Около 40% от пациентите със сенна хрема правят и астма, съобщи по bTV доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по алергология в Александровска болница.

„Това е най-честата хронична болест в детска възраст, която създава особено големи проблеми в училище. Този сезон беше доста агресивен и много от пациентите получиха пристъпи за първи път“, допълни тя.

Оплакванията може да започнат още от ранна детска възраст. Пикът на сенната хрема обикновено е тийнейджърската възраст. По данни във Великобритания около 50% от децата вече са със сенна хрема.

Доц. Мария Стаевска уточни, че не е невъзможно на 30 или 40-годишна възраст човек да отключи сенна хрема.

Вече веднъж развита, астмата се контролира с медикаменти. Доц. Стаевска посъветва бременните и майките с малки деца да не пушат, защото това увеличава шанса децата им да станат хронични астматици. Тогава лечението е хронично.

„Това е другият проблем. Все още астмата убива, въпреки че грижата за астматиците е много по-добра в съвременната медицина. Има лечение, но пациентите не го ползват. Инхалаторните кортикостероиди не са най- лошото нещо, което може да се случи на човек. Помпите са, за да не се взимат орални кортикостероиди. Направени са така, че да влиза много малко лекарство, което само потиска възпалението, без да пречи на човека“, обясни още алергологът.

Доц. Стаевска посочи, че сега е дървесният сезон, а в края на май е пикът на тревния. В България най-много пациенти имат алергии към треви.

„Хубаво е тези хора да избягват да се движат в паркове в пика на цъфтежите. Когато се прибират вкъщи, да измиват ръцете си. Носенето на маска също до голяма степен предпазва. В пика на полените е хубаво жилището да се проветрява сутрин и вечер, а не през деня“, посъветва тя.

Алергологът отбеляза още, че хроничните неинфекциозни болести в съвременния свят се увеличават все повече – автоимунните, алергичните, туморите, затлъстяването, сърдечносъдовите, аутизмът и др.

„За всички тях се смята, че има проблем с тази увеличена пропускливост на нашия контакт с околния свят. Замърсяването на околната среда, пакетирането на различни продукти с консерванти и оцветители. Всичко това до голяма степен увеличава пропускливостта на нашата бариера и започват да навлизат тези фактори от околната среда. Променят нашия микробиом, а оттам и взаимоотношенията с имунната система“, обясни доц. Стаевска.

Ако не се вземат спешни мерки, най-вероятно това ще продължи, предупреди тя.

По официална статистика на СЗО повече от 300 млн. души по света страдат от астма. Проучване, направено през 1997 г. в България, показва, че около 9% от населението има астма.