Известният руски икономист и социолог, директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество Владислав Иноземцев публикува в изданието RIDLE проучване за цената на човешкия живот в Русия в условията на войната в Украйна, като фактор за стабилизиране на икономиката.

Публикуваме основните тезиси на Иноземцев със съкращения.

В края на първата година от пълномащабната война в Украйна в средите на руските интелектуалци изкристализира разбирането, че властите активно експлоатират темата за смъртта като нещо възвишено и пречистващо. Крилата фраза на Путин „Те ще пукнат, а ние ще отидем в рая“ може да се възприеме като тъпа шега. Но разсъжданията, че гибелта на бойното поле е висша ценност и придава нова стойност на живота, говори за това, че идеологически Русия на Путин гради нов култ.

Кремъл започна войната с Украйна с обещания, че „специалната военна операция“ ще се води със силите на контрактна, професионална армия. Попадналите „случайно“ на фронта срочнослужещи бяха върнати вкъщи. Но скоро в резултат на огромните загуби в личен състав, властите разрешиха в частната военна компания „Вагнер“ да бъдат наемани затворници, а след това беше обявена мобилизация.

Предположенията, че в следващите месеци тази „частична мобилизация“ ще бъде последвана от всеобща не се оправдаха. А военните започнаха да твърдят, че „кадровия глад в армията е преодолян“.

Как това стана възможно, особено предвид продължаващите сериозни загуби в личен състав, вероятно се дължи на странната взаимовръзка между „култа към смъртта“ и „култа на парите“.

Ако бъдат оценени първите мерки за стимулиране на набора в армията, които властите предприеха още през 2022 г. трябва да се отбележи, че контрактната армия, която нахлу в Украйна в края на февруари, и тази която се формира към края на година – бяха две различни армии.

Военнослужещите по договор „образец 2019 г.“ в мнозинството си вече имаха опит във военната служба и получаваха парично бруто възнаграждение в рамките на 38 000 – 42 000 рубли месечно. Като се има предвид, че средната заплата в Русия по това време възлизаше на 47 500 рубли, Министерството на отбраната по такъв начин получаваше обучени военнослужещи за малко средства. Разбира се трябва да се отчита, че постъпилите в армията по договор имаха пълна издръжка и не трябваше да изразходват средства за всекидневни нужди.

В случай на смърт на военнослужещ, неговите близки получаваха компенсация от 3 милиона рубли.

Условията за кадроваците от края на 2022 г. вече са напълно различни - паричното възнаграждение не може да бъде по-ниско от 195 000 рубли – три пъти над официалната средна работна заплата. А в случай на гибел, само „президентската“ компенсация беше повишена на 5 милиона рубли. При това в армията започнаха да набират по договор и хора, които нямат никаква военна подготовка и опит.

С други думи цената на военнослужещите нарасна в пъти, а техните професионални качества се понижиха в трудно оценима пропорция.

От друга страна, преди войната срещу Украйна в армията ясно се разграничаваха два контингента, по договор и наборен. От 2020 г. отслужващите редовната си военна служба получаваха месечно 2086 рубли, а тези по договор – десетократно повече.

След агресията срещу Украйна обстановката в действащата армия се промени. Понастоящем призованите в рамките на мобилизационните мероприятия се изравниха в заплащането с тези служещи по договор и за тях са валидни не само същите месечни възнаграждения, но и съответните плащания и компенсации при раняване или смърт. А едновременно с това именно „щедростта“ по отношение на мобилизираните подтикна властите през октомври-ноември 2022 г. да повишат и доходите на „по-стария контингент“ кадроваци.

Така днес смъртта в Русия е не само почетна съдба, но и изгоден начин за разходване на собствения си живот. А отговорът на въпроса доколко това е привлекателно може да се окаже доста неочакван.

При хипотетичен случай на мобилизиран, който воюва в Украйна пет месеца и умре, особеният смисъл на цената на неговия живот се изразява във внушителни парични плащания.

Мобилизираният сега има месечна заплата от 195 000 до 200 000 рубли, тоест за пет месеца служба той би получил 1 милион рубли. Освен това при гибел се полагат 5 милиона еднократна компенсация „от президента“. Освен това неговите близки трябва да получат военната му застраховка при смърт, която в момента не може да бъде по-ниска от 2.968 милиона рубли. Към тези суми се добавя и редовната компенсация при гибел на военнослужещ, когато той участва в бойни действия – 4.698 милиона рубли. А регионалните власти също изплащат в такива случаи собствени компенсации, които са най-малко 1 милион рубли, но могат да достигнат и до 3 милиона рубли.

Даже при минимални равнища на тези плащания, съгласно действащите закони и нормативни актове роднините на загинал военнослужещ по договор воювал преди това пет месеца в Украйна би следвало да получат около 14.8 милиона рубли (при актуалния курс на рублата в момента това прави около 149 000 евро).

Но това не е всичко - децата могат да претендират за месечна издръжка в рамките на 2800 рубли, а вдовицата – за военна пенсия от 21 400 рубли месечно.

Към тези приходи се добавят и 60 процентна компенсация на комуналните разходи, безплатен превоз в градския транспорт и др.

Ако бъде разгледана алтернативата – в случай, че Путин не беше решил да „денацифира“ братска Украйна, средностатистическият мъж от мнозинството от регионите в Русия, където средната заплата е 40 000 – 42 000 рубли месечно, би следвало да работи 31 години за да получи доход, който се равнява на разгледания по-горе.

Тоест, ако човек на възраст 30 – 35 години постъпи в армията, като мобилизиран или по договор и загине, то неговата смърт икономически е по-изгодна отколкото жизнената му перспектива, която предстои 31 години напред.

По такъв начин режимът на Путин не само героизира смъртта, но я прави и приемлива като рационален избор.

Посочените приходи от службата в армията, в това число компенсациите и различните видове привилегии се отнасят не само до служещите във Въоръжените сили, но и за състава на Руската гвардия и за наемниците в частните военни компании. С други думи, в Русия търговията с човешкия живот е поставена на конвейер и въпросът е само в това дали компенсацията на средната заплата за предстоящия трудов стаж се явява „равновесна“ на доходите и компенсациите от службата във войната в Украйна, или трябва да бъде повишена.

Условията в момента изглеждат привлекателни и защото в армията постъпват основно граждани от относително бедни райони, които получават ниски доходи, дори и спрямо местните критерии.

Властите се стремят да превърнат сегашната практика в норма чрез въвеждането на нови привилегии. Така например не само държавните плащания и компенсации, но и всяка друга финансова помощ за мобилизираните не се облагат с данък.

Парадоксално, но Кремъл разчита на позитивен икономически ефект от преминаването към високо платена по руските стандарти контрактна армия. При численост на мобилизираните и на военнослужещите по договор от около 400 000 – 450 000 души, тяхната минимална обща парична издръжка годишно възлиза на около 1 трилион рубли. Също такава сума представляват и общите компенсации и други видове плащания при случаите на раняване или смърт.

Тези средства са около 10% от разходната част на довоенния бюджет на Русия, а някои икономисти прогнозират не само, че се появява нова класа богати руснаци, но и че повишеното по такъв начин общо благоденствие ще стимулира потребителското търсене и в условията на санкции ще влияе стабилизиращо върху икономиката.

По такъв начин властите изграждат система, в която съхраняването на човешкият живот не се явява оптимален в икономически план личен избор. Съпътстващият този процес поврат в съзнанието ще се отрази на цялата социална сфера – от здравеопазването до пенсионната система. Обществото свиква с подобно измерение на смъртта и с новите възприятия за икономическата целесъобразност на човешкия живот.