Меркел: Минските споразумения дадоха време на Украйна да стане по-силна

Минските споразуменията от 2014 г. между Русия и Украйна бяха замразяване на конфликта, а не решение. Те дадоха "ценно време" на Украйна да укрепне. Това заяви бившият германски канцлер Ангела Меркел в интервю за Die Zeit, цитирано от Дойче веле.

"Споразуменията от Минск от 2014 г. бяха опит да се даде време на Украйна. Те използваха това време, за да станат по-силни, виждаме го днес. Украйна от 2014-2015 г. не е днешна Украйна", каза Меркел, като даде за пример боевете за Дебалцево в Донецка област през 2015 г.

"И много се съмнявам, че тогава страните от НАТО биха могли да направят толкова, колкото правят сега, за да помогнат на Украйна", добави бившият канцлер.

Меркел говори и решението за изграждане на Северен поток 2.

Запитана за стартирането на проекта "Северен поток 2", Меркел подчерта, че за одобрението му са кандидатствали компаниите, а не правителството.

"В крайна сметка за федералното правителство и за мен беше въпрос на решение дали да приемем нов закон като политически акт, с който изрично да откажем одобрението на "Северен поток 2", обясни Меркел.

Според нея такъв отказ, в съчетание с Минските споразумения, щял "опасно да влоши климата в отношенията с Русия".

"От друга страна, енергийната ни зависимост се появи заради по-малкото количество газ от Нидерландия и Обединеното кралство и ограничения добив в Норвегия", припомни бившият канцлер.

По онова време САЩ все още не бяха доставчик на втечнен природен газ и трябваше да купуват гориво от Катар и Саудитска Арабия на фона на намаляващото местно производство, което щеше "значително да влоши" конкурентното предимство на Германия, обясни Меркел.

"Днес, под натиска на войната, това е нещо, което подкрепям, но по онова време това щеше да бъде много по-трудно политическо решение", подчертава тя.

Реакцията на анексирането на Крим не беше достатъчно твърда

В интервюто Меркел признава, че глобалният отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г. не е бил достатъчно твърд. Като примери тя посочи изключването на Русия от Г-8, разполагането на войски на НАТО в Балтийско море и споразумението на членовете на алианса да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП.

"Но трябваше да реагираме по-бързо на руската агресия", заключи бившият канцлер. Запитана за евентуалния край на войната в Украйна, Ангела Меркел заяви, че тя може да приключи само на масата за преговори.

В Русия пропагандистите на ремима в Кремъл направо побесняха от думите на Меркел. Според Олга Скабаева, която е един от основните бойци на руския информационен фронт, в това интервю бившият канцлер на практика признава, че е излъгала руския президент Владимир Путин.

Следете новините ни в GoogleNews