С 30% трябва да се намали предотвратимата смъртност до 2030 година, тъй като по този показател България оглавява негативната статистика на Европейския съюз, предвижда Националния план за сърдечносъдово здраве.

Това заяви доц. д-р Васил Трайков - председател на Дружество на кардиолозите в България (ДКБ) в рамките на VI Национален конгрес на Български лекарски съюз с международно участие на тема „Политики в здравеопазването”. Той и проф. д-р Иван Груев, научен секретар на ДКБ, взеха участие в специална сесия в рамките на конгреса на тема „Профилактика на сърдечносъдови заболявания“.

Председателят на ДКБ доц. Васил Трайков представи хронологията на създаване на плана, докъде са стигнали и как ще предстои да бъде въведен и в България. Той разказа, че началото е положено през юни 2020 г. от Европейското дружество по кардиология, което създава документ с насоките, в които трябва да работим и в резултат е учредена структура, обединяваща заинтересованите страни в Алианс за сърдечно-съдово здраве.

„Ще се стремим през застъпничество за националния ни план да фокусираме общественото и инстуционалното внимание към сърдечносъдовите заболявания, за да не допускаме възникването на болестност, както и да подобрим качеството на живота на болните“, заяви председателят на ДКБ.

Доц. Васил Трайков обърна внимание на целите на българския план за сърдечносъдово здраве, сред които са превенцията на заболяванията с водеща роля в Националната здравна стратегия, установяване на водещата роля в процеса на дигиталните технологии и иновации, осигуряване на ранна терапия в условията на персонализирана и висококачествена медицина, ранна рехабилитация с оглед постигане на максимална социализация на пациентите, като и въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.

Научният секретар на ДКБ проф. Иван Груев обърна внимание на значението на превенцията и рехабилитацията на сърдечно съдовите заболявания в България.

„Превенцията е основният фактор, на който се базира удължаването на продължителността на живота.”, заяви проф. Груев и акцентира върху поведенческите рискови фактори, а именно нездравословното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето и консумацията на алкохол.

Той бе категоричен, че рехабилитацията е в основата на Европейския план с ясно разписани препоръки, които следва да приложим адаптирани в България.