Броят на столетниците в Италия достигна рекорд, в Ачароли живеят 300 над 100

На 1 януари 2025 г. в Италия живеят 23 548 столетници – рекорден брой в историята на страната. За година те са се увеличили с над две хиляди, а в сравнение с 2009 г. – повече от два пъти. Данните на Националния статистически институт ISTAT показват още нещо характерно: почти 83% от тях са жени.

Най-възрастният италианец днес е мъж от Базиликата – на 111 години, а най-възрастната жена, която живее в Кампания, се готви да отпразнува 115-ия си рожден ден. В страната има и 724 души над 105, както и 19 “суперстолетници” – хора, преминали прага на 110-те.

Тези числа носят и тревога: демографската криза в Италия се задълбочава. Все по-застаряващото население натоварва системата за здравеопазване и социално осигуряване, докато работещите намаляват. Но зад статистиката се крие и друг, по-поетичен въпрос – какво прави италианците толкова дълголетни?

Отговорът може би се крие в малкото селце Ачароли в Южна Италия. Още през 2016 г. международен екип учени от Калифорнийския университет в Сан Диего и италиански лекари започнаха изследване на неговите жители – от които около 300 души са на над 100 години, а една пета – дори над 110.

Кардиологът д-р Алън Мейзъл, един от участниците, описва мястото като парадокс:

„Не видях хора, които тичат, нито спортни зали, нито плувци. Мнозина пушат и не изглеждат обсебени от здравословен начин на живот.“

И все пак хората там живеят дълго и изглеждат щастливи. Изследователите предполагат, че причината се крие в комбинацията от гени, диета и манталитет.

Ачароли е крайбрежно селце, където всеки ден на трапезата има аншоа, зехтин, чаша вино и, най-интересното – розмарин, използван щедро във всяко ястие. Според учените тази билка забавя стареенето на клетките и предпазва мозъка от дегенерация.

Но може би истината е още по-проста – в ритъма на живота. В Ачароли хората се движат бавно, вечер се събират на чаша вино, говорят, смеят се. Няма бързане, няма стрес.

„В късния следобед всички са по терасите на ресторантите. Пият кафе, разговарят, живеят спокойно. Аз искам просто да седна до най-възрастния човек и да пия с него. Както казаха във „Когато Хари срещна Сали“ – ще поръчам каквото е поръчал той,“ – шегува се д-р Мейзъл.

Може би тайната на италианското дълголетие не е в броя калории, а в броя усмивки. В способността да се живее леко, но пълноценно – с музика, с вино, с приятелство. И в това Италия все още е ненадмината.

Следете новините ни в GoogleNews