„Аз съм умерен оптимист, че цените на стоките няма да се вдигнат след присъединяването на България към Еврозоната. Възможно е обаче да има увеличение на най-ниските цени, например тези на кафето“, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод подготовката на България за кандидатстване към Механизма на обменните курсове (ЕRМ II) и след това към Еврозоната. 

Той бе категоричен, че влизането в чакалнята и Еврозоната няма да бъде пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България. 

"Опитът на балтийските републики – Литва, Латвия и Естония сочи, че влизането в Еврозоната няма да се отрази върху ръста на доходите", каза той по време на пресконференция с Икономическия и социален съвет (ИСС). По думите му в тези три държави минималните заплати се вдигат с по 50-90 евро на година.

Според председателят на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски стъпките към ЕRМ II трябва да са на принципа на тихата финансова дипломация. Той подчерта, че сега е моментът, защото България изпълнява всички технически условия и е във фокуса на управлението на ЕС, като целта е до края на европредседателството ни да има решаване на въпроса с членството ни в ЕRМ II.

„Дългосрочните ефекти върху икономиката и социалната среда са само част от ползите от този присъединителен процес“, заяви от своя страна зам.-председателят на БСК и член на ИСС Димитър Бранков. По думите реализацията на процеса ще ускори структурните реформи, промените в доходите, производителността и конкурентоспособността, ще има и постигане на евентуален обрат в неблагоприятните демографски тенденции.

Бранков уточни, че България сега е най-готова за присъединителния процес, поради 20-годишното си пребиваване във валутния борд.