Онзи вдъхновен възрожденски народ има една цел - Съединението, и я постига с дързост и всеотдайност. Това заяви президентът Румен Радев в тържественото си слово по повод 133-тата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, цитиран от "Фокус".

„През септември 1885 година, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо, нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Събираме се от година на година на славните дати да поменем героите и да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще“, подчерта Радев.

„Редно е да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението, защо потомците на българите от Княжеството и от
Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България тази държава, а мнозина я напускат“, допълни той. 

„Българският 20 век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува, защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата, дори от живота им. Този зрял дух възроди България, той трябва да води и нашите стъпки днес, а остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас“, каза още президентът.

"Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята, да почитаме миналото с ясното съзнание, че нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онова Съединение, което ни завещаха героите от 1885 година. Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси, с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори
достойното настояще", допълни Румен Радев.

„Някои избързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в днешния глобален свят. Пренаписваше се историята, но махалото днес отива в обратната посока. Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна.
Този процес обаче има своите скрити рискове - за да не скочим от националнихилизма в агресивния национализъм и ксенофобията трябва да се обърнем към историята“, каза Радев.