според доклада на ИПИ този проект предвижда придобиване на 5 хеликоптера, които ще функционират в 6 оперативни бази – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Ямбол.

Организацията ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Хеликоптерна спешна медицинска служба” (ИА „ХСМС”), пряко подчинена на министъра на здравеопазването. Всеки хеликоптер ще бъде оборудван с животоспасяваща и животоподдържаща апаратура на борда, способстваща поддържане на жизнените показатели както при оказването на спешната помощ, така и по време на транспортирането.

Пет от оперативните бази са способни да оперират в светлата част на деня, а шестата – денем и нощем. След придобиването на необходимата подготовка на летателните екипажи, базите които ще оперират денем и нощем ще бъдат две (една в северната и една в южната част на България). В екипажите се включват летец, който е и командир на екипажа, втори пилот, лекар, парамедик или медицинска сестра.

При какви случаи ще се оказва спешна медицинска помощ по въздуха?

Според проекта, това ще се случва при следните обстоятелства: 

 - когато предполагаемото време за транспортиране на пациент под риск от мястото на инцидента до лечебно заведение е по-малко от необходимото време при използване на друго средство за транспортиране;

- когато съществуват предпоставки, правещи невъзможно използването или създаващи риск
от значително забавяне на друго средство за транспортиране;

- при наличие на значителен брой пострадали в резултат на пътен инцидент или промишлени аварии и невъзможност за справяне с други разполагаеми ресурси за предоставяне на СМП.

Посочени са и конкретни състояния: изпадане в безсъзнание; инфаркти; хипертонична криза; мозъчен удар; гръбначна травма с показания за параплегия; полиорганни травми; травма на главата изискваща незабавна нервнохирургична намеса; гръдна или коремна травма; изгаряния от втора и трета степен, изгаряне на дихателните пътища; фрактури и тежки наранявания на таза; хипотермия.

Хеликоптерите ще се използват и при пътнотранспортни произшествия, експлозии, пожари и други ситуации, изискващи незабавна намеса на здравен екип.

Операциите за търсене и спасяване по дефиниция няма да се изпълняват от ХСМС, те са вменени за изпълнение от Военновъздушните сили на Република България. Дейностите по проекта, освен закупуване на хеликоптерите, включват и обучение на летателен, инженерно-технически и медицински състав. 

В изводите към доклада на института се посочва, че проектът е добре мотивиран, но липсват всякакви детайли по отношение на функциониране и интегриране в системата на спешната помощ на България в момента. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да администрира тази система, вероятно ще затормози допълнително постигането на желаните крайни резултати – по-бърз достъп до спешна помощ и намаляване на смъртността от спешни състояния, посочват от ИПИ.

Според авторите позитивен момент е включването на разходи за обучение на персонала.

Трябва сериозно да се обмисли по какъв начин ще се интегрира системата за въздушен транспорт с тази на наземен – както информационно, така и технически. Разположението на площадките, вземането на решение коя система ще се използва, а дори и диспечерското обслужване следва да бъде част от работещите системи в момента. Наличието на въздушен транспорт вероятно ще се отрази и в промяна в системата за наземно обслужване на спешната помощ, а този въпрос никъде не е засегнат, отчитат от института.

Проектът „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“

В анализа на този проект се посочва, че той е по-скоро "дигитален", отколкото здравен, но има пряко отношение към своевременното осъществяване на спешната помощ в България. по този проект се предвижда да бъде създадена нова единна комуникационно-информационна платформа, която да замени сега действащата.

Сред основните задачи е изграждане на центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112 – NG 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching – PS), осигуряване на широколентов обмен на информация в мрежата на Националната система 112 (НС 112) – видео, данни, глас и текст в реално време и надграждане на системите с нови и съвременни услуги.

С тези задачи са свързани и основните дейности по проекта – доставка на софтуер и заплащане на лицензи, създаване на единна комуникационна и мрежова инфраструктура, информационна инфраструктура, изграждане на работни станции, интеграция със сегашните информационни системи, поддръжка, както и обучение.

В проекта е включена и специфичната за здравната система дейност по изграждане и интеграция на медицински модул. Бенефициенти по проекта са министерство на вътрешните работи и министерство на здравеопазването, общият бюджет е 55 984 647 лв., показват данните в доклада.

Авторите му обаче отбелязват, че от посочените в проекта индикатори за въздействие не може да се прецени какъв ефект от изпълнението му се очакват да бъде постигнат, например върху времето за реакция, стабилността на връзката, удовлетвореността на потребителите и оттам – подобряване на качеството на спешната помощ.

Изводите на екипа, изготвил доклада, отново подчертават необходимостта от яснота какво точно се очаква да се подобри в предоставянето на здравните услуги, как ще допринесе проектът към развитие на здравната система и какъв ще е крайният ефект за обществото.