В условия на COVID-19: Имунопрофилактиката е възстановена, за 2 месеца са обхванати 65% от децата

На 16.09.2020 г., сряда, се проведе уебинар за журналисти на тема „Актуални проблеми на ваксинопрофилактиката на заразните заболявания в България“. Организатор на събитието бе Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ).

„Ваксинопрофилактиката е един от съществените елементи в общественото здраве, призван да предпази населението от някои особено сериозни инфекции, които имат социално значимо въздействие върху здравето на всяка нация“, каза председателят на сдружението д-р Валери Цеков при откриването на събитието.

По повод пандемията от COVID-19 главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев коментира разпространението на невярна информация и последиците от нея. „България не е някакво изключение в световен мащаб. Проблемите, с които се сблъскваме под формата на лъжливи новини, слухове, на разнасяне на най-различна непроверена информация, започва да става проблем със световно значение, но като че ли в страните от Балканите и по-специално при нас, тя е определено голям проблем и започва да формира значителен брой хора, които трудно отсяват вярната от невярна информация, което пък води до много неприятни последици за общественото здраве“, каза доц. Кунчев.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АРФАРМ), заяви, че пандемията от COVID – 19 е нанесла сериозни щети, като част от тях са в областта на ваксинопрофилактиката. Така например в световен мащаб се докладва сериозно изоставане и намаляване на ваксинационното покритие. Денев отбеляза, че по отношение на ваксинопрофилактиката срещу грип е необходимо имунизациите да започнат колкото се може по-рано и да се удължат, както кампанията по ваксинирането, така и да се разшири и улесни начина, по който се поставят ваксините. По думите му трябва да се помисли и за имунизационно покритие сред учителите, здравните работници, медицинските специалисти и да не се фокусираме само върху хората над 65-годишна възраст. Във връзка с COVID той предложи да се обмисли и включването на пневмококова ваксина сред по-възрастни хора.

Д-р Кремена Пармакова, Дирекция „Здравен контрол“ към Министерството на здравеопазването, отчете, че действително вследствие на COVID-19 се отчита намаляване на броя на имунизираните деца, поради преустановяване на провеждането на задължителните имунизации в страната. По думите й обаче за периода, в който имунопрофилактиката е възстановена, в рамките на два месеца в страната са обхванати над 65% от децата, които са подлежали на такава. „Това е добра индикация, че сме тръгнали в правилната посока и че лекари и родители намират начин да общуват помежду си, да си създават реда и практиката, по която децата да могат наистина да достигат задължителните имунизации в страната“, каза д-р Пармакова. Тя припомни препоръките на Световната здравна организация по отношение на ваксинопрофилактиката в условия на COVID-19 и добави, че задължителните имунизации в България се извършват при спазване на противоепидемичните мерки – дезинфекция на ръце и повърхности, носене на лични предпазни средства и управление на отпадъците.

Доц. Ани Кеворкян, Медицински университет – Пловдив, отчете разпространението на COVID-19 в България като подчерта, че очакванията са в есенно-зимния сезон да регистрираме втора вълна на заболяемостта, което налага необходимостта да се придържаме към противоепидемичните мерки.

Д-р Клара Балджиева, председател на Националното сдружение на педиатри специалисти от извънболничната помощ (НСПСИП), се спря на съвременната профилактика на варицелата. Тя обясни, че заболяването е глобално разпространено и при отсъствие на имунизационна програма засяга почти всеки човек до средата на живота му, разпространява се най-вече сред децата, а бременните жени без имунитет са с повишен риск от заразяване и развитие на усложнения в плода или новороденото. Д-р Балджиева бе категорична, че варицелата е ваксино-предотвратимо заболяване и предпазва от развитие на леки, умерено тежки и тежки форми на инфекцията и от възобновяване на заболяването в по-късна възраст под формата на херпес зостер. За да има ефект върху разпространението на варицелата и заболяемостта, най-малкото необходимо ваксинално покритие е 80%, което означава включване в задължителния имунизационен календар.

Д-р Валери Цеков, разясни обхвата на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката срещу сезонен грип 2019-2022 г. Той подчерта, че грипът е потенциално тежко инфекциозно заболяване, което причинява сериозна заболяемост и смъртност. Данните сочат, че всяка година се регистрират около 1 млрд. случаи, от които тежките са между 3 и 5 млн., а от 290 000 до 650 000 души умират от свързани с грип респираторни заболявания всяка година. „Годишната противогрипна ваксинация е най-ефективният начин за предпазване от грип и неговите усложнения. Смята се, че противогрипната ваксинация предотвратява всяка година в Европа до 65 600 хоспитализации и 37 200 смъртни случая“, каза д-р Цеков и добави, че СЗО и Европейският съвет препоръчват 75% ваксинационен обхват при възрастни и всички рискови групи.

Целите на програмата са за повишаване на имунизационния обхват - от 10% (2019 г.) до 25% (2022г.) при възрастните над 65 г., да се осигури лесен достъп до ваксини и информация. По думите му основното предизвикателство пред страната ни е всяка година да успява да се снабдява с необходимото количество ваксини. Д-р Цеков съобщи, че за сезон 2020 – 2021 е планирано доставяне на 180 000 дози при 120 000 през миналата година. Основното предизвикателство пред държавите в условията на COVID-19 е да получат навреме ваксините срещу грип и те да са в достатъчно количество. По думите му през този сезон вероятно ваксините няма да са достатъчно, тъй като именно пандемията е показала важността на имунизацията и търсенето от страна на гражданите е голямо.

Д-р Цеков отчете и успешното развитие на Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България. За това свидетелства имунизационният обхват. През 2019 г. със завършена имунизационна схема са били 22 252 новородени (35,74% от всички подлежащи на имунизация), а през първото полугодие на 2020 г. поставените дози са 23 332 и със завършена имунизационна схема са 11 187 новородени. По думите на д-р Цеков, предвид характерната сезонност на ротавирусната инфекция, през оставащите месеци до края на годината се очаква активно търсене на ваксината.

Доц. д-р Андрей Галев, д.м, началник на Научно-приложен център по военна епидемиология и хигиена – Военно медицинска академия – София и председател на Българското сдружение по превантивна медицина, отчете изпълнението на Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка. Данните сочат, че HPV вирусът е най-често предаваната сексуална инфекция, която засяга над 240 млн. жени по света. В България ракът на маточната шийка е причина номер едно за смърт поради рак при жените между 15 г. и 44 г. Доц. Галев припомни, че от 2006 г. ракът на маточната шийка и други HPV лезии са ваксино предотвратими. Той представи данни от Австралия, където след въвеждането на ваксината честотата на HPV спада значително от 22,7% през 2005 г. сред жените между 18 и 24 г. и 11,8% (25-35 г.) до 1,5% и 1,1% през 2015 г. Освен това страната отчита и намаление на високостепенните цервикални лезии с 46% за първите 4 години от въвеждането на програмата при жените до 20 г.

Доц. Галев допълни, че до 2030 г. всички държави в Европа трябва да са въвели ефективни стратегии за елиминиране на ракът, свързан с HPV и да е осигурено ваксинационно покритие от най-малко 90% и за двата пола. От СЗО предлагат към програмата да се включат задължителен скрининг за HPV с обхват поне 70% от жените и своевременен достъп до ефикасно лечение на HPV лезии и рак за най-малко 90% от диагностицираните.

Следете новините ни в GoogleNews