Алена Загреба е на 15 години, свири на укулеле и пее, обича да снима видеоклипове и мечтае да се занимава с кино. Войната в Украйна кара семейството ѝ да бяга вече два пъти. През 2014 г. момичето и родителите ѝ напускат Луганска област, а по-късно се установяват в Мариупол. След руската инвазия Алена решава да заснеме живота си в обсадения град. В седемминутен видеоклип тя показва две седмици от войната: счупени прозорци, изгоряла кола близо до болницата, пожар в близката къща, пожар в къщата на съседа, събиране на сняг, за да се разтопи за вода, готвене на огън, прекарване на нощта в коридора, после при приятели.

На 15 март бащата на Алена успява да се свърже по телефона с брата на момичето в Канада. Братът им разказал за организираната евакуация, но семейството не повярвало. Приятелите на родителите на Альона имали радио, откъдето отново чули за напускане на града - и отново не посмели да отидат. Когато на 16 март видели коли с надпис "Деца" и бели лентички, решили да опитат. Успели да стигнат до Днепър за девет часа, а през това време конвоят бил подложен на обстрел.

Сега момичето и семейството му са в чужбина. Там тя продължава да снима видеоклипове, но се колебае дали да сподели кадри от спокойния си живот. Тя свиква и с това, че не се събужда в четири часа сутринта - семейството е трябвало да живее в този режим под постоянния обстрел на врага.