"Аз искам да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били от тези структури" - каза кандидат-кметът за София на ПП-ДБ Васил Терзиев по повод обвързаността с бившата Държавна сигурност на неговия баща и неговия дядо.

Темата стана централна във връзка с кандидатурата на Терзиев, след като бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев заяви, че дядото на Терзиев е дългогодишен началник на Трето управление на ДС, а баща му Александър Терзиев е бил офицер от Първо главно управление на ДС.

"Разбира се, очаквах тази тема да се повдигне. И това е причината още в началото, когато отворихме разговора с политическите партии, аз да им кажа: „Вижте, хора, това е част от моето минало. Със сигурност ще бъде използвано" - каза Терзиев, но увери: "Няма от какво да се срамувам".

"Познавам родителите си, знам на какво съм възпитаван като ценности. Знам, че те не са злоупотребили. Не са били герои на криминалния Преход. Не са били част от никакви икономически структури, не са се занимавали с политика, не са се занимавали с държавна администрация. Хора, които са били част от Прехода", обясни той.

Същевременно той е категоричен в отрицанието си на стореното от комунистическия режим:

"Разбирам темата. С годините, като си дете, нямаш много наблюдения над процесите, над това как е работил този режим, уроците по история са малко по-различни от това, което се е случило. С годините, колкото повече разбираш какво се е случило, започваш да задаваш въпроси, започваш да си даваш сметка колко много несправедливости е имало. Мен ме боли за това, което се е случило – как сме си унищожили голяма част от интелигенцията, как сме наказали деца без вина, как са разстреляни хора без съд и присъда. Това е много болна тема".

Изваждането на темата за бившата ДС на масата на разговорите покрай кандидатурата му той определя и като нещо положително:

"Донякъде се радвам, че моята кандидатура стана повод този разговор да бъде продължен.

За мен е по-важен другият въпрос: трябва да прочетем цялата страница, за да можем да завършим главата. Този разговор не се състоя. Постоянно се замита тази тема – за службите, за репресивния апарат. За да го решим, аз апелирам към нашите политици да направят отговорното нещо – да приемат закон за лустрацията. Нещо, което е направено в страните от Централна и Източна Европа през 90-те. Нещо, което дори румънците направиха през 2012 г. Ние сме 2023 г. и продължаваме да отваряме вратата избирателно – когато трябва, за да може да се шантажират определени хора. Това трябва да спре. Трябва да има закон за лустрацията, трябва да има отворен достъп до тези досиета и трябва да се криминализира появяването на информация, която я няма в архива, за да се спре с всичките тези машинации на досиета, които бяха изнесени, които се държат някъде удобно и се използват шантаж".

На въпрос защо толкова години след падането комунистическия режим през есента на 1989 година този разговор не се случва Терзиев отговори, че причината е, че "не е удобно, но е необходимо да се направи". И това дали пътят бъде извървян докрай ще покаже "дали вече сме на път да станем едно нормално общество".

Той апелира "да изговорим тази тема, да изговорим и останалата част, защото не са само досиетата, но болката на хората – всичко, което им е причинено".

"Никой не се е извинил. Аз искам да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били от тези структури. ... Да, правя го. Според мен е необходимо да се направи и да се признае. Ти трябва първо да разбереш историята, да я приемеш и после вече да вървиш напред", каза Васил Терзиев.

Много важно за него е, освен приемане на закон за лустрацията и криминализиране на поява на несъществуващи в архива досиета, да се създаде музей на комунистическия режим, където да бъдат разказани историите на потърпевшите от него. "Хората да знаят какво се е случило на пострадалите и да можем да се погрижим като общество, разбирайки тези травми, никога това да не се повтаря." Терзиев апелира към политиците да приемат закона и обеща, "че при мой мандат това, за което е тупкана топката 15-20 години – за създаването на този музей и за почитането на всички хора, които са пострадали, за разказването на историите – това ще бъде реализирано".

За детството си казва, че не е усещал специално отношение към него.

"Изживял съм Прехода като много други деца. Не съм се чувствал специален по никакъв начин. Не виждам как съм бил специален да се редя на опашка в 5:30 ч сутринта, за да може баба ми да застъпи, а аз да отида на училище и да купи кисело мляко и хляб. Спомням си времената, когато всеки един от нас го беше страх да се прибере от училище, защото могат да му вземат якето или маратонките. Спомням си борбата на родителите ми да намерят своето място. Баща ми със заплата от пет долара по време на хиперинфлацията, когато на родителите ни изчезнаха част от спестяванията, опита му да прави частен бизнес, неуспехите и разбирането, че това може би не е неговото поприще. Спомням си аз да съм си изкарвал оценките в училище, спомням си аз да съм си взема приемните изпити за гимназията и за университета и си спомням, общо взето, това, на което са ме учили – че трябва да работиш много, че трябва да инвестираш в себе си, че трябва сам да ковеш съдбата си. Това е нещо, на което и аз уча моите деца.

Излизайки от темата за миналото с въпрос за състоянието на софийските тротоари, Терзиев ги описа като "тука има, тука няма". По негова оценка са необходими около един милиард лева, "за да бъде решен този проблем абсолютно трайно", при сегашните заделени 140 млн. лева.

Терзиев обеща, че болният проблем с недостига на места в детските градини за 4 години "ще спре да бъде тема за софиянци". Той пресметна, че са необходими още 30 детски градини, освен новите и разширенията на съществуващи, които се правят в момента.

"За 4 години не мога да приема, че може да се построи цял град, а ние да не можем да построим 30 детски градини", каза Терзиев.

Попитан как ще се пребори с тежките разговори със свикналите да са на корупционна "хранилка" в общината, той отвърна така:

"Човек прави повечето неща по една от три основни подбуди. Едната е за пари. Аз казах много ясно, че искам да покажа как се прави политика и  че няма нужда да влизаш в политиката, за да забогатяваш. Второто нещо е слава. И славата съм я постигнал във всички други мои поприща. За мен остава удовлетворението от добре свършената работа и защитаването на публичния интерес. Това, което ми дава убеденост, е че няма нужда да се боря с първите две. Аз съм доказан боец. Никога не съм се предавал лесно. Това е причината всички неща, които съм започвал, да ги доведа до успешен край".