България ще бъде обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната от 2019 г. насам, когато бе прекратен Механизмът за сътрудничество и проверка. Този нов доклад трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона.

Признанието направи служебният външен министър Николай Милков при отчета си за свършеното от МВнР в първия кабинет на Румен Радев, но думите му минаха незабелязано на 27 януари, когато бе направен той. То трудно се забелязва и в анализа на БТА от вчера, тъй като е споменато в края на текста, посветен на новините за България и Румъния по членството им в Шенгенското пространство.

На практика това означава връщане към спряното вече наблюдение на Европейската комисия по механизма. 

"Ако не се постигне напредък, това може допълнително да доведе до проблем за българската кандидатура (за влизането в Шенген), когато започне да се разглежда тя в средата на годината", предупреди Милков.

По думите му, "ако докладът удовлетвори Нидерландия, тя би била готова да участва в проверяващи мисии в България, които да докажат окончателната техническа готовност, че България е възприела и последните достижения на Шенгенските механизми", обясни Милков. В този случай страната ни има шанс да стане член на Шенген през есента, заключава външният министър.

Николай Милков смята обаче, че България и Румъния се оказват заложници на процеси, които протичат в Шенген.

"Заради това, че Шенген не работи както трябва, трябва да бъдат наказани тези, които са извън Шенген. Това е парадоксът на ситуацията", обобщи Милков.

А австрийската позиция е продиктувана главно от оценката й за неефективност на механизмите на Шенген и по-скоро претенциите на Виена са към Европейската комисия. Милков смята, че европейските държави постепенно са възприели наратива, който Нидерландия и някои други скептични държави през годините са успели да прокарат, а именно, че механизмите за върховенство на закона са част от оценката и трябва да бъдат част от критериите за членство в Шенген.

"Това е факт, с който ние не можем да не се съобразяваме, и поради тази причина положихме усилия да убедим партньорите си докъде сме стигнали с механизма и какво сме успели да променим след 2019 г.", обясни още той, като даде да се разбере, че България се е съгласила да покрие условията.

Проблемът е, че България е в по-неизгодна позиция от Румъния, тъй като Холандия няма забележки за изпълнението на критериите на Букурещ. Северната ни съседка трябва да се бори само с нежеланието на Австрия. Докато България има твърдо две "НЕ"-та - и от Нидерландия, и от Австрия, и това няма да се промени, ако не приеме още закони и - по-важното, да започне да ги прилага.  

Още по темата

08/12/2022

Европа

Шенген: Хърватия - да, Румъния - не, България - двойно не