Посланиците на страните членки в ЕС потвърдиха днес заключенията за разширяването на Съюза в Западните Балкани, като включиха в документа уточнение за "погрешната интерпретация на историята" и пълното име на Република Северна Македония, както настоява България, а не съкратения му вариант.

Това съобщават от Брюксел македонската редакция на Радио Свободна Европа и МИА - "Медийната информационна агенция", бивша "Македонска информационна агенция".

Заключенията за разширяването на ЕС обаче не отблокират преговорната рамка на Република Северна Македония, тъй като България и към момента е против приемането й.

Заключенията трябва да бъдат приети с писмена процедура през следващите дни. Вчера германското председателство на Съвета на ЕС предложи нов текст на документа, в който са включени част от българските искания.

Съветът припомня Преспанския договор между Република Северна Македония и Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Северна Македония и България и подчертава значението на продължаващото им прилагане. Тези две основни стъпки трябва да сложат окончателен край на всякакви претенции, основани на погрешна интерпретация на историята, пише в последната чернова на заключенията.

Според някои дипломати, цитирани от МИА, компромисът може да се тълкува и в полза на Северна Македония, защото въпросните изречения не са в параграфа, посветен на страната, а в преамбюла и по-конкретно в параграфа, в който се говори за регионалното помирение. Все пак обаче то се отнася пряко до Република Северна Македония.

Освен това е прието и настояването на България за използване на пълната форма на името на страната. В черновата се използва навсякъде пълното "Република Северна Македония", докато в по-ранни чернови се използваше "Северна Македония".