"Не можете да си представите колко ужасни бяха условията." – това разказват пред Би Би Си украинците от Мариупол Олена и Олександър, които са от малкото успели да избягат от руски филтрационен лагер преди да ги откарат в Русия. Цивилни украинци, основно жени и деца масово се отвеждат в Русия, в т. ч. и далеч от местоживеенето им, в района на Далечния Изток.

Мариупол е ефективно изолиран от света и информацията за случващото се вътре е трудно да бъде потвърдена от независимо източници. Олена и Олександър обаче разказват смаразяващи истории за живота в т. н. филтрационни лагери, създадени извън Мариупол като преходна станция преди да бъдат евакуирани. 

Двойката от Мариупол се озовала в лагер при опит да напуснат града. Излезли от дома си и отишли в пункт за евакуация, но оттам ги взели и ги закарали в руски бежански център в бивше училище в село Николске, есверозападно от Мариупол.

„Беше като истински концентрационен лагер“, казва 49-годишният Олександър. От него и Олена са взети пръстови отпечатъци, снимани са от всички страни и са разпитвани в продължение на няколко часа от руски служители по сигурността – „като в затвор“, казва мъжът. Двамата се притеснявали, че руснаците ще им проверяват телефоните, затова изчистили всички снимки, свързани с Украйна, включително на дъщеря си пред украинското знаме.

Тревогите им са били основателни. По време на разпита руските служители по сигурността са разгледали снимки, хронология на телефонните разговори и телефонни номера на техните устройства за връзки с журналисти или правителствени и военни служители.

„Ако човек бъде заподозрян, че е „украински нацист“, тогава го отвеждат в Донецк за по-нататъшно разследване или за да го убият“, казва Олександър, въпреки че от Би Би Си признават, че не са успели да потвърдят думите му. "Беше много опасно и рисковано. Всяко малко съмнение, всяка малка съпротива - и могат да ви отведат в мазетата за разпит и изтезание. Всички се страхуваха да не бъдат откарани в Донецк."

Олена и Олександър в крайна сметка били освободени и вкарани в списъка за евакуация. Казали им, че имат разрешение да тръгнат със 148-ми евакуационен автобус. Но минала седмица, а едва 20 автобуса напуснали лагера. За сметка на това имало много автобуси, извозващи украинци към Русия. Властите се опитали да качат мъжът и жената на автобус за Изток, но двамата отказали. Накрая се принудили да търсят помощта на частни шофьори, за които пък се притеснявали, че може да са руснаци или техни колаборанти. „Нямахме избор – или да бъдем депортирани насилствено в Русия, или да рискуваме с тези частни шофьори“, казва Олена.

Намерили шофьор, който през поля, черни пътища и тесни пътеки зад всички КПП-та ги превел от филтрационния лагер до окупирания от руснаците Бердянск. После три дни търсили друг шофьор, готов на всякакъв риск да ги прехвърли на контролирана от Украйна територия. За да се случи това, шофьорът трябвало да избегне цели 12 контролно-пропускателни пункта и да ги достави в Запорожие. „От лагерите за филтриране можете да избягате само с тези рискови местни частни шофьори“, казва Олександър. „За щастие сред тях има добри хора.“