Окръжният съд в Добрич осъди прокуратурата да заплати на двама души по 12 000 лв. за бавно правосъдие по дело за Възродителния процес, образувано през 1991 г. 

Двете производства са образувани по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като пострадали и като наследници на един от пряко заегнатите. Техният баща бил въдворен по политически причини в "Белене" от края на февруари 1985 г. до средата на април 1986 г., а след това принудително изселен в Роман за 3 г.

След завръщането в дома си в Толбухин (днешен Добрич) бил поставен под постоянно наблюдение. През май 1989 г. бил принуден да се изсели в Турция. Бил е лишен и от възможност да упражнява учителската си професия още от края на 1984 г.

С решение на Народното събрание от 1 юни 1990 г. е била обявена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на следващата година било образувано дело. В хода на разследването баща им починал и правата му на пострадало лице преминали върху дъщерите му като негови наследници.

Двете жени подробно са описали в исковите си молби изпитанията, на които са били подложени по време на принудителната промяна на имената, страданията от задържането на техния баща, както и от изселването на семейството им в Турция.

Прокуратурата оспорва допустимостта и основателността на исковете, като изтъква фактическата и правна сложност на делото, броя на пострадалите, повечето намиращи е извън страната, чието процесуално поведение също било допринесло за забавяне на производството, задължителните по закон множество процесуални действия, включително изготвяне на молби за правна помощ до властите в Турция, изпълнение на задължителни указания на съда след връщане на делото.

Окръжният съд обаче намира, че предявените искове, основани на твърдения за прекомерна продължителност на разследването, са доказани. Съдът посочва, че продължителността на наказателното производство надхвърля многократно установените в НПК срокове, а фактическата и правната сложност на делото не може да оправдае продължилото повече от 30 г. досъдебно производство. Заради това е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Съдът приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо тях репресии. Съдът посочва още, че изобщо не може да се приеме, че действията на ищците са довели до забавянето на производството.

И двата съдебни състава определят парично обезщетение за пострадалите от 12 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022 г., до окончателното изплащане на сумата. 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Апелативен съд.