КС поряза решението на предишния парламент за Съвета за мир на Тръмп

Конституционният съд единодушно обяви в разез с основния закон решението да се задължи правителството да внесе в парламента за ратификация присъединяването на страната ни към  Съвета за мир. Той бе инициатива на американския президент Доналд Тръмп.

Делото бе образувано по искане на Министерския съвет, а докладчик по него е съдия Галина Тонева. 

КС се мотивира, че съобразно принципа за разделение на властите парламентът не може чрез свои решения да навлиза в компетентността на други държавни органи, нито да се намесва неограничено във всяка сфера на държавното управление. Съдът напомня, че не се е отклонил от тази позиция. И посочва, че с оспореното решение НС излиза извън пределите на собствената си компетентност, като възлага на правителството и на министъра на външните работи да изпълнят дейности и да приемат актове, които не произтичат от Конституцията и Закона за международните договори на Република България.

"Парламентът осъществява недопустима от гледна точка на Основния закон намеса в правомощията на Министерския съвет дали и кога да инициира пред Народното събрание процедура за ратификация на международен договор. Правомощието на законодателя да ратифицира международни договори не го овластява чрез своите решения да задължава Министерския съвет да внесе законопроект за ратификация", изтъкват конституционните съдии.

Същият извод се отнася и за частта от оспореното решение, с която се възлага на министъра на външните работи да обнародва в Държавен вестник закона за ратификация в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила, тъй като по Конституция единствено държавният глава има правомощието да обнародва законите, с изключение на тези за изменение и допълнение на Конституцията.

Конституционният съд посочва, че оспореното решение на Народното събрание е в противоречие с принципа на разделение на властите, защото нарушава конституционния баланс между законодателната и изпълнителната власт. Наред с това то нарушава и правната сигурност като формален елемент на принципа на правовата държава, тъй като възлага на органи на изпълнителната власт дейности и издаване на актове без законово основание.