Жена стои, изглеждаща замаяна и изгубена. Тя е майка, но майка, която е загубила двете си дъщери и не може да приеме това, което се случва.

Оставила дъщерите си в къщата на дядо им за една нощ - решение, за което горчиво съжалява. Момичетата обичали дядо си, неговите истории и беззъбия му смях. Тримата често се карали закачливо. Сега всички са мъртви.

Ал-Джазира разказва една от многото истории на заличени домове и семейства след опустошителното земетресение в Мароко. Магнитудът бе 6,8, а епицентърът на труса - на дълбочина 27 км.

Шокът се повторя по лицата на всички селяни, които си лягат в петък само за да бъдат събудени от трусове, които заличават селото им от картата.

Тензирт е на около 80 км южно от Маракеш в скалистите Атласки планини, сгушен сред стръмните завои и сухата долина. Едва ли някой обръща внимание на Тензирт, защото е трудно да се стигне до него.

Селото е разположено на остър завой на пътя от Марига – и е толкова малко, че лесно може да се пропусне.

Редица селяни, които са се преместили в Маракеш и други марокански градове в търсене на работа, са се върнали, за да проверят семействата си, много от тях чакат по пътищата с надеждата някой да ги закара.

Няма обществен транспорт до и от Тензирт - само един човек, който притежава камион и превозва всички наоколо. Той осигурява нуждите на селото и води хора, нуждаещи се от медицински или пренатални грижи, на лекар.

Сега мъжът транспортира ранени хора, включително жена, която е родила една сутрин, до болници в Маракеш.

Животът в Тензирт е труден и много млади хора намират изолацията и липсата на бъдещи възможности за разочароващи, което ги подтиква да мигрират в търсене на бъдеще.

"Тензирт беше. Вече няма такова нещо", проплаква селянин на име Мохамед.

Мохамед казва, че в селото има около 600 души, живеещи в 110 къщи, повечето построени от кал и камък.

Досега 22 жители са загинали при земетресението, докато 24 души са ранени или с влошено състояние от забавянето на транспортирането им в болниците в Маракеш, след като са извадени от развалините от селяни, използвайки каквото намерят, за да копаят.

Повечето от тези къщи са превърнати в руини след опустошителното земетресение.

Купища развалини бележат семеен дом, в който оцелява само 15-годишно момче, сега само след земетресението, друга купчина маркира мястото, където са загинали двама души. Всяка купчина е история.

Вижда се хладилник, покрит с кал и разбитата кола на човек, който е бил там, за да закара приятел до селото.

Оцелелите спят на открито, нощните температури рязко падат, въпреки че все още е лято.

"Снощи почти умряхме от студ. Дадохме одеялата, които успяхме да спасим от развалините, на жени и деца, докато мъжете се мъчеха до сутринта", каза мъж на име Абд ал-Рахман.

"Най-много ни боли плачът на децата, защото им е толкова студено през нощта. Ние също плачем от студа, но това е тих писък", продължава той.

Жителите на селото са недоволни колко време отнема помощта да стигне до тях. До неделя вечерта само един правителствен служител е отишъл на място. 

Междувременно броят на жертвите от земетресението продължава да расте. До момента се знае за 2946 загинали и най-малко 5600 ранени. Най-голям брой жертви са регистрирани в провинциите Ал Хауз (1684) и Тарудант (980)