София Тех Парк изгуби съдебната битка срещу Уолтопия, обяви в експресивен пост Ивайло Пенчев

"София Тех Парк" е изгубил окончателно съдебната битка срещу "Уолтопия". Това съобщава в експресивна публикация във Facebook профила си собственикът на "Уолтопия" Ивайло Пенчев. 

През последните години "София Тех Парк" съдеше "Уолтопия" за неплатени такси и неустойки, свързани с управлението и поддръжката на инфраструктурата в парка, както и за забавено въвеждане в експлоатация на сградата. "София Тех Парк" твърди, че исковете са в защита на обществения интерес и за да не се поставя Уолтопия в облагодетелствана позиция спрямо останалите инвеститори. А собственикът на "Уолтопия" обвинява ръководството на "София Тех Парк" в рекет и злоупотреби.

Тъй като стилът на публична комуникация на Ивайло Пенчев е необикновен и неподражаем, препечатваме в оригинал - без редакторска и коректорска намеса от наша страна - неговата позиция:

"Вчера дойде благата вест, че техпаркаджиите са загубили и последната си съдебна битка срещу Уолтопия. Мисля, че е четвърта или пета да не беше вече.

Но е окончателната.

Да файнъл батъл!

Армагедонът!

И последната съдебна инстанция в държавата постанови, че техпарка губи напълно делата си срещу нас.

Напълно.

Окончателно.

Завинаги.

Всички дела.

С други думи, всички съдилища потвърждават, че през последните пет години техпаркаджиите са ни рекетирали.

(Рекета, който искаха беше около един милион с опции за още)

Сега ми се ще да рефлектираме върху този факт за малко.
.......................

Рефлектирах.

Има поне два начина да реагирам на случващото се. Ще ги опиша по-долу, като предреакции, преди да избера как фактически да реагирам. Също така ще попитам кой начин според вас е по-добър.

Начин 1.

По-първичен, необмислен, без особена емпатия към извършителите на престъплението, с наслада от победата над злото и ентусиазъм, че справедливостта в днешна България все пак, дори и след 5 години тържествува, и надежда, че ако Уолтопия е спечелила тези битки срещу добре окопани от години разбойници-рекетьори, харчачи на десетки милиони народна пара, с които си купуват симпатията на група кандидат - учени, кандидат-деятели, кандидат-добродетели, кандидат - стартъпаджии, всички на хранилка на българския данъкоплатец, щом Уолтопия е спечелила тая битка срещу окопаната корупция , подкрепяна от осъзнатият и несъзнаван паразитизъм на дребнодушната паплач, то значи има шанс за тази държава, може и другите като нас да се надигнат, да не се страхуват и да се преборят като нас за свобода и правда, срещу мракобесната корумпирана политическа класа, която назначава мазни рекетьори за директори на държавата, за да може да се самовъзпроизвежда, смучейки кръвта на всеки, който работи и създава, подобно на женски комар, кърлеж или пък срамна въшка.

Ето апропо самата предреакция:

Такаа..

неуважаеми Петър Статев

Председател на Надзорния съвет,

Костадин Петков

Заместник-председател на Надзорния съвет,

Теодор Седларски

Член на Надзорния съвет,

Васил Караиванов

Председател на Управителния съвет

Тодор Младенов

Член на Управителния съвет и Изпълнителен директор

Натанаил Стефанов

Заместник-председател на Управителния съвет,

Аспарух Пилософ

Член на Управителния съвет с ресор „Технологичен трансфер и иновации в отбранителната индустрия“,

Михаил Илиев

Управител на Сдружение за научноизследователска и развойна дейност,

От сума години вашта шайка рекетира Уолтопия по най-мазен и долен начин.

Всички вие отлично знаете в какво сте замесени. Пречите ни както си го можете, тъй както са ви учили в десето и по други подобни места.

По една единствена причина.

НЕ ВИ ПЛАТИХМЕ РЕКЕТ

Не всички вие сте активни рекетьори.

Мисля си че неуважаемите Петър Статев

Председател на Надзорния съвет и Тодор Младенов

Член на Управителния съвет и Изпълнителен директор са активните рекетьори, доколкото съм чувал - по нареждане на Делян Пеевски ( ама може да са ме подвели, може да си е тяхна лична инициатива), а всички останали сте пасивни наблюдатели на беззаконието. Пасивни рекетьори.

Всички вие, неуважами, многоважни председатели и членове (това ми прозвуча като бай-...ове) носите персонална отговорност за многогодишното беззаконие и вредителство срещу Уолтопия.

Ако до вчера, някой от вас се е преструвал че си въобразява, че имате юридическо или морално право на рекет, вече е време да спре с преструвките. Ако пък не се е преструвал а искрено си е въобразявал, време е да тества интелигентността си с така нареченият тест за едноцифреност на коефициента на интелигентност.

Лесен е. Продават ги в аптеките, прикрити като тестове за бременност. Пикаеш върху тях и ако покаже че не си бременен, значи коефициента е едноцифрен.

Та да си дойдем на думата: ако до вчера сте се престрували, че имате юридическо или морално право на рекет, спрете.

Никога не сте имали нито едното едното нито другото.

Винаги сте били активни или пасивни злодеи.

Кой от жажда за рушвет, кой от страх да не загуби сенекурната си длъжност на директор на организация, която харчи стотици милиони народна пара без никога да е създала и 1 стотинка стойност, а напротив, реализирайки десетки милиони загуба. И при всичката таз въпиюща и разточителна безполезност - всички му се радват.

Искам от вас да поемете отговорност.

Да напуснете синекурните си длъжности, да отидете в манастир или на психотерапевт, или на психеделичен ритрийт с аяуаска или псилоцибинови гъби, или най-добре - да започнете работа в частния сектор. Там има шанс да изкупите вината си по най-добрият начин - като започнете да създавате стойност.

Ако се извините на Уолтопия поблично, искрено и задълбочено и обещаете да се опитате да станете добри хора - ще ви простим на мига и ще ви помогнем в стремежа към духовно извисяване. Също така ще ви поканим на следващото си парти, на което да отпразнуваме тържеството на доброто и любовта, над злото и страха.

Ако обаче не съжалите искрено за злодеянията си, ще ви направим черна магия без право на отмагьосване чрез върл ходжа от дълбините на делиормана.

Черната магия ще предизвика окончателно и безвъзвратно омекване на органа, визиран в отговор на въпроса " ко стаа?" Това ще доведе до постоянно опикаване на домашната тоалетна от една страна, хронично недоволство на жената от друга страна и мрак в душата от трета.

С това предупреждание искам да обърна внимание и на шефовете на Индустриалната зона в Божурище, които също ни съдят и също загубиха делото срещу нас на първа инстанция. Неуважаеми както там се казвате - ще загубите нелепата си битка на всички инстанции и същата съдба ви чака като на Петър Статев и Тодор Младенов.

Ходжата не спи!

Също искам да обърна внимание и на данъчните, дето глобиха Окшънайз половин милион ей тъй - за кеф. И вие ще загубите всички дела. И за вас Ходжа!

До преди пет-шес години си мислех, че България е добро място за бизнес. После подкрепих на някакви избори Да България - и като се почнаха писаници на глупости в кафявата преса, после прокурорски проверки, данъчнии ревизии - десетки на година по всички фирми, после техпарка нападна Уолтопия, после индустриалната зона в Божурище ни нападна, после данъчните нападнаха Окшънайз с най-нелепата мислима глоба. И си дадох сметка, че това едва ли е случайно. Защото за същия период от време нищо подобно не се случи в американските ни фирми например. Или пък в китайската ни фирма. Или в Канада. Абе никъде.

Само тук.

И си викам не е случайно това. Или политическата класа на статуквото ме пердаши мен специално или просто България не е добро място за бизнес.

Както и да е.

До тук лошите губят всички дела. До едно. Десетките и стотици ревизии не намират нищо, но времето тече а ние вече знаем, че ще инвестираме все по-малко в България. Иначе трябва да ставаме политици тука.

Хубавата новина все пак е, че Съдът отсъжда все още справедливо и до тук не сме били обект на беззаконие от страна на съда.

Искрено благодарен съм на българската съдебна система, която макар и бавна, до тук е била справедлива към нас.

Това дава някаква надежда.

така приключва първата възможна реакция.

Сега втората.

Тя е по-обмислена, по-сдържана, по-задълбочена и емпатична към извършителите на престъплението. В нея прозира фатализма от осъзнаването на ограниченията , които еволюцията е поставила като вечен отпечатък върху тъканта на човешката природа. Ограничения, които в голяма степен са еднакви за всички нас и не ни остава нищо друго освен да ги приемем и да намерим начин да обичаме хората заедно с техните слабости.

Ето предреакцията:

Мили хора,

Вчера най-върховният съд окончателно реши, че не сте прави.

Не ви се гневя отдавна. Даже мисля, че съм ви простил. Най-искрено си давам сметка за ограниченията на човешката природа.

Съвсем естествено е по върховете на държавните фирми и институции да изплуват хора, които се стремят към власт заради самата власт, към статус, към безотговорност и в същото време към богатство. Така е устроено обществото. Ако човек може да бъде полезен на околните по честен начин, той избира да прави нещо стойностно, за което хората са готови да платят без да бъдат насилвани.

Да работи на струг, да пише код, да сервира в ресторант, да строи, да оре ниви, да прави собствен бизнес, да прави изкуство, да проституира или нещо друго полезно за хората. Ако обаче няма вяра, че има полезни умения или пък го мързи, но е добър в манипулациите и иска богатство и слава или поне едно от двете, той избира да бъде политик или да работи в енджио и да спасява я малцинствата, я трансгейовете, я пепруди, микропластик, прилеп или света като цяло.

И това е абсолютно човешко. Всички в някаква степен сме такива. Искаме богатство и слава с надеждата, че това ще успокои вечният ни страх от самота. И колкото по-бесполезни сме в собствените си очи, толкова по-тревожни сме. И колкото по-тревожни сме, толкова повече нужда имаме от богатство и слава.

И сме готови да си ги набавим на всяка цена.

Дори с цената на измама, паразитизъм, а в най-тежките случаи - с разбойничество.

Такива сме.

Слаби.

Някои по-слаби от други.

Е, мили хора - вие сте от най-слабите. Вие имате нужда от най-много помощ, за да се превърнете в полезни членове на обществото. Най вероятно вие имате истински умения и можете да се реализирате без връзките, които са ви вкарали в държавната администрация. Вероятно можете да бъдете свободни, независими, полезни, автентично уважавани членове на обществото.

Но някой трябва да ви помогне да си повярвате. Някой който ви обича.

Майка, съпруга, истински приятел.

Това, което аз мога да направя е да не търся възмездие, а да ви простя завинаги и окончателно.

И сега да попитам:

Как да реагирам?

Трябва бързо да отговаряте, защото до час два няма да съм ядосан и ще трябва да реагирам по втория начин"

Следете новините ни в GoogleNews