Натовареността на Спешна помощ през пандемията не се е повишила съществено, но системата е ангажирана с несвойствени дейности като вземане на кръвни проби и превоз на трупове. Въпреки повишените заплати, отливът на специалисти от системата продължава.
Това показва анализ за състоянието на сектора на Института за пазарна икономика (ИПИ) за периода 2017-2021 г., по данни предоставени от Министерството на здравеопазването.
Авторите констатират редица дисбаланси в системата, свързани както с обективни географски обстоятелства, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа – намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик.
Данните показват относителна стабилност на Спешната помощ, при постоянен ръст на разходите за заплати и слабо намаляване на натовареността, и на персонала, зает в нея.
Данни: Институт за пазарна икономика
Ръстът на разходите за възнаграждения обаче не е придружен от нарастване на персонала – напротив, заетите в спешната помощ постоянно намаляват за периода 2017 – 2021 г., като за периода системата е загубила над 270 служители.
Данни: Институт за пазарна икономика
Липсват ясно изразени индикатори, които да говорят за криза, като това ясно си личи покрай обслужването на пандемията от COVID-19 през последните 2 години.
Данни: Институт за пазарна икономика
Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти показват сериозен спад на обслужените пациенти през 2019 г. (с над 30%) и слаб ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Нараства делът на необслужените повиквания, вероятно поради стесняване и изясняване на обхвата на услугите в спешната помощ, посочват от ИПИ.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста