НАСА изобрети имплант, който може да спаси живота на милиони хора. Той ще бъде в състояние да "диагностицира" и незабавно да лекува човек, без той дори да знае, че е болен от нещо. Засега имплантът е предвиден за астронавти. Изобретението, създадено от д-р Дейвид Лофтус, е наречено Biocapsule (биокапсула) и е създадено от въглеродни нанотръби, пише технологичният блог Gizmodo. Електронното издание обяснява функциите на импланта така:  НАСА праща човек на Марс. Отиването до там и връщането му на Земята ще отнемат между две и три години. През това време космонавтът няма да има достъп до лекар, а има много неща, които може да се объркат в човешкото тяло в космоса. Затова, преди да потегли той, бива имплантиран с няколко броя биокапсули. Слагането на нанотръбата е елементарно – прави се разрез, вероятно на бедрото, за всяка капсула, като се имплантира подкожно. Операцията изисква само местна упойка и един-два шева за да се затвори раната. След това тялото на астронавта е готово да се справи с цял набор от проблеми. Една от основните заплахи в космоса са високите нива на радиация. Когато космонавтът пътува извън ниската околоземна орбита, като например към Луната или Марс, той е в риск от внезапна интензивна радиация от Слънцето под формата на изригвания, която може да увреди костния мозък и в последствие - имунната система. Тук се включва биокапсулата – тя е изпълнена с клетки, които усещат повишените нива на радиация и автоматично разпръскват лекарство, което да помогне борбата на тялото с лъчението. Това не е научна фантастика. Хората вече използват хормон наречен G-CSF (Гранулоцит колония-стимулиращ фактор) за лечение на пациенти с рак, които получават лъчетерапия.  Без G-CSF имунната система на космонавта може и да не се възстанови, водейки до смърт от масивна инфекция. Биокапсулите не са за единична употреба. Всяка една от тях може да се ползва многократно, доставяйки отмерени дози лекарства в период от години. Имплантите са много устойчиви и до момента не е открит ензим, който да ги разгради. Те също така нямат и срок на годност. Тъй като наноструктурите са инертни, те се понасят много добре от организма. Порестият строеж на капсулите позволява на клетките да останат здраво заключени вътре, а на секретираните от тях лекарства – да изтичат през стените на капсулата. Докато лечението на радиационни ефекти в космоса е основният приоритет на НАСА, биокапсулите могат да бъдат модифицирани да третират всякакви заплахи за организма. Жега, изтощение и липса на сън например, са сериозни рискове за разходките по повърхността на чуждо небесно тяло. За щастие могат да бъдат създадени различни капсули лекуващи широк диапазон от болести. Създателят и собственик на патента на устройството д-р Дейвид Лофтус, разказва как биокапсулите могат да се ползват например от боледуващите от диабет, които имат постоянна нужда от инсулин: „Капсулата ще съдържа панкреасни клетки (от Лангерхансовите острови) или изкуствено създадени такива, които ще имат функциите да набюдават нивото на кръвната захар и да секретират инсулин. Пациенти с нужда от по-ниски дози инсулин могат да си имплантират 1 капсула (съдържаща може би милион до 10 милиона клетки), докато тези с по-голяма зависимост могат да имплантират множество“, обяснява д-р Лофтус. С други думи при пациенти, страдащи от диабет може напълно да се премахнат ежедневните инжекции. Няма да се налага те постоянно да мъкнат лекарството със себе си и да следят за правилното му взимане. Много пациенти страдащи от заболяването преминават в кома или умират по време на сън, защото са изминали 8 часа, в които те не са имали възможност да следят нивата на захарта си. Биомолекулата от друга страна е напълно автоматизирана, независимо дали пациента е буден или не. Според данни от 2010-а година по света има общо 285 милиона души развили диабет и поради това, твърдението, че капсулата може да спаси живота на милиони изобщо не е преувеличаване. Същото се отнася за пациенти с ракови заболявания (особено такива в мозъка). Импланта се слага директно в тумора доставяйки високи дози химиотерапия само в областта засегната от ракови клетки. Това ще направи лечението много по-безопасно и ще минимализира нужните ресурси. Генната терапия също е от леченията, които ще видят голяма полза от биокапсулите. Д-р Лофтус дава пример с деца родили се с увреден или изцяло липсващ ген, който е нужен за създаване на специфичен, нужен на тялото протеин. Хемофилията е класически пример за такова заболяване. Биокапсулата може да бъде инжектирана с протеина, което премахва нужните иначе постоянни инжекции. Д-р Лофтус разкрива още, че енергията необходима за създаване на терапевтични молекули идва от метаболизма на самите клетки. Клетките имат достъп до хранителни вещества чрез порите на капсулата. Животът на една клетка варира между месеци и години. Като се вземат предвид всички възможности отворили се пред света на медицината, от НАСА като нищо може да са предизвикали една мини-революция в науката. Капсулите не са скъпи, а във видеото по-долу може да се види и как се създават. Тестовете върху животни започват тази година и ще продължат до следващата, след което предстоят тестовете върху хора. Ако всичко премине добре, в рамките на това десетилетие първите жители на планетата с импланти ще са космонавтите на Международната космическа станция. Масовото производство може да се очаква до 10-15 години.