Как спасиха 12-годишно момиче от години сексуално насилие благодарение на малък детайл в стаята ѝ

Американски криминалисти, специализирани в разследвания за "тъмната мрежа" (dark web), са успели да спасят 12-годишно момиче, жертва на години сексуално насилие, благодарение на малък детайл в стаята ѝ, разказва Би Би Си.

Специалистът по онлайн разследвания Грег Скуайър работи за елитна единица на Департамента за вътрешната сигурност на САЩ, която се опитва да идентифицира деца в материали със сексуално насилие. Той стигнал до задънена улица в усилията си да спаси малтретираното момиче, което екипът му бил кръстил Луси, пише Би Би Си.

Тревожни снимки на момичето се разпространявали в тъмната мрежа – криптираната част от интернет, достъпна само с помощта на специален софтуер, създаден да направи ползващите го виртуално неоткриваеми.

Дори при това ниво на секретност, насилникът на Луси се стараел да "заличава следите си", като изрязвал или променял всички отличителни белези, посочва Скуайър. Затова дълго било невъзможно да се разбере коя е Луси и къде се намира.

По време на разследването за него било особено тревожно, че Луси била на възрастта на собствената му дъщеря. Постоянно се появявали нови снимки, на които Луси била насилвана - вероятно в стаята си.

От кадрите, на които криминалистите можели да видят електрическите контакти в стаята, станало ясно, че момичето се намира в САЩ. Но повече от това - не откривали дълго.

Свързали се със социалната мрежа Facebook и помолили за помощ при претърсването на качени семейни снимки, за да видят дали Луси е на някоя от тях. Но от Facebook, въпреки че вече разполагали с технология за разпознаване на лица, заявили, че "нямат инструменти", с които да помогнат.

Затова Скуайър и колегите му анализирали всичко, което се виждало в стаята на Луси: завивките, дрехите ѝ, плюшените ѝ играчки. Търсели всеки елемент, който можел да им помогне.

Тогава постигнали малък пробив - диванът, видим на някои от снимките, се продавал само в конкретен регион, а не в цялата страна. "В този момент от разследването разглеждахме 29 щата в САЩ. Става дума за десетки хиляди адреси, а това е много, много трудна задача", казва Скуайър.

Екипът продължил да търси улики. Тогава осъзнали, че нещо обичайно като откритата тухлена стена в спалнята на Луси, може да им предостави ключова следа.

„Започнах да търся в Google тухли и намерих Асоциацията на тухларската промишленост. Жената, с която разговарях по телефона, беше страхотна. Тя попита: „С какво може да ви помогне тухлената промишленост?“, разказва Скуайър.

Тя предложила да сподели снимката с експерти по тухли от цялата страна. Отговорът бил почти незабавен. Един от хората, които се свързали с разследващите, бил Джон Харп,  който продавал тухли от 1981 г. насам.

"Забелязах, че тухлата беше с много розов оттенък и имаше леко покритие от въглен. Беше модулна тухла с размери 8 инча и квадратни ръбове. Когато я видях, разбрах веднага каква е", казва Харп. По думите му моделът на тухлата е „Flaming Alamo“.

"Нашата компания произвеждаше тази тухла от края на 60-те до средата на 80-те години и аз бях продал милиони тухли от този завод", посочва Джон Харп.

Първоначално Скуайър бил в екстаз, очаквайки, че от компанията ще имат достъп до дигитализиран списък с клиенти. Но Харп му съобщил, че записите за продажбите са просто „купчина бележки“, датиращи от преди десетилетия.

Все пак Харп разкрива ключова подробност за тухлите: „Тухлите са тежки. Толкова тежки, че не могат да се пренасят на далечни разстояния.“

Този детайл променил всичко. Разследващите се върнали към списъка с хора от региона, купили диван като този в стаята на Луси, и го ограничили до само онези клиенти, които живеели в радиус от 100 мили от фабриката за тухли на Харп в югозападната част на САЩ.

От този списък с 40 или 50 души било лесно да намерят и претърсят профилите им в социалните мрежи. Разследващите намерили снимка на Луси във Facebook с възрастен, който изглежда бил близък на момичето – вероятно роднина.

Така установили адреса на роднината и го използвали, за да открият всички други адреси, свързани с този човек, и всички хора, с които те някога са живели.

Това стеснило още повече търсенето на възможния адрес на Луси. Разследващите обаче не искали да обикалят къщите от врата на врата, за да разпитват. Сгрешат ли адреса - заподозреният щял да разбере, че е в полезрението на властите.

Затова Скуайър и колегите му започнали да изпращат снимки на въпросните къщи на Джон Харп, експерта по тухли.

Тухли от типа "Flaming Alamos" не се виждали отвън на нито една от къщите, защото имотите били облицовани с други материали. Въпреки това разследващите помолили Харп да прецени - като разгледа стила и екстериора им - дали тези къщи са били построени по времето, когато въпросният модел тухли са били в продажба.

„Правехме снимка на къщата или жилището, изпращахме я на Джон и питахме: „Възможно ли е тази къща да има такива тухли вътре?“, разказва Скуайър.

Накрая постигнали пробив. Намерили адрес, за който Харп смятал, че вероятно има стена от тухли "Flaming Alamo", и който бил в списъка с клиенти на дивана.

"Ограничихме кръга до този един адрес... и започнахме процеса на потвърждаване на това кой живее там чрез държавни регистри, шофьорски книжки... информация за училища“, казва Скуайър.

Така екипът установил, че в дома на Луси живеел приятелят на майка ѝ – осъден сексуален престъпник. В рамките на няколко часа местните агенти от Homeland Security арестували престъпника, който изнасилвал Луси в продължение на шест години. Впоследствие той бе осъден на повече от 70 години затвор.

Експертът по тухли Джон Харп бил изключително щастлив, когато разбрал, че Луси вече е в безопасност, особено предвид собствения му опит като дългогодишен приемен родител.

"В дома ни са живели над 150 различни деца. Осиновихме три. Така че през тези години в дома ни имаше много деца, които преди това са били малтретирани“, казва той.

Миналото лято Грег се срещнал за първи път с Луси, която сега вече е на 20 години.

Тя му казала, че способността ѝ да говори за преживяното е доказателство за подкрепата, която получава от околните. "Сега съм по-стабилна. Имам енергията да говоря с хората, което не бих могла да направя... дори преди няколко години."

Младото момиче разказало, че малко преди да се сложи край на сексуалното насилие срещу нея, тя се молила това да приключи. "Не искам да звучи като клише, но молитвата ми беше чута!", заявила Луси на Скуайър.

Той ѝ казал, че съжалява, че не е могъл някак да ѝ съобщи, че помощта е на път. „Искаше ми се да има телепатия, за да мога да кажа: „Слушай, идваме!".

Следете новините ни в GoogleNews